Самоличността на Джулия Тофана е обвита в тайнственост – нейни портрети и биография не са запазени в историята. Но има едно нейно изобретение – отровата „Аква Тофана“, причинила смъртта на няколкостотин мъже.
Защо „услугите“ на Джулия се оказаха толкова търсени и как инквизицията я преследва в продължение на 20 години?
В средата на 17 век вълна от отравяния шокира големите градове на Италия. Жертви на тази зловеща „епидемия“ стават само женени мъже. Папа Александър VII инструктира инквизицията да разследва поредица от странни смъртни случаи, но не било никак лесно да се открие източникът на злото. Отровата не оставяла следи в телата на мъртвите, а вдовиците пазели подозрително мълчание. Почти две десетилетия инквизиторите водят война срещу невидим и неуловим враг и винаги се оказват една крачка зад него. И накрая, през 1659 г., те научили името на отровителя. След като била преследвана и измъчвана, Джулия Тофана признала, че според груби оценки е отровила около 600 мъже между 1633 и 1651 г. Точният брой на жертвите може само да се гадае, но тази жена се превърнала в един от най-масовите серийни убийци в историята.
Джулия Тофана била продукт на своето време. През Ренесанса процъфтявали уредените бракове, които се сключват без съгласието на булката и младоженеца. По принцип жените нямали право на глас, а мъжете се възползвали – напълно контролирали, понякога измъчвали и биели жените си. Те се чувствали безпомощни и нещастни в такива бракове, а разводът бил невъзможен, разказва marieclaire. Така само собствената им смърт можела да сложи край на страданието или ако имат повече късмет – смъртта на омразния им съпруг.
Но за щастие на жените през Средновековието е съществувала подземна мрежа от алхимици, фармацевти и експерти по „черна магия“, която е помогнала за разрешаването на много от проблемите им – от извършването на аборти до приготвянето на смъртоносни отвари. Но и често отровителите били разкривани, тъй като секретността не била на висота.
Така например на Краля-Слънце Луи XIV са били необходими пет години, за да разреши случая с отровата, който коства живота на много от неговите поданици. Организаторът на престъпната клетка се оказала фаворитката и метреса на монарха, маркиза дьо Монтеспан, която дарила краля със седем деца (три умират още в ранна детска възраст). Тя методично тровила обитателите на двореца с отвари, приготвени от нейната приятелка Катрин Монвоазен.
Връзката на Монтеспан с България
Дъщерята на мадам дьо Монтеспан Франсоаз-Мари се омъжва за Орлеанския херцог и по този начин става предшественик на всички други орлеански херцози, включително на Луи-Филип, който става крал на Франция през 1830 г. Дъщерята на Луи-Филип е Клементина Орлеанска, майка на Фердинанд Сакскобургготски, който става княз на България през 1887 г. и цар през 1908.
Семейната история на Джулия и отровите замесвани в рода й
Клиентите на отровителите също са били подложени на различни репресии. Често те били екзекутирани, а това накарало жените да се притесняват от услугите на вещици и алхимици. Дори перспективата да се отърват от съпруг тиранин да им изглеждала привлекателна, никой не искал да плати за това със собствения си живот.
И тогава се появява Джулия Тофана, която бързо си спечелила репутацията на надежден приятел на жените в беда. Тя произхождала от италианско семейство, за което имаше много любопитни слухове. Твърди се, че династията Тофана е започнала с изобретателна жена на име Туфания, която управлявала магазин за красота в Палермо. Местните жени се влюбили в малкото магазинче, в което се предлагал специален продукт – „вълшебен прах“, направен по тайна рецепта. Един от съставните компоненти на чудодейния лек бил арсенът. Но благодарение на правилното съотношение на съставките, „вълшебният прах“ не бил фатален, когато се използваше по предназначение. Но когато се смесвал с вода, се превръщал в опасна отрова. Жените, които знаели това, купували „вълшебния прах“, носели го вкъщи и го слагали на тоалетната масичка, без да предизвикват подозрение у мъжете си. И като се възползвали от удобен момент, те слагали отровата в напитката на омразния съпруг. Така мадам Туфания направила възможно всички нещастни съпруги да извършат почти перфектно престъпление. Дълги години бизнесът й процъфтявал, докато Инквизицията не му слага край.
