Ива Митева е председател на 45-ото и 46-ото Народно събрание, заместник председател на 47-ото и експерт по Конституционно право. В специално интервю за SafeNews тя анализира качеството на работата на 50-ото Народно събрание. Водихме разговора няколко часа преди решението на Конституционния съд. И решението на КС съвпадна изцяло с прогнозата на бившия председател на парламента.
SN: Г-жо Митева, била сте председател на две народни събрания и заместник-председател на трето. Как оценявате работата на това?
Това Народно събрание не се различава от предходните три. Виждаме, че от парламент на парламент подборът става все по-лош. В този парламент ме притеснява много, че липсват икономисти, липсват финансисти, липсват юристи. И това се показва от актовете, които приема това Народно събрание. Проследих избора на председател на Народното събрание. И още там ми се струва, че допуснаха грешка. Когато бяха изчерпани процедурните правила, трябваше да започнат процедурата отначало така, както сме правили винаги при избор на орган. И както се прави навсякъде в държавата: когато нямате избор, откривате нова процедура. Тук някак си изведнъж се започна отникъде процедурата и това не говори добре за юристите в Народното събрание. Ако имаше точка за процедурните правила, която да казваше, че ако няма избран председател на втори тур, процедурата започва отначало, бих се съгласила. Но такава разпоредба липсваше. Дали е пропуск или незнание, не мога да ви кажа.
SN: Г-жо Митева, защо в 51-ото Народно събрание почти няма законодателна дейност? Депутатите даже миналата седмица приеха правилника за работата си.
Защото се вижда напрежението в парламента като институция. Виждате напрежението в парламентарните групи. Виждате роенето на групи. За първи път още през първия месец имаме 39 народни представители не членуващи в парламентарна група. Такова цепене на парламентарни групи и заличаване не е наблюдавано като процес досега. Може би това е едната причина. Другата причина е липсата на специалисти. Смятам, че не е ползотворно да се работи на парче. Гледали сме го много пъти. В Конституционния съд е атакувана норма, приета в предишния парламент в Кодекса за социално осигуряване. По-добре да не се приемат закони, ако ще се приемат с такова качество. Законите трябва да се приемат бавно, да се обмислят, да се обсъждат. Неслучайно през 2016 г. се промени Законът за нормативните актове. Въведоха се предварителните оценки на въздействие, последващи оценки на въздействие. Изискват се прекалено много становища и анализи, които се правят.
Сега ми се струва, че всичко се прави, за да се направи поправка, казва Ива Митева.
В предишния парламент видяхме изменението на Конституцията. Не мисля, че трябва да се гордеят народните представители с този законопроект. Законопроектът, който приеха за противодействие на корупцията, не виждам с какво ще подобри работата, освен че раздели двете комисии. Сега стана още по-голям хаос. Като нямаме избрана комисия за противодействие, комисията за отнемане работи като комисия за противодействие. Виждате, колко нелогични неща се случват. Знаете, че над 100 000 души са задължените лица по отношение на Закона за борба с корупцията. Особено с този често сменящ се парламент това са непрекъснато едни декларации изходящи и входящи. Не смятам, че този подход беше добър. Още повече, че той беше буквално копи-пейст на стария закон. Много неща, които сме ги критикували и които трябваше да се променят в декларирането, в процедурите не се направи. Напротив. Дори се прие закон, действащ със същите грешки към онзи момент.
Ако правят такива закони, по-добре да не се приемат. Същото е и с правилника на Народното събрание, обръща внимание Ива Митева.
