Иво Желев, управител на социологическа агенция „ЕСТАТ“, в специално интервю за SafeNews коментира състоянието на политическата система и на държавата пред изборите за 51-ви парламент. Той препоръчва да се одържави Училището за политика и в него да се обучават след конкурс всички българи, които искат да се занимават с нея. Социологът предлага да се възстанови НЦИОМ – Националния център за изследване на общественото мнение. Защото в момента имаме огромни бели петна и дефицити от информация в различни сектори, подчертава Иво Желев.
SN: Г-н Желев, започвам с войната в ДПС, която излезе от партията и навлезе в държавата. Вчера започнаха акции на Прокуратурата и Комисията против корупцията срещу приближени на Ахмед Доган. Днес от групата ДПС без Пеевски поискаха имунитета на Делян Пеевски за участие във фалита на КТБ заради дължима сума към банката над 500 милиона лева. Докъде ще стигне тази война и какви ще са последиците от нея?
Със сигурност войната ескалира, но според мен нещата ще се решат на друго бойно поле. А именно – политическото. Наблюдаваме отчаяна агресия в хватка, но не мисля, че тя ще доведе до нещо. Ако поразсъждаваме върху случващото се с Румен Гайтански, със сигурност трябва да реферираме към онова интервю на Ахмед Доган с обръчите от фирми, което той беше дал, ако не се лъжа преди изборите в края на юни през 2005 г.
Доган обясни, че така правят всички партии по света. Изграждат обръчи от фирми, които ги финансират и така функционира и политиката, и обществата, и в това няма нищо нередно. Тогава Слави Трифонов го попита, защо го казва това нещо и той отговори: „Защото имам смелостта да го направя“, припомня Иво Желев.
Този модел най-вероятно работи в България от десетилетия. Атаката срещу Гайтански е оправдана от гледна точка на целите на Пеевски, доколкото той иска да лиши опонента си от финансиране. Много ми е любопитно, какви точно обвинения би формулирала прокуратурата. Защото в крайна сметка този, който получава необезпечен кредит, все още с нища не е виновен. Обратното. Опонентите на Пеевски прехвърлят нещата към КТБ, които също датират от доста много години и също са солидно заметени. Така в момента се натрапва аналогията между ББР и и тогавашната частна КТБ. Това не говори никак добре за процесите в страната, за случващото се във финансовата сфера и за начина на отпускане на кредити. Както казва народът: „За кокошка няма прошка, за милиони няма закони.“ Потвърждава се във всеки изминал час от това, което виждаме.
SN: ДПС видимо ще участва разделено на изборите чрез партии-проксита до решението на съда. Това какви резултати ще предположи и най-вече какъв ефект ще има върху електората на Движението?
Смятам, че отражението върху електората ще бъде силно негативно. Защото избирателите на ДПС имат своите специфики. И имат нещата, в които вярват и всички знаем, че пълнят стадионите и залите на предизборните им срещи. Когато им вземеш автентичното ДПС, свързано с борбата за техните изконни права и свободи през 80-те години, няма как те с пълен ентусиазъм и енергия да отидат и да подкрепят въпросните проксита. Със сигурност активността на тези хора на изборите ще бъде по-ниска, което допълнително ще снижи общата избирателна активност в страната.
Тези хора, въздържали се от гласуване, защото тези проксита не са автентични техни представители, може в средносрочна перспектива да потърсят по-автентичен изразител на техните интереси. Ако кризата продължи да се задълбочава, прогнозира Иво Желев.
Не смятам, че в рамките на сега съществуващото ДПС в краткия хоризонт до изборите има начин да надделее един от двата лагера. Защото никой не може да свика Национален съвет. Хората на Доган нямат кворум, за да свикат този върховен орган. Доколкото знам и двамата съпредседатели представляват заедно формацията. И дори ще им е много трудно и на двамата да си изкарат актуално състояние за изборите, което е необходимо буквално дни след като президентът насрочи изборите. Действително единственият сценарий е през проксита. Но това означава 30-40 до 50% от избирателите на ДПС да не вземе участие в тези избори.
SN: Излезе информация в медиите, че Горица Кожарева обмисля да се откаже от поста на служебен премиер. Как ще се развият събитията в понеделник, при положение, че днес е и последният работен ден на парламента преди ваканцията?