Майката на Джулия Тофана също обичала да експериментира с отрови. Преждевременната и внезапна смърт на съпруга й обаче веднага привлякла вниманието на властите и я изгорили на кладата. Джулия решила да продължи семейния бизнес, но след като научила уроците на своите предшественици, тя се държала много по-внимателно. Като взе за основа рецептата на майка си, тя започнала да я подобрява. Прекарвала дни и нощи в местната аптека, променяйки състава и дозировката на арсена, оловото и беладоната, докато получила идеалния резултат – отровно лекарство без вкус и мирис, което не губи свойствата си нито на топлина, нито на студ. И неизменно води до смъртта на тези, които са го пили. Но основното е, че не можело да бъде разкрито при аутопсия, тъй като лекарите дори не са подозирали за съществуването на такава отрова. Впоследствие изобретението на Джулия става известно като „Аква Тофана“.
Популярността на „Аква Тофана“
Скоро след като забъркала перфектната отрова, съпругът на Джулия мистериозно починал, а вдовицата отишла в Рим, отваряйки собствен бизнес за производство и продажба на козметика. Тя успяла да наеме няколко жени, които се съгласили да разпространяват „Аква Тофана“, и дори местен свещеник, отец Джироламо, който поел доставката на арсен за производството. Джулия показала не по-малко изобретателност в производството на опаковка за отровата. Тя решила да използва малки шишенца, които били етикетирани с надпис „Манната на Св. Николай от Бари“. Образът на чудотвореца приспал бдителността на властите и развързал ръцете на Джулия.
„Аква Тофана“ започнала да се продава почти легално, въпреки смъртната си опасност. Само четири капки от това лекарство били достатъчни, за да убият човек. Но между приемането на доза отрова и действителната смърт минавали няколко дни, което помогнало да се симулира внезапно заболяване и да се прикрият следи от злонамерени намерения. Човек, който приемал „Аква Тофана“, започвал да се чувства слаб, след това се появяват болки в корема и силна жажда. Постепенно тялото започвало да отхвърля храната, а органите спирали да работят.
В продължение на 20 години Джулия успявала да води римските власти за носа и да помогне на нещастните жени да получат дългоочакваната свобода. Но нейното съвършено предприятие било унищожено през 1659 г. По вина на клиентла, която не била достатъчно решителна, за да доведе плана си до края.
Тя добавила няколко капки Аква Тофан в супата на мъжа си, но щом той взел лъжицата, тя се изплашила и започнала да го моли да не опитва храната. Съпругът й поискал обяснение и тя разкрила всичко, което знаела за отровата.
Преди инквизицията да нахлуе в къщата на Джулия, тя успява да избяга и да се скрие в манастир. Но няколко дни по-късно из Рим се разпространява слух, че жената е отровила цялата вода в града. Тогава гневна тълпа нахлула в манастира и изгонила Тофана на улицата.
Тя е арестувана, изтезавана, за да изтръгне самопризнание, и осъдена на смърт. Около 40 жени от по-ниските класи, които са използвали услугите на отровителя, също са загубили живота си. Но много богати клиенти, които убили съпрузите си с помощта на „Аква Тофана“, успели да избегнат наказание. Някои от тях били осъдени на затвор, други останали напълно ненаказани, успели да убедят съда, че не са знаели за смъртоносните свойства на закупената козметика.
Някои историци обаче смятат, че Джулия Тофана е арестувана и екзекутирана много по-късно – едва през 1709 г. Това означава, че броят на жертвите на „Аква Тофан“ може да бъде и по-голям от цифрата 600.
