Изборите ще продължават, докато не дадат нов тип резултат, способен да произведе устойчиво управление, каза в специално интервю за SafeNews политологът проф. Александър Маринов. Според него това ще се случи, независимо дали ще минем през измъчена конфигурация. Той твърди, че може да са веднага или малко по-късно. За проф. Маринов въпросът е принципен: кога можем да очакваме стабилно управление, което ще работи ефективно и ще започне да трупа обществено доверие и подкрепа.
SN: Проф. Маринов, как оценявате кампанията преди изборите? И дали тя не е насочена повече към разчистването на междупартийни сметки, отколкото към избирателите?
Дълго време смятах, че е трудно нещо повече да ни изненада, но ни изненадва. Не е нещо ново това, което наблюдаваме преди изборите. Вашата констатация, според мен, е вярна. Т.е. почти няма общуване с избирателите, като изключим някои най-тесни групи от тях. Що се отнася до разчистването на междупартийните и междулидерските сметки, може би е по-точно да кажем, че българските политици са решили, че това е начинът да правят кампания. Изглежда вече нито могат, нито искат да търсят общуване с обществото, привържениците, колебаещите се. Решили са, че единственият начин е да говорят: колко другите са лоши и колко ние сме добри, разбира се, на фона на другите. Тук има нюанси. Например ГЕРБ се опитват да се върнат към своите силни времена. Виждате подхода им с пълните зали и най-твърди привърженици, специалната роля на Бойко Борисов като главен вдъхновител и вожд на ГЕРБ.
SN: С гости от ЕНП?
Да. Това беше черешката на тортата. Дълбоко се съмнявам, че това ще изиграе положителна роля, но така са решили. Може би тук търсенето на помощ е реципрочно. Дори обратно, защото се знае, че в момента ЕНП и в частност Урсула фон дер Лайен са в много трудно положение. Те имат нужда от всеки глас и го търсят отвсякъде, откъдето могат. ГЕРБ разчитат на старата слава и инструменти: пак Борисов е напред и дори лансират странната, ако не и абсурдната теза, че той ще бъде министър-председател отново.
ПП-ДБ типично показват, че нищо друго не могат и не искат да правят, освен да обрисуват противника в най-черни краски. Те също се опитват да се върнат назад. Да се потопят втори път в същата река, което също е много абсурдно. Никога няма да бъдат това, което бяха преди петнайсет години. ПП-ДБ не могат да се върнат обратно в 2020 и 2021 година и да смятат, че отношението към техните опоненти и рефлективно към личностите на Борисов и Пеевски е абсолютно същото. Отношението не се е променило от гледна точка на това, че мнозинството от хората не приемат нито Пеевски, нито Борисов. Но няма как, особено през всичко направено през месеците на сглобката да действат по същия начин. Каквито и ще карикатури, мемета и филмчета да правят преди изборите, това все повече подчертава тяхната слабост, безпомощност, безпътица.
Всяка партия се е затворила в тесните граници на своите привърженици и си говори с тях
На какво се дължи това, не мога да кажа. Може би тактиката е да се минимизират загубите и да хванем „питомното“. Никой вече няма намерение да гони „дивото“. А на фона на българския избирател почти две-трети от хората са „дивото“. Т.е. хората, които не могат да се мотивират с първосигнални послания. Не могат да приемат по-героичните от типа на Борисов или по-черни от типа на ПП-ДБ.
Твърдите електорати вече са се вкаменили
Но те съставляват около една четвърт максимум от хората, имащи право на глас в България. Оттук е и проблемът. Тази кампания не само няма да е достатъчно ефективна за печеленето на гласове. Даже обратното, разрушава последните остатъци от легитимност на българските институции. Институциите у нас, така са се случили нещата, са силно зависими от партиите и от тяхното състояние. Колкото по-ниско доверие имат партиите, колкото повече отмъщават хората, толкова по-лошо ще работят институциите. Това е по-скоро вредна кампания. Независимо, че някои хора мислят, че правят много силни и умни ходове преди изборите.
SN: Проф. Маринов, бяха пуснати шест записи на разговори в „Продължаваме промяната“. И въпреки скандалния им и силно злепоставящ характер, споменът за тях затихва. Защо у нас всяко чудо в политиката е за три дни?
Защото няма последици. Освен медийни. Нека припомним. Вие дадохте пример с тези записи преди изборите, където не чуваме нищо ново. Това го чуваме подробно и добре обосновано в дългия запис в тяхното среднощно заседание през лятото на 2023 г. Обаче преди това имаше други записи.