Не смятам, че информацията, излязла в медиите, е проверена и автентична. Горица Кожарева най-вероятно в момента, в който е приела номинацията, е била наясно с параметрите, най-образно казано, на тази сделка и не вярвам да е чак толкова изненадана. Нека да изчакаме до понеделник. На практика нейният отказ ще постави всички политически играчи в много трудна ситуация. Най-вероятно ще има имиджови щети и по президента Радев, но и по всички участници в процеса. Което допълнително ще снижи доверието в изборите и в легитимността на тази демократична процедура. Нека да изчакаме. Смятам, че шансът Кожарева да се откаже, е доста по-малък от 50%. При всички случаи имаме още един, различен от Главчев, заявил кандидат за номиниране като служебен премиер…
SN: Подуправителят на БНБ?
Това беше Петър Чобанов. Там не знам, дали беше изчислено: той към кой от двата лагера на ДПС гравитира в по-голяма степен. Може би през уикенда нещата ще добият по-голяма яснота. В момента битката между двете фракции на ДПС добива наистина доста голяма ожесточеност, минава през медиите и хвърля пръски по всички наоколо. Но това пък не може да продължава безкрайно дълго. Смятам, че в един момент нещата ще се наклонят в някаква посока.
SN: На фона на казаното дотук, каква кампания очакваме и ще имаме ли изобщо такава? Какво ще се случи до октомври?
Да. Ако е октомври, а не ноември. Когато и да е, изборите ще бъдат отвратителни. Това ще бъдат избори без кампания, защото политиците са в ступор, не са се отърсили и изобщо не са разбрали, какво им се случи на 9 юни. Поради което не могат да си изградят ясна стратегия и да са наясно какво да правят в бъдеще. Всички наблюдатели и социологическите проучвания показват, че дори към момента на базата на декларациите на избирателите очакваме още по-ниска активност.
Големият проблем е, че ако активността спадне значително и е под два милиона и отиде на нещо от порядъка на милион и четиристотин или милион и шестстотин хиляди избиратели, на практика половината вот ще бъде контролиран по един или друг начин, предупреждава Иво Желев.
Дали на база на директно купуване или на база на икономическа зависимост, дали на база на етническа принадлежност. За мен това е дъното, ако едни от порядъка на 700 хиляди избиратели, т.е. половината от разходилите се до урните, са зависими от политическите сили на някакво примитивно и първично ниво. Виждаме, че политиците не са си извлекли поуките. Виждаме пасивността в рамките на ГЕРБ, която изглежда единствената монолитна политическа сила. Но не виждам никаква комуникация и живец в тях. Даже има отдръпване от политическия процес и реторика. Както и същите до болка опротивели на хората лица. За ПП-ДБ – те са сърдити на избирателите, защото не могат да , как 300 хил. от тях само за един вот се отказаха да ги подкрепят. Най-сериозно е нарушен балансът между двата субекта в коалицията – между ПП и ДБ. В момента има превес на ДБ чисто електорално, което е на ниво около 50 хил. избиратели. Драмата на БСП същ е много голяма и там стои въпросът: кой какво ще регистрира.
За мен БСП е на ръба на влизането в парламента. Идеята с голямата коалиция, според мен, няма да работи, защото няма здрава основа и няма около какво да се обединят. Нямат и работеща силна оферта към избирателите, констатира Иво Желев.
Вчерашното интервю на Нинова показа, че тя също не е извлякла абсолютно никакви поуки за всичко, което й се случи от 2016 г. насам, когато тя стана председател на партията. Днес видях и интервюто на Валентин Вацев и прочетох нещо, което и аз много пъти съм казвал: Нинова е отличен тактик, но изключително слаб стратег. И при тях проблемът е много сериозен. Партии в насипно състояние и в тежка криза влизат в седмите поред избори и само се надяват да са по-малко зле от останалите. Така е, но цялата ни държава е в състояние на разпад или пълен разпад. Диагнозата на държавата и обществото е полиорганна недостатъчност. А знаем, как приключва това. Държавата и обществото трудно ще спрат да функционират, но минималният хоризонт, в който можем да очакваме позитивно движение, е две години оттук нататък.
