Изневярата е генетично заложена!!! Изненадващо силна връзка между генетиката и изневярата откри ново революционно изследване. Когато изследователи проучват дали поведението е генетично свързано при хората, те често изучават индивиди с различна степен на генетична свързаност, като например еднояйчни и двуяйчни близнаци, които не само споделят общи гени, но и обикновено имат обща среда.
Featured as an #EssentialRead today. #psychology #genetics #twins #infidelity #relationships @PsychToday https://t.co/IDj1mOyJtP
— DatingAndMating (@SocPscAttrRel) March 19, 2024
Едно от първите изследвания, в което се проучва дали човешката изневяра е генетично свързана, е проведено от д-р Черкас и колегите му.
Тези изследователи проучват повече от 1600 двойки женски близнаци и техните отговори на анонимно проучване, оценяващо изневярата, броя на сексуалните партньори през живота и отношението към изневярата.
В това проучване изневярата е дефинирана като правене на секс с лице, различно от съпруга или партньора, докато сте женени или живеете с този партньор. Черкас и колегите му установяват, че при двуяйчните близнаци 21% от лицата съобщават за изневяра на партньорите си, докато при еднояйчните са 23%. Тези оценки съответстват на оценките на изневярата сред общото население.
В изследването на Черкас и други подобни процентът е значително по-висок при еднояйчните (46 %), отколкото придвуяйчните (32 %) близнаци, което предполага, че „вероятността еднояйчните близнаци да изневерят, ако техният близнак е изневерил, е приблизително един път и половина по-голяма в сравнение с двуяйчните близнаци“.
При коригиране на фактори като брой сексуални партньори и възраст авторите изчисляват, че 41 % от вариациите в изневярата в тази извадка се дължат на генетични фактори – „оценка на наследствеността“.
За разлика от тях общата среда, в която са отгледани близнаците, не е допринесла за степента на съгласуваност на близнаците помежду им.
Освен това в тази извадка броят на сексуалните партньори има оценка на наследствеността от 38 %, което предполага, че 38 % от вариациите в броя на сексуалните партньори се дължат на генетични фактори. При броя на сексуалните партньори общата среда също обяснява 13 % от вариациите. Нагласите към изневяра имат оценка на наследствеността от 0%, като цялата вариация в нагласите към изневяра изглежда се дължи на споделени или уникални фактори на средата и нито една от вариациите не изглежда свързана с генетиката.
Черкас и колегите му отбелязват, че оценките на наследствеността за изневярата, както и за броя на сексуалните партньори, са подобни на оценките за генетичните влияния върху кръвното налягане, мигренозното главоболие и депресията.
Подобно изследване е проведено от Зиеч и колегите му по-късно с извадка от повече от 7000 финландски близнаци.
Въпреки че тези лица са съобщили, че са имали сериозни връзки в продължение на поне една година, 9,8% от мъжете и 6,4% от жените са съобщили, че са имали двама или повече сексуални партньори през същата година. В тази извадка процентът на съгласуваност отново е по-висок при еднояйчните близнаци, отколкото при двуяйчните, което предполага генетичен принос към изневярата.
Освен това Зиеч и колегите му изчисляват наследственост от 63 % за мъжете и 40 % за жените. Което предполага, че при мъжете цели 63 % от вариациите в изневярата се дължат на генетични фактори.
Оценката за мъжете е много по-силна от оценката за наследствеността при жените.
Което потенциално предполага по-силна генетична основа за изневярата при мъжете в сравнение с жените.
Въпреки че Черкас и колегите му се опитали да оценят кои гени могат да бъдат свързани с поведението на изневяра, техният анализ не дал резултати, свързани с конкретни гени. Интересно е, че въпреки че оценката на наследствеността е по-висока при мъжете, екипът на Зиеч не открива връзки с конкретни гени при мъжете и при жените. Те предполагат, че гените, свързани с поемането на риск или търсенето на сензации, също могат да бъдат свързани с вероятността от изневяра.
Проучване на несвързани студенти установява, че вариациите на гена на допаминовия рецептор D4 са свързани с по-голяма вероятност за връзка за една нощ, както и с по-голяма вероятност за изневяра на обвързан партньор както при мъжете, така и при жените.
Изследванията, разгледани по-горе, показват, че изневярата има силна генетична връзка.
Всички цитирани по-горе автори изказват предположението, че изневярата има генетична основа. В нашата еволюционна история е било изгодно да се търсят алтернативни партньори с цел потенциално увеличаване на броя на потомството (особено за мъжете), осигуряване на разнообразна генетика за потомството или достъп до допълнителни ресурси за потомството.
Източник – Psychology Today/Превод:SafeNews
Още новини четете в категорията Живот
За още актуални новини: Последвайте ни в Google News