Спомнете си само колко записи имаше на Борисов
Където ставаше дума за много скандални неща. Не точно от този тип, но скандални. Логично е, че тези записи, които очевидно не са правени по предвидения в закона ред, сами по себе си нямат стойността на доказателство от гледна точка на разследването. Но те при всяко положение би трябвало да предизвикат вниманието. Или както е модерно да се казва: самосезирането на компетентните органи. Тези органи се самосезират и действат или бездействат не в изпълнение на закона на техните публични задължения. Правят го поради други обстоятелства, които са ни добре известни. Така едни, да ги наречем условно, разследвания се точат. Замразени са. След това се активизират. След това внезапно много бързо се приключват. Оказва се, че няма нищо нередно. Както се казва: няма данни за престъпление.
Каквото и да кажат политиците, дори и да се приеме за истина, вече няма такава стойност
Защото няма последици. От една страна все пак има последици, но не са толкова видими и преки. Те са морални или морално-политически. С тях политиците у нас отказват да се съобразяват все още. Не толкова, че отношението към този или онзи политик ще бъде лошо. Връщам се на това, което казах. Продължава да се задълбочава делегитимирането на политическата система. Това е наказанието на избирателите на изборите. Макар, че не е точно това наказание, което някои искат да видят. То обаче има много тежки последици. В трудна обстановка, когато трябва да се взимат трудни решения, ти ще управляваш с гласовете на 10% от избирателите. Това е несериозно. Можеш да имаш някакво мнозинство, сглобено в Парламента, но няма да имаш подкрепата на обществото. Както и необходимото съучастие за провеждането на трудни управленски решения.
Да завършим със записите – това е безброй пъти претоплена манджа
Според мен на много голяма част от българите тя въобще не им прави впечатление. Защото до такава степен са си развалили мнението за българските политици, че каквото и да видят или чуят за тях, не им прави впечатление. Пример: когато смятате един човек за отрепка, за нищожество каквото и да направи, не ви впечатлява. Защото това няма да промени мнението ви за него. Записи, които се публикуват, независимо, че отразяват действителни думи и постъпки, не се публикуват за да допринесат нещо. Да се решат проблемите. А по-скоро за да се нанесе удар на някакви опоненти. Действат скрити икономически, политически интереси. Това не отменя въпроса за съдържанието на записите. Не бива да се смесват двете неща. Съдържанието представлява интерес само по себе си. За процесуалната годност на тези записи е съвършено друг въпрос. Но си има законни начини да бъдат проверени и удостоверени.
SN: Проф. Маринов, появиха се нови формации на тези избори, но те ще разместят ли политическите пластове? Имат ли шанс или поне някои от тях да извадят страната от политическата делегитимация?
В тази голяма неяснота и при условност на резултатите има две големи групи от партии: тези, около второ или четвърто и пето място и тези, под чертата или малко над чертата, които са в много тесните рамки на статистическата грешка. Не можем да правим изводи. Но хипотетично всяка от трите партии или коалиции между второ и четвърто място може да стане втора или четвърта. Така и всяка от трите партии под чертата при определени обстоятелства, които ние не можем да предвидим, може да прескочи бариерата. Моето лично мнение е, че поне две от тези около чертата могат да влязат. А може да влязат и три. Всичко зависи от това, не колко хора ще излязат да гласуват на изборите, а кои ще излязат и кои няма за излязат.
Въпросът е, дали имат шанс да влязат в Парламента
Виждаме засега тези нови формации, въпреки че изобщо не са нови. Дори и формацията на Мая Манолова и Ваня Григорова – защото Манолова въобще не е нова. Ваня Григорова също не е нова, тя вече се прояви по един начин на местните избори. От там насетне взе линия, която ще видим, дали ще работи. Тези малко формации, които са относително нови или поне не са били ангажирани с властта, с изключение на ИТН, те могат да влязат в Парламента, но нямат потенциала да постигнат това, за което вие говорите. Да дадат нова легитимност, да предложат нещо съвсем ново. Не защото са малки. А те са малки, защото не могат да привлечат достатъчно доверие.
