Христо Казанджиев, енергиен експерт от Българския енергиен и минен форум, в специално интервю за SafeNews коментира, че държавните компании се управляват лошо, без дългосрочна визия и с политически назначения, в резултат на което се допускат такива гафове и огромни неоправдани многомилиардни разходи, какъвто е случаят с „Боташ“.
SN: Турският газов оператор „Боташ“ отхвърли призивите за предоговаряне на спорната сделка с българския си държавен партньор „Булгаргаз“. България плаща по 484 720 лв. на ден за резервиране на капацитет, независимо дали го използва или не. И така „Булгаргаз“ дължи 2,3 млрд. долара. Какви са сценариите?
Онова, което беше крайно важно да се направи, е да се предоговорят условията за договора. Идеята е добра – за осигуряване на капацитет от Турция за внос на природен газ. Голямата грешка на „Булгаргаз“ е, че не изготви баланс на доставките за България, които той си осъществява. Защото в един момент се оказа, че са планирани твърде много количества природен газ предвид на съществуващото потребление в момента. Отново се потвърждава правилото, че държавните компании се управляват лошо, без дългосрочна визия, в резултат на което се допускат такива гафове и огромни неоправдани разходи, какъвто е случаят с „Боташ“.
Преди месец и половина излезе доклад от МВФ, в който се подчертава, че българските държавни компании работят крайно неефективно и създават много голям риск за фискалното положение в България, обръща внимание Христо Казанджиев.
Така че трябва да продължи да се търси решение на проблема с Турция и „Боташ“. Предстои посещение на делегация на „Боташ“ в България за продължаване на преговорите. Безпокоя се от твърдата решимост на Турция и по-специално на „Боташ“ да не допусне предоговаряне. Всичко е въпрос на договори и добри отношения. Да се надяваме на по-добро.
SN: Г-н Казанджиев, какви са обаче вариантите за изход от ситуацията, ако не се предоговори и се запази твърдата линия на „Боташ“? Защото договорът им е за 13 години и нашите неустойки ще са огромни. Какво ще се случи с „Булгаргаз“?
При обновяване на договора „Булгаргаз“ ще бъде обявен в несъстоятелност, което води и до прекратяване на договора. Тази идея не е лишена от основание. Този договор е сключен поради някакви политически причини. Такива сценарии ще се повтарят непрекъснато в България, след като решенията се взимат не в интерес на страната ни, а в интерес на други икономически сили. Радикалното решение е обявяване в несъстоятелност на „Булгаргаз“ и ликвидиране на дружеството.
SN: Какво идва на негово място?
Този въпрос се обсъжда дълго време. В момента в България оперират и други търговци на природен газ, които внасят не малко количества. През България минават значителни количества от природен газ. На границата в Гърция и Турция има редица търговци, предлагащи природен газ за стартиране на терминала Бургас-Александрополис, който много се забави. Създават се и възможности за внос на допълнителни количества. Не е проблем количествата от природен газ да бъдат подсигурени. Например, най-големият потребител на природен газ „Топлофикация София“ може да сключи договор с който и да е производител на природен газ. Не мисля, че има проблем.
SN: Възниква следващият въпрос за ценовите възможности. Доколко и как те могат да бъдат поети от потребителите?
Това именно е и важният проблем. Защото това са политически грешки, вследствие на взети политически решения. А те се прехвърлят в крайна сметка към крайния потребител. Няма друга система, която да елиминира тези грешки. А това ще доведе до понасяне на персоналните отговорности на политиците, а не да ги прехвърлят на крайния потребител. Крайното решение е на бъдещите крайни потребители: кой заслужава да накажат и кой – не.
SN: Г-н Казанджиев, дълго време се очакваше „Булгаргаз“ да изготви дългосрочна ценова стратегия, което още не е факт и дали ще се направи в тази ситуация?
От вас чувам за такова намерение на „Булгаргаз“. Дългосрочна ценова стратегия е малко трудно да се изготви.
SN: То не е намерение. За това се коментираше.
Да. Това се коментира, но това е малко вероятно да се случи. В такава динамична обстановка, какъвто е пазарът на природен газ и изобщо пазарът в енергетиката. По-скоро е важно да се изготви дългосрочна стратегия за осигуряване на природен газ за българските потребители по възможно най-ефективния начин. А не да се изготвят популистки разработки.
SN: Как всичко, случващо се покрай „Булгаргаз“ и договора му с „Боташ“, ще рефлектира върху енергийната система на България?
Влиянието на „Булгаргаз“ от гледна точка на управление на системата е незначително. Той е търговец на природен газ. В частност управлението на природен газ е отговорност на „Булгартрансгаз“, който е много сериозен играч на пазара на капацитети в региона. Няма сериозен риск от действията на „Булгаргаз“. Друг е въпросът, че в „Булгартрансгаз“ също текат процеси, водещи до високи рискове за дружеството. Тези рискове са по отношение на техническата инфраструктура и нейното управление. В момента тече проект за подземното газохранилище, който беше тотално променен в ущърб на самото хранилище. Много е вероятно действията по този проект да доведат до компрометиране на газохранилището. Другия аспект от дейността на „Булгартрансгаз“ е този, че дружеството надхвърля огромни капиталови инвестиции за осигуряване на транзита на руски и квази руски газ през България за съседните страни.
„Булгартрансгаз“ напълно е изоставил развитието на техническата инфраструктура за осигуряване на природен газ за българските потребители, подчертава Христо Казанджиев.
Даже последният десет годишен план за развитието на дружеството беше върнат именно поради тази причина. И за да се планират дейности за развитие на пазара на природен газ в България. Крайно време е политиците да спрат да се бъркат в развитието на „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ по политически причини. И да оставят мениджмънта на дружествата да работи в съответствие с икономическата логика. Това е призив към управляващите да престанат да правят политически назначения в търговските дружества. А това неминуемо ще доведе до тяхното оздравяване.
