Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия, сега енергиен експерт, в специално интервю за SafeNews обяснява, защо забавянето на изграждането на газовото хранилище в „Чирен“ работи в полза на руския тръбен газ и защо всъщност е бил замислен договорът с „Боташ“.
SN: Посланик Василев, Европейската прокуратура влезе в сградата на „Булгартрансгаз“ заради разширението на газохранилището в Чирен. Поводът е сигнал за злоупотреба с европейски средства по стратегически европейски проекти. В какво се състои казусът?
Казусът има голяма предистория. Това е най-„брадясалият“ проект в портфейла на „Булгартрансгаз“ и изобщо в историята на българската енергетика. Той е започнат преди да се разделят „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“, още от старата фирма „Булгаргаз“. Давността е повече от 20 години. Този проект беше съзнателно бавен с редица технически подробности. Процедурите също се забавяха. Единствената причина за това беше, че регионът и регионалният пазар на природен газ има остра нужда от мощности за газосъхранение. Тъй като при висока волатилност или нестабилност на цените, както и при рискови събития извън контрола на съответните отделни национални държави, балансирането на доставките е сложно. Нека припомня, че в Балканския регион по-голямата част от държавите, да не кажа всички, зависят от внос, а не от собствени ресурси. При това положение балансирането на газовите пазари зависи много от такива мощности на съхранение – подземни газови хранилища.
В „Булгаргаз“ и след отделянето „Булгартрансгаз“, особено след 2015 година, под ръководството на Владимир Малинов съзнателно се бавеше разширението на „Чирен“, казва Илиян Василев.
Тъй като при ограничените капацитети на хранилището – в момента са 550 млн. куб. м. при положение, че технически трябва да останат 100 млн., за да има налягане, т.е. де факто работният му капацитет стъпва на около 430-440 млн. куб. м. Това за България долу-горе връзва нещата, но в Гърция няма хранилища. Няма достатъчно хранилища в Румъния, в Хърватска. Отсъствието на хранилища забавя и най-много удря вноса на втечнен природен газ. Защото когато пристигне един танкер на терминала, примерно, на Ревитуса в Гърция, той трябва в рамките на няколко дена да бъде разтоварен. И тъй като мощностите за съхранение на самия терминал са ограничени, колкото и да ги увеличиха два пъти, те могат да съхранят танкер, танкер и половина. Което пък означава, че през това време друг танкер не може да се разтовари. Поради тази причина единственият начин е този газ да бъде пренесен до подземни хранилища, като Чирен. Тогава това би могло да оправи балансите в енергийната система.
Задържането на увеличаването на мощностите на „Чирен“ от половин милиард на един милиард, което е доста голямо увеличение, беше част от стратегията на „Газпром“ да лансира напред руския тръбопроводен газ за сметка на втечнения природен газ, обяснява Илиян Василев.
Когато след неколкократно отлагане най-накрая през миналата година тръгна процедура, която беше обременена от игри, отлагания, пък в началото извън всякакви процедури беше поканена „Боташ“, най-накрая завърши с апломб, след като отказаха първия кандидат, като на „Главболгарстрой“ беше връчена поръчката. „Главболгарстрой“ се оформя като дарлинг на Малинов и печели всичко голямо. В случая те бяха натоварени с много неспецифична задача. Разбира се, „Главболгарстрой“ имат мощности да изграждат така наречената суперструктура. Т.е. строителните конструкции на повърхността, но нямат никаква експертиза в организацията и прокарването на сондажи. Те трябваше да поднаемат специализирани компании.
Тогава се видя, че въпреки супернадутата сметка – проектът набъбна над 650 милиона – и се оказва, че начинът, по който се подхожда в „Булгартрансгаз“, е напълно непрофесионален, обяснява Илиян Василев.
