Интересни факти за вулканите, които може би не знаете: Произвеждат плаващи камъни, светкавици и дъги. Знаем, че вулканите са масивни планини, които бълват огнена магма от върховете си. Дори знаем имената на най-известните, като Везувий или Света Елена. Има обаче много факти за тези огнедишащи планини по света, които може би не знаете.
При подготовката на материала са използвани следните източници: Earth Now, Live Science, National Geographic Society.
Интересни факти за вулканите, които може би не знаете:
Вулканите могат да създават плаващи камъни
Да, такива камъни съществуват в действителност, а не само в митовете и фантастичните истории. Единствената скала, способна да плава във вода, е вулканичната пемза. Образува се от втвърдена лава с много газови мехурчета, което я прави много лека и пореста.
Колкото повече са тези въздушни кухини в скалата, толкова по-малка е нейната плътност и толкова по-добре се задържа на повърхността на водата. По-късно обаче тези кухини могат да бъдат запълнени с вода, в който случай пемзата потъва.
Освен това, ако камъкът е твърде малък, повърхностното напрежение на водата може да надвиши силата на Архимед и той също може да потъне.
Понякога след силни изригвания пемзата се натрупва на повърхността на океана, образувайки огромни салове, които могат да се носят надолу по течението. Например през 2019 г. такъв сал с площ от 150 квадратни километра беше забелязан в Тихия океан. Тези „острови“ обаче не са много стабилни и могат бързо да се срутят под въздействието на вълни и вятър.
Вулканите произвеждат светкавици и дъги
Известно е, че вулканите генерират лава и облаци от горещи газове, но могат да причинят и по-необичайни природни явления, като например светкавици.
Вулканичната мълния, известна още като „мръсен гръм“, е електрически разряд, който възниква в облака пепел, който се издига по време на изригване. Първоначално това явление е регистрирано през 79 г. сл. Хр. близо до Везувий.
Възниква поради разликата в електрическите потенциали между частиците от газове и пепел, отделени при изригването. Газовете имат положителен заряд, докато пепелта има отрицателен заряд. Когато тези компоненти влязат в контакт, възникват електрически разряди. Водните пари, отделени по време на изригването, също участват в този процес.
Цветът на вулканичната мълния може да варира от ярко бяло до оранжево-червено и дори синьо, създавайки поразителен контраст с тъмно нощно небе или пепелни облаци.
Този природен феномен има интересен страничен ефект: при температури на изхвърляне до 30 000 градуса по Целзий, частиците пепел и скали във въздуха по време на изригването се топят и образуват стъклени топки или тръби, наречени фулгурити.
Друго атмосферно явление, което се случва по време на изригване, е дъгата. Големи количества пепел, прах и газове, изпуснати в атмосферата, взаимодействат с влагата и облаците. Ако слънцето грее в небето, лъчите му се пречупват от частици, изхвърлени от вулкана, и се образува многоцветна дъгообразна лента.
Акулите живеят във вулкани
Има не само земни вулкани, но и подводни, които могат да поддържат собствените си екосистеми. Тези дупки в земната кора, от които изригва нажежена магма, са източник не само на опасност, но и на топлина, минерали и хранителни вещества за различни растения и животни.
Например археите използват химическа енергия и минерали от вулкана за своя метаболизъм. Някои видове мекотели образуват уникални общности, базирани на симбиоза с бактерии, които окисляват химически съединения. А хидротермалните тръбни червеи са в състояние да синтезират органични вещества с помощта на енергия от сероводород.
Най-необичайният пример за такава подводна екосистема е вулкан, наречен Кавачи, разположен в Тихия океан край бреговете на Соломоновите острови. Въпреки че е наводнен с вода, периодичните изригвания създават временни острови от лава и пепел. В същото време кратерът е дом на различни морски създания, включително тихоокеански полярни акули и акули чук.
Има няколко хипотези защо тези същества обитават вулкани. Първо, акулите могат да използват топлата вода в кратера като вид термостат, който регулира телесната им температура.
Второ, те намират много риби във вулкана, които се хранят с минерали, бактерии и водорасли от горещите извори. И накрая, акулите могат да използват кратера като убежище от хищници или конкуренти.
Вулканите произвеждат обсидиан
Тези, които са играли Minecraft, Dwarf Fortress или Terraria знаят, че когато лавата срещне вода, те създават обсидиан. Но това не е просто механизъм на игра – в реалния свят втвърдената магма наистина образува тази вулканична скала.
Обсидианът се състои главно от силициев диоксид и има характерни черни, кафяви или тъмно сиви цветове. Повърхността му е гладка и лъскава, наподобяваща стъкло. Може да има и други нюанси като сиво, зелено, синьо и дори розово.
Обсидианът може да съдържа различни включвания, като газови мехурчета, кристали или ивици, които влияят върху външния му вид и свойства в зависимост от състава на лавата и скоростта на охлаждане.
Поради уникалните си свойства, обсидианът се използва от хиляди години за създаване на каменни инструменти, инструменти и бижута. Има висока твърдост и остри ръбове, което го прави популярен материал за производство на оръжия.
Например маите и ацтеките са използвали обсидиан, за да направят macuahuitl – плоска пръчка-меч, вградена с редици остри остриета от обсидиан.
Днес обсидианът се използва в бижутерията и скулптурата като декоративен камък. Може да се използва и в хирургията за създаване на изключително остри, но крехки скалпели.
Те създават плаващи камъни и др. Интересни факти за вулканите, които може би не знаетеВулканите могат да произвеждат обсидиан (снимка: Britannica)
Вулканите влияят на климата на цялата планета
Може да изглежда, че вулканите не влияят на ежедневието на обикновените хора, но това не е така. Изригванията, придружени от емисии на пепел, газове и лава, могат да доведат до значителни промени в климата. Те влияят върху температурата, валежите и дори атмосферната циркулация.
Емисиите на пепел от огнена планина някъде в Океания могат лесно да повлияят на живота на хората в Америка и Европа.
Например, най-мощното изригване в човешката история се случи на 10 април 1815 г. на вулкана Тамбора, разположен на остров Сумбава в Индонезия. Това доведе до изхвърляне на голямо количество пепел, газове и лава в атмосферата, което значително повлия на състоянието на атмосферата. Колони от вулканични частици се издигнаха на височина от около 43 км.
Това изригване уби около 71 000 души, което е рекорд. Островите Сумбава и близките райони бяха покрити с дебел слой пепел, а потоци лава наводниха близките райони. Но най-голямата последица от изригването на Тамбор е глобалното му въздействие върху климата.
Облаците пепел и емисиите на газове в горните слоеве на атмосферата дълго време отразяваха значителна част от слънчевата светлина, което доведе до глобално охлаждане.
Източник –РБК-Украйна/Превод:SafeNews