SN: При това положение в 51-ия парламент ще се тръгне на избори направо за следващия, защото ситуацията ще е същата, играчите надали ще надскочат себе си …
Възможно е да се конструират някакви математически мнозинства. Може да се стигне до някакво правителство и примирие в името на това правителство и то да изкара например 12 месеца. Не го изключвам, но според мен е по-малко вероятния сценарий. По-вероятен е този да отидем на нови избори.
Междувременно може би Радев ще състави служебното правителство, което иска. Партиите в криза ще си ближат раните, предполага Иво Желев.
Най-вероятно по документи и представителство ще постигнат някакво изчистване. Проблемът е на ниво идеология, защото партиите у нас изобщо не могат да кажат на хората абсолютно нищо. Видяхме го и по това, че левите партии не направиха нищо на предишните избори. Например: „Солидарна България“ първо таргетира всички крайно бедни и онеправдани хора, само че се оказа, че социалното дъно и робите не искат да бъдат освободени. Проблемът е много сериозен, защото милиони хора няма как да бъдат докоснати от предлаганото от партиите. За мен голямата драма е, че хора с дневен ред да имат пари за хляб, цигари и ракия няма как да бъдат докоснати от политиката. Няма как деца, дишащи лепило да бъдат вкарани в училище. Това е у нас, което тотално се скъса, но то е заради липсата на всякаква доктрина и стратегия. За това са виновни всички политици, с минимални изключения през тези години.
SN: Провалът на политическата система до какво ще доведе? Може би до промяна на формата на управлението на страната?
Нещата не стават с това да каже някой: да се свика Велико народно събрание. То е само инструмент. Ти трябва да имаш основата и Великото народно събрание да направи промените, които са желани от мнозинството и са логически обусловени. Няма как да правиш депутатите от 240 на 400 и това автоматично да доведе до някакъв резултат. Няма доктрина. Няма стратегия. Пак го казвам. Същото като случая с Нинова.
Смятам, че след някакво време хората, които десетилетия наред се стремят да бъдат политически активни, и защото смятат, че политиката е мръсна работа, в крайна сметка ще се консолидират и ще излъчат нов политически елит, посочи Иво Желев.
Съответно ще има нов политически проект, получаващ безапелационно мнозинство. Но за това смятам, че са необходими някакви години – като минимум две. Партиите са абсолютно неспособни да се обновят. Политическите ни лидери се обграждат с хора, по-глупави и послушни от тях. Затова виждаме в поколението на 35-50 годишните, че нищо ново и позитивно на практика не може да се роди. Ето, например ГЕРБ, за всичките тези години от 2009 до сега какво произведе като нови лидери?! Във всеки момент, в който се замисляме за бъдещето на ГЕРБ, си казваме: „Добре, какво идва след техния 65 годишен лидер Борисов?!“ Може ли ГЕРБ без Борисов? Не може. В БСП е същото. Това е огромна грешка на тази политическа сила, но при тях е същото. Нинова се сърди на онези, които я низвергнаха и се боричкат за властта във все по-затъващата им партия, но тези хора са нейния проект. Със цялата си посредственост и морална несъстоятелност, за която тя в момента ни осветлява.
Ако партиите не могат да произведат нов политически елит, може би звучи много утопично, но имаше Училище за политика. В него представителните партии изпращаха своите най-перспективни кадри, които да бъдат обучени на основните умения и знания за политическите лидери, припомня Иво Желев.
Може би това училище за политика трябва да се национализира и в него да могат да кандидатстват всички хора, които са дръзнали да си мислят, че искат да се занимават с тежката отговорност да си спасят държавата. Мисля си, че навремето имаше един Национален център за изучаване но общественото мнение в който и аз имах честта и удоволствието да работя.
Националният център за изследване на общественото мнение трябва да се възстанови, предлага Иво Желев.
Защото в момента имаме огромни бели петна и дефицити от информация в различни сектори. А когато липсва информация, статистиката не е способна да я произведе, тя трябва да се набави чрез проучвания. И през проучвания да се алармира елита на държавата за задаващи се кризи и да предоставиш инструмент за ранно предупреждение. От някъде трябва да се започне. И тази система, държава и общество трябва да се преформатират. Иначе през март ни чакат още едни избори със същите играчи и още по-малко избиратели.