В предишния парламент разделиха Конституционната комисия на конституционна и на правна. Сега отново въведоха тази конституционна и правна комисия, която аз я бях инициирала в 46-ия парламент. Те даже и не разбират, защо е направена тази комисия, ми се струва. Тогава имаше и подкомисии. Целта беше анализи на законодателството. Анализи на решенията на Европейския съд по правата на човека. Анализи на решенията на Европейския съд в Люксембург. Включително и анализи на решенията на КС. Сега виждам, че са се опитали да направят процедура в чл. 91 относно решенията на КС. Предвидили са да се изпращат в Народното събрание, ако са постъпили в Народното събрание, казва текста. Тогава председателят на парламента да разпределя това решение на комисии. Да определя една водеща комисия. Те малко ги приравняват като законопроектите и проектите на решения, което е пълен абсурд.
Решенията на Конституционния съд не постъпват в Народното събрание, за да се работи по тях. Те постъпват за запознаване и се обнародват и в Държавен вестник, обръща внимание Ива Митева.
Те постъпват в Народното събрание, защото ние сме страна по тях. А не като актове, които трябва да се гледат в Народното събрание. Тази процедура е много странна, защото това решение след това отива в комисии. Правят се предложения. Водещата комисия прави проект на решение. И всичко това в рамките на два месеца. След това влизат в зала и депутатите пък могат да правят по тях предложения. Вместо през тези два месеца съответните комисии да предложат законодателни решения във връзка с решенията на КС, ще ги загубим в празна говорене. За да се приеме поредното решение на решение на КС. След това тепърва да мислим какви конституционни поправки са нужни. Ето до какви абсурди се стига. Спомням си, че 44-ия и дори в 43-тия парламент, когато беше референдумът за електронното гласуване, как парламентът прие решение да задължи себе си да приеме Изборния кодекс.
Затова смятам, че е по-добре депутатите да не работят, ако няма да има парламент. Ако няма да има стабилно мнозинство. Ако няма да има стабилно правителство. И да се отива на избори, е категорична Ива Митева.
За съжаление, с конституционните поправки има непрекъснат парламент, само че и там казаха: непрекъснат, ама не съвсем. По време на кампанията, когато навремето старият парламент се разпускаше и народните представители отиваха да си правят кампанията, сега ще се водят народни представители и ще си получават заплатата до клетвата на следващите. И това е абсурд. Защото ако бяха коректни народните представители, щяха да предвидят нова процедура по отношение на откриването и конституирането на новото Народно събрание. Ето и тук абсурдът, пред който бяхме изправени и сега. От една страна парламентът е непрекъснат, а от друга – разпоредбата най-възрастният депутат да открива заседанието остава в сила, т.е. той трябва да го открие и то може въобще да не се конституира. Хем е непрекъснат, но в същото време няма парламент.
Когато се правят конституционни поправки, трябва да се мисли повече. Да се четат повече чуждите конституции, подчертава Ива Митева.
Да се обсъждат със специалисти от съответните материи. Да се събират повече мнения. Струва ми се, че има повече свобода в размяната на мнения. Като че ли народните представители са си самодостатъчни. Липсва самокритичност. Струва ми се, че Народното събрание в момента е болно тяло, което не иска да се промени и колкото и повече да му преливаме кръв, повече не може да се възстанови по този начин.
SN: Г-жо Митева, ползвам възможността, че сте и експерт по конституционно право, за да ви попитам за решенията на КС за Шестата поправка на Конституцията. Какви ще бъдат те и до какво ще доведат? Някои вече ги наричат „кутията на Пандора“, но дали ще бъде така, или ще запазят съществуващото положение?
Всички се осланяме на приказки, които някой някъде е чул и изнесъл. Единият вариант е, изхождайки от принципа кой ги е назначил и кой ги е предложел конституционните съдии. Там гласовете се разделят шест на шест. Това е така заради четиримата от съдебната система, двамата на президента Радев, а от другата страна седят двама на президента Плевнелиев и четирима от времето на ГЕРБ от Народното събрание. Така са разположени силите. Дали тези конституционни съдии ще се издигнат на нивото на мъдростта и ще стоят над политическото и ще опазят наистина Конституцията, ще разберем днес. За мен тези промени са противоконституционни. Но КС е единственият орган, който може да каже това. Нямаме горна камара на парламента.