Ако говорим за нещо ново, то няма как изведнъж да придобие силно влияние
Като цяло боравим с известни величини. Дали ще говорим за „Солидарна България“, за „Левицата“, за ИТН или за „Синя България“. В „Синя България“ всичките до един са много добре известни хора от дълъг период от българската политика. Със сигурност си имат своите привърженици и своите противници, но това не е ново. А и те нищо ново не казват. За да има реална промяна, е необходима не просто нова формация със силно постижение, а с капацитет да задвижи истинска позитивна промяна, извинявам се за думата. Нужно е много по-голяма степен на обновление. Нужни са нови идеи, лица, нова структура – изградена по нов начин, нов начин на комуникация с обществото. Дори по-новите или по-свежи формации, правят същото като другите. Използват, където има неизхабен личен чар и харизма, но е същото.
Няма цялостни мащабни, добре обосновани нови идеи- това е голямата липса
Новите идеи винаги се носят от хора. Когато човек е способен да издигне, да формулира нова идея, както има такива хора, но те не участват на този етап в парламентарните избори, вече може да се види дали има по-нататъшна перспектива и да прерасне в нещо солидно и ново. Засега е все още бълбукане по повърхността. В дълбоките пластове на българската политика наистина има огромен потенциал, енергия, неудовлетвореност, но засега не намирам достатъчно силен израз. Това е абсолютно нормално. Има да се случват още много неща. Да речем по-нататъшното финално изхабяване, да го наречем така, на тези, които играеха водеща роля през последните години. Трябва да се види, дали новите ще направят нещо привличащо вниманието. Или ще бъдат еднодневки. И чак тогава в хода на процесите, влиянието и на външните и вътрешни условия, ще се появи нещо по-голямо. Ще се появи. Аз съм убеден в това. Въпрос на време и на обстоятелства.
SN: Проф. Маринов, какво ще видим: правителство или нови избори след 9-ти юни?
Много се спекулира на тази тема. Опасявам се, че отново повечето разсъждения са на база сметки и сделки на политическите партии и техните лидери. Това в България е важно. Води до най вероятни резултати, както беше със сглобката. Теоретично можем да допуснем, че като нищо може да се получи Сглобка 2.0. Което ще е пореден провал, автогол или харакири. Но по-важното е, не че ще се излъчи някакво мнозинство и правителство. А това правителство, което би могло да се излъчи, дали ще е в състояние да работи успешно, да решава проблемите? Не просто да стои да не падне. Да се крепи да не го свалят. А да решава проблемите и така да разширява своята обществена легитимност. Трябва да сме наясно, че ако едно правителство започне да работи успешно, независимо кой го е избрал, то ще започне за получава доверие.
Каквото и правителство да бъде излъчено след изборите от сделка-сглобка, не може да работи добре. Генезисът, системата, механизмите са такива, че такова правителство не може да решава проблеми. Защото обслужва други интереси, има други спирачки. Такова правителство не може да включи хора, които са достатъчно готови доблестно, професионално и честно да работят за нещо повече, отколкото за тези, които са ги пробутали там. Нестабилността, неспособността да се излъчи добро, работещо управление, се задълбочава. Когато се наливаха основите на сглобката, когато се създаваше това противоестествено образование, беше ясно, че случващото се няма да укрепи българската държавност и партийно-политическата система, а ще я досъсипе. Така се и случи. Същото ще бъде и след тези избори.
SN: Все пак, няма ли вариант да се направи нещо работещо след изборите?
Не виждам нито един вариант, дори и хипотетичен, да се състави нещо работещо. Нито партийно правителство като ГЕРБ, ДПС плюс някоя малка формация. Не е въпросът, че няма да бъде здраво правителство. Те ще се вкопчат много здраво. Заложени са други проблеми. Първо: много ниска обществена легитимност. Второ: вътрешни противоречия. Дори и да се съберат заедно Борисов и Пеевски ще са ортаци ден до пладне. Ще започнат между тях спорове, боричкания и теглене кой на кого ще прегризе гърлото. Възможно е, но с още по-лош резултат да възпроизведат сглобка 2.0. Между ГЕРБ, ПП-ДБ или части от тях, плюс още нещо. Абсолютно не е реалистично предложението на Корнелия Нинова за надпартийно, експертно правителство на националното спасение с обща подкрепа в Парламента. Това няма как да стане. Очевидно това е извинение или алиби за последващите събития, които ще се случат.
Неизбежно, докато изборите не дадат нов тип резултат, способен да произведе устойчиво управление, те ще продължават. Независимо дали ще минем през измъчена конфигурация. Може да са веднага или малко по-късно. Защото влияят и други обстоятелства. Въпросът е принципен: кога можем да очакваме стабилно управление, което ще работи ефективно и ще започне да трупа обществено доверие и подкрепа.
