Забраната на рекламата на хазарт ще доведе до над 400 млн. лв. щета за бюджета. Това заяви икономистът Михаил Кръстев.

„От това, което се вижда, медиите са на върха на айсберга.

В момента голяма част от хазарта – над 50%, е онлайн хазарт, зад него стои много голяма IT част – инженери и програмисти; отделно креативна индустрия, част от създаването на мултимедийните материали; имаме дистрибуция и канали. Директно спираме нещо, в случая цялата реклама за хазарта за всички медии. Преди години се започна с различни часови пояси, когато има реклама за даден вид. Нямаме опит за ограничаване на реклама в интернет. Сега не сме имали такъв опит въобще. Изведнъж – затваря се всичко“, заяви икономистът Васил Караиванов коментира предложените промени в Закона за хазарта.

„Щетата ще бъде пряко за бюджета от данъка,

който е за хазартните игри, плюс допълнително ДДС. 200-300 млн. лв. загуба само до края на годината. Необяснимо ми е. В година, в която се борим да се стигнат нива на икономиката и инфлацията, за да се влезе в еврозоната. Имаме прецедент – от днес за утре, без възможност за дългосрочна бизнес прогноза. Досега нямаме опити за ограничаване на реклама в интернет пространството. Сега изведнъж има идея за затваряне на всичко. Чистият прецедент е опасното нещо”, добави още Караиванов.

„Очевидно всичко това се прави в контекста на предстоящата предизборна кампания.

Помним какво се случи 2018 г. с рекламата на лотарийните игри. Политиците винаги си намират жертва, която да атакуват и да кажат, че те са необходими за развитието на обществото. В законопроекта, предложен от ГЕРБ и ДПС, в оценката на въздействието е записано, че няма щета върху бюджета. Това е тотално невярно. Над 400 млн. лв. ще бъде щетата, ако този сектор спре да съществува и да внася данъци. Трябва да се разграничат нещата – говорим ли за игрални зали, за които вече има форма на контрол за хазартно зависимите лица. След известни действия на прокуратурата и МВР изведнъж този пазар се разви. Това е естествен процес, на който не би трябвало държавата да се противопоставя, защото тя печели от него. Забраната на лотарийните игри не донесе до голяма обществена полза. Не мисля, че обществото спря да разчита на хазартни игри. Виждам опит на политиците да направляват икономиката без реална оценка на щетата, която ще нанесат”, каза още икономистът Михаил Кръстев.

SafeNews припомня, че вчера лицензираните компании предупредиха за неконтролируем ръст в нелегалния хазарт заради промените в Закона за хазарта. Няколко сдружения на компаниите в хазартния сектор, които обединяват десетки лицензирани оператори в тази сфера, изготвиха общо становище по планираните и вече одобрени на първо четене в Народното събрание промени в Закона за хазарта, което вече е внесено в деловодството на парламента.

Предложените промени в Закона включват практически почти пълната забрана за реклама на хазарт в медиите и интернет, като на хазартните оператори бе оставена възможността да рекламират чрез билбордове, които са на не по-малко от 100 м от учебни заведения, както и на спортни съоръжения и на фланелките на спортистите, стига те да не се ползват от деца.

Промените в Закона за хазарта включват също

и забрана за отваряне на игрални зали в населени места под 5 000 жители, като подобни обекти може да има само в курортите и в радиус от 30 километра от ГККП.
Новите членове в Закона предвиждат и забрана за игра на нелицензиран сайт, забрана българските финансови институции да осъществяват плащания към и от нелицензирани сайтове и вменява на българските интернет доставчици задължението да ограничават достъпа до такива сайтове за своите клиенти. Заложени са и нови наказателни мерки срещу нарушителите на новите разпоредби на закона.

Извънредно заседание на парламента ще се проведе днес.

Депутатите ще гледат на второ четене промените в Закона за хазарта. Преди това поправките ще бъдат обсъдени на заседание на бюджетната комисия.
Парламентарната комисия по култура и медии прие на първо четене промените в Закона за хазарта.
С промените се предвижда забрана на рекламата във всички видове медии – телевизия, радио, печатни издания, включително и сайтове.