Хенрих Сенкевич: За смъртта не си струва да мислим, защото тя и без наша помощ мисли за нас

Хенрик Сенкевич (1846-1916) е един от най-значимите и обичани писатели на Полша, а в целия свят.

Известен е с историческите си романи, които вдъхват живот на миналото и го правят разбираемо и трогателно за съвременния читател.

Творчеството му е символ на полската национална идентичност, борба и дух по време на едни от най-трудните периоди за Полша.

Получава Нобелова награда за литература през 1905 г.

Сенкевич оставя след себе си богато наследство, което продължава да вдъхновява милиони читатели по света. С разкази за любов, война, саможертва и величие, той превръща историческата проза в истински културен феномен.

Хенрик Сенкевич е не само блестящ писател, но и изключително топъл и човечен човек.

Той помага на бедни студенти, участва в благотворителни дейности и е дълбоко загрижен за съдбата на своя народ. Въпреки славата си, остава скромен и посветен на своето призвание.

Вечен символ на полската душа

Хенрик Сенкевич остава една от най-ярките звезди на полската и световна литература. Със своите произведения той успява да запечата не само славните моменти от полската история, но и вечните въпроси на човешкото съществуване.

Сенкевич създава светове, в които вярата, добродетелта и любовта се сблъскват с изпитанията на времето и стават символ на вечната борба на човешкия дух.

Ето някои негови мисли и цитати, които ще живеят вечно след него…

1. Забелязал съм една странност: сред безумни сам ставаш безумен и, нещо повече, започваш да откриваш в безумието някаква прелест.

2. Ако слепец се препъне в камък и падне на пътя, винаги ругае камъка, въпреки, че виновна е слепотата му.

3. В мен има двама души — актьор и зрител. Често зрителят е недоволен от актьора.

4. В света на злото, глупостите, неувереността и съмненията, наричан съществуване, има нещо за което си струва да живееш, и което несъмнено е силно като смъртта: това е ЛЮБОВТА.

5. Щастието произлиза от друг източник, далеч по-дълбок, който не зависи от волята, защото идва от любовта.

6. Нищо не покорява така и не смекчава мъжкото сърце, както съзнаването, че го обичат.

7. Да желаеш е приятно, но още по-приятно е да бъдеш желан.

8. Точно както Сатана е паднал ангел, омразата е изродена любов.

9. За смъртта не си струва да мислим, защото тя и без наша помощ сама мисли за нас. 

10. Свобода е правото да вършиш това, което искаш, и да пречиш на другите да вършат това, което искат.

11. Хората се сближават от ученическата скамейка и други нещастия.

12. Посейте в сълзи, за да се събирате във веселие.

13. Аз съм скептик на квадрат, тоест отнасям се скептично дори към собствения си скептицизъм.

14. Богатство, слава, власт – всичко е дим, суета! Богатият ще срещне още по-богат, прославеният ще бъде засенчен от нечия по-голяма слава, могъщият ще бъде победен от по-могъщ. Но може ли дори императорът или някой от боговете да изпита по-силна наслада, да бъде по-щастлив от обикновения смъртен в мига, когато на гърдите му диша скъпата му гръд или когато целува любимите устни? Любовта ни прави богоравни…

15. Който носи в себе си слънцето, е способен да запали всички наоколо. Онзи, в който гори огън, дори и ярък, подпалва само стоящите наблизо.

Източник: Четилище