Каквото и да е решението, ако служебният кабинет остане в редакцията, която е приета сега, да бъдат отменени промените в частта за съдебната власт, ми се струва победа за Бойко Борисов, е изводът на Ива Митева.
Ще бъде голям шамар за т.н. „Промяна“, която е в парламента. Защото определено един такъв служебен кабинет ще се ползва от това. Определено старите текстове са в полза на т.н. статукво.
SN: Г-жо Митева, очевидно е, че третият мандат ще бъде тупкане на топката, за да се нагласи датата за следващите парламентарни избори. Но какво ще видим при същите политически играчи и в 51-ия парламент?
Дали няма да видим още по-фрагментиран парламент?! Защото ми се струва, че загрява г-н Василев и партия „Меч“. Интересно е да видим, какво ще се случи и с партия „Величие“. Струва ми се, че повечето партии са насочили своя взор не толкова към ГЕРБ и ДПС, колкото към „Величие“. Това е странно. Комисията създадено в Народното събрание за извършени престъпления е също учудваща. За пръв път парламентът има комисия, която ще разследва извършените или не престъпления. Има толкова много органи в страната – КФН, и НАП, и МВР. Има разследващи органи. Има органи на съдебната власт. Ако те не си вършат работата, ами да ги закрият. Да прехвърлят тогава всички функции в Народното събрание. То да си бъде самодостатъчно – единствен орган в държавата и да се приключи.
Да прави разследване Народното събрание, при ясни функции за парламентарен контрол и законодателна дейност, минава всякакви граници, е мнението на Ива Митева.
Интересно е, защо това не се коментира много по-остро от всички анализатори и специалисти?! Всичко това показва, че може би вече имаме проблем с изборната ни система. Като че наистина пропорционалната система показва недостатъци. И тези недостатъци се свързват със силното фрагментиране на парламента, с това парламентарно мнозинство чрез договорки. Чрез липсата на изявени личности. Депутатите са по-скоро безлични. Да си спомним: Гиньо Ганев казваше, че в Народното събрание трябва да има повече лични депутати и по-малко безлични. Всичко това се дължи на пропорционалната система. Промените и законодателството се извършват чрез компромиси. Трябва сериозно да се помисли дали не е време да поговорим сериозно за смесена изборна система, където именно вкарването на мажоритарния компонент може да укрепи плурализма и демокрацията. Да се появи тази по-тясна връзка: избирател – избран. Да видим отговорността. Никой не говори и за контрола от страна на народа върху действията на управляващите ни. Може би от това е нежеланието на хората да гласуват и апатията, която умишлено се насърчава. Принципът стана, колкото по-малко гласуват, толкова по-лесно се влиза в Народното събрание.
Всичко това ни показва, че трябва да свързваме повече пряката с представителната демокрация. Да включим и референдумите, е заключението на Ива Митева.
За съжаление, това може да се постигне само след сериозно изменение на закона. Заради прага, който почти е недостижим. Но и нашите управляващи много се плашат от референдумите. При силно фрагментиран парламент и партиите се пазят, това е много показателно в момента, какви поправки ще внесат, приемат или ще говорят, за да се харесат на избирателите. Реформи така не се правят. В такъв момент точно преборването на политическата корупция и монополите може да стане само чрез референдума. Референдумът е много по-демократичен и радикален метод за решаване на проблемите. Борисов постави темата за гръцката изборна система. За мен тя не е добра и трябва да се обсъди много внимателно. Има и вариант за смесена система. Има и унгарска смесена система. В Унгария мажоритарните кандидати са повече от пропорционалните. В Италия пък е обратното. Целта когато пропорционалните са повече от мажоритарните е по-широко представителство на мнения и идеи в парламента. Има много решения по които може да се говори, но трябва да се направи с хора, които наистина знаят и могат.