Защото сондажите са много прецизна работа. А геологията в Чирен е сложна. Поради спецификата на геоложката структура има голяма опасност при неправилно и неточно позиционирани сондажи вместо да увеличите обема на хранилището с капацитета му на съхранение, вие можете да доведете до миграция на газа. т.е. да компрометирате и сегашния капацитет. Поради тази причина се правиха сложни сеизмики и затова се викат специалисти, които разбират от тези работи. Но „Булгартрансгаз“ рече: тук ще се оправят наш’те хора. Някои от сондажите струват, примерно, 7-8 милиона лева на сондаж. Като им сложат посредник, те изведнъж стават по 15-20 милиона. Наклонените сондажи изискват по-голям професионализъм и опит. И те като видяха, че нямат този капацитет, смениха проекта и минаха на вертикални сондажи. А това е съвършено друга бира. Наклонените бяха предвидени в оригиналния проект, защото с един наклонен сондаж можеш да увеличиш капацитета с x, а при вертикален – с много по-малко.
И от цялата тази случка с европрокурорите се стигна, след като се изчерпаха националните схеми за контрол на търговете, финансирани с корпоративни и бюджетни средства. Номерата минаваха, до като дойде еврогорския обяснява Илиян Василев.
Т.е. още едни очи започнаха да гледат в нещата. И тези очи, за разлика от очите на българските служби, които се затвориха, виждат. Нашите гледали, какво гледали – те не са професионалисти. Трябва да наемат компания, която да прави технически и финансов одит на цялата операция. Общо взето нашите прикриха зулумите. И сега сме в най-лошата ситуация.
SN: Защо?
Защото за пореден път проектът се отлага. Което всъщност винаги е било дългосрочна стратегическа цел на „Газпром“ и на всички, свързани с руския тръбен газ. С този проект, с този екип и с тези изпълнители много трудно ще се постигне резултатът. А терминалите в Гърция, включително новият на Александруполис зависят от допълнителните капацитети на Чирен.
В резултат на което регионалният пазар ще загуби в обозримо бъдеще възможността да съхранява още едни 500 милиона кубически метра газ, които биха отприщили възможността за внос на втечнен природен газ. Който може да се конкурира с руския при равни пазарни условия, а не при сегашния дъмпинг на руския газ. И така се получава, че с разкрития, разследвания, забавени процедури, при всички случаи проектът изгуби поне 8 години и незнайно колко напред.
SN: Какво ще произлезе от тези проверки, посланик Василев?
О, не мога да кажа. Следя договорите, следя информацията, как се движи тръжната процедура, възлагането, какви маневри стават. Виждам, че Малинов се мъчи да замести отсъствието на добри намерения в неговия сектор, с чужди – съобщи че от 1 октомври в експлоатация влиза терминала в Алексадруполис, за което няма принос. Но Чирен няма да стане готов до тогава. Защото това е най-брадясалият проект. Само заради тоталния провал на този стратегически за страната и региона проект, Малинов отдавна не трябваше да е директор на „Булгартрансгаз“. Пак казвам: проектът е от 20 години, а той е шеф на „Булгартрансгаз“ от близо 10 години.
SN: Разследването на Европейската прокуратура се случва дни преди визитата на турската компания „Боташ“ за преговори с „Булгаргаз“ за промяна на неизгодния за българското дружество договор за газови капацитети в Турция. Виждате ли връзка между тези събития?
О, те са свързани. При всички случаи „Булгартрансгаз“ е компанията, която реализира основните стратегически насоки в газовата политика на България като държава. Именно като забави влизането в експлоатация на новите мощности в „Чирен“, това ще даде възможности за по-големи количества на тръбен газ от Русия. А тези по-големи количества на тръбен газ от Русия трябва да влязат през „Странджа“. Т.е. през оригиналния вход, чийто капацитет трябва да се увеличи. И именно там се намества договорът с „Боташ“. Те са свързани нещата. Този договор де факто също е обект на разследване в Европейската комисия.
Голяма част от нещата, които България прави в газовата област, са антиевропейски, против други европейски компании, обобщава Илиян Василев.
Ако си спомняте делото на ЕК срещу БЕХ, „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“, където бяхме осъдени за едни 77 милиона евро за нарушение на антитръстовото законодателство в ЕС, сега има разглеждане на делото на нова инстанция. Най-вероятно в тази насока ще отиде и разследването по договора с „Боташ“. Защото де факто през „Булгаргаз“ и двустранния протокол предоставихме на неевропейска компания, каквато е „Боташ“, правото да използва да заобикаля процедурите и през капацитетите на „Булгаргаз“ тя да влезе на Европейския пазар. Нещо, което нито една друга европейска газова компания няма. Това нещо няма как да се приеме.
