Хайде „Топлофикация-София“ да фалира и да се свършва тази мъка. Колко време още всички граждани ще издържат едно некадърно управлявано и все по-затъващо общинско дружество?

Хайде най-после злощастната „Топлофикация София“ да фалира и услугата производство и подаване на топлоенергия за столичани да премине във фирма, която наистина ще извърши нужните реформи и няма да има нужда постоянно да се „захранва“ с наши пари.

Колко време още ще продължава агонията на вечния длъжник?

Почти всяка година „Булгаргаз“ и столичната топлофикация разиграват едно и също театро – точно преди началото на отоплителния сезон газовата държавна компания заплашва общинското дружество, че ще му спре доставките на синьо гориво или ще му запорира сметките, защото то не се разплаща. Държавата се намесва я с някоя цесия, я със заеми или с отсрочки, след което се сключва споразумение между „Булгаргаз“ и „Топлофикация София“ с погасителен план, който после не се спазва и дълговете продължават да се трупат. И така до следващия отоплителен сезон.

Тази година врътването на кранчето на столичното парно се размина само с погасяване на 10 млн. лв. към „Булгаргаз“ – сума смешна на фона на 850 млн. лв. дълг.

И още по-нищожна на фона на общите просрочени задължения на „Топлофикация София“ от 1.6 млрд. лв.

Всъщност „Топлофикация София“ съвсем не е злощастно предприятие. Това е най-голямото общинско дружество, най-голямата топлофикация на Балканите, с огромни активи, с над 2000 души персонал и най-важното – с огромен пазар от близо половин милион абонати – битови и стопански.

По данни на самата „Топлофикация София“ събираемостта на сметките за топла вода и парно е много висока – над 90%. Защо тогава вече две десетилетия дружеството е все на загуба и продължава да затъва въпреки спасителните акции на държавата?

Защото политиците гледат на „Топлофикация София“ хем като на фирма със социална функция, хем като на бездънна яма за крадене.

Защото мениджмънтът се назначава по партийна линия. Защото винаги може безнаказано да се „бръкне“ в нечий бюджет – било общински, било държавен, за да се запушат „дупки“. И никой не го интересува дали хората, които не ползват парно и които са мнозинство,са съгласни да спонсорират нечия некадърност.

Достатъчно е да припомним колко пъти столичното парно преминава ту в общинска, ту в държавна, ту в смесена собственост все с намерението за по-добро управление и стабилизиране.

Между 1992 и 2002 г. софийското парно беше общинско предприятие. После държавата влезе като съдружник, а през 2009 г. придоби всички акции. Година по-късно „Топлофикация-София“ върна стария си статут на 100% общинска фирма.

В последните години отново се възроди идеята за одържавяване на столичното парно.

През 2021 г. общинските съветници от ГЕРБ гласуваха „аварийно-спасителен“ план, който предвиждаше „Топлофикация София“ да влезе под шапката на Българския енергиен холдинг /БЕХ/.

В последните си дни правителството на Николай Денков взе решение държавата да придобие дълга на столичното парно към „Булгаргаз“ и БЕХ за 1.6 млрд. лв. Скоропостижното приключване на „сглобката“ спря тази сложна финансова операция, но тя бе атакуема и от ЕК.

Сега помиряването на двете страни от Министерството на енергетиката приключи с решение за оздравителен план за общинската фирма. Това обаче повече прилича на тупане на топката с цел да се избута и този отоплителен сезон,а може и просто до изборите.

Защото за оздравителен план на „Топлофикация София“, по мнение на експертите, са необходими огромни инвестиции от поне 2 милиарда лева, колкото са и натрупаните задължения.

„Оздравителен план за „Топлофикация София“ трябваше да се приложи още преди 15-20 г. Сега е почти невъзможно да се изпълни при такива огромни задължения“, казва и шефът на Асоциацията на топлофикационните дружества Кремен Георгиев.

Според него, за да продължи да съществува и да се развива, „Топлофикация София“ трябва да смени голяма част от технологията си, да се търсят нестандартни решения и стратегически инвеститори, може би не само един.

„В Топлофикация София не са правени почти никакви инвестиции, загубите в преноса на топлоенергия са големи“, казва Георгиев и добавя: „Другите топлофикации нямат такива проблеми“.

Може би защото не са общински дружества.

Така най-голямата топлофикация на Балканите отдавна се е докарала до фалит.

Общинарите от ГЕРБ обичат да посочват като оправдание за затъването на дружеството „капанът“ на регулираните крайни цени на топлоенергията. След избухването на войната в Украйна цената на природния газ – суровината за столичното парно и най-голям разход, скочи драстично, докато цената на парното и топлата вода остава регулирана от КЕВР.

Само че и преди, когато природният газ беше евтин, „Топлофикация София“ също трупаше дългове.

Освен това дружеството произвежда и електроенергия от когенерации, която се изкупува от НЕК на преференциално високи цени. Можеше поне през летните месеци столичната топлофикация да прави печалби от продажбата на ток и да покрива задължения си, но „Булгаргаз“ се оплака, че това лято тя е спряла да плаща и текущите си задължения за доставката на газ.

Няма обяснения нито от ръководството на дружеството, нито от собственика – Столичната община, защо не се спазват погасителният план и текущите задължения.

Шефът на дружеството Петър Петров единствено сметна за нужно да обясни, че не всички, а само една сметка е запорирана, и то за някакви си 25 млн. лв., и че няма проблем за новия отоплителен сезон. Явно ръководството на общинското дружество си знае, че каквито и безобразия да прави, държавата ще спаси положението, защото няма да остави точно софиянци без топло през зимата.

Само че с подобни спасителни мерки държавата в крайна сметка наказва всички данъкоплатци в страната, които трябва да покриват дълговете на столичната топлофикация.

През годините общински съветници от опозицията в СОС сякаш не са били толкова критични и само са загатвали за схемите на ГЕРБ да се краде от общинската фирма.

„На практика „Топлофикация-София“ е квази-собственост на ГЕРБ, откакто съществува ГЕРБ“, казва Георги Кадиев /бивш общински съветник от БСП/.

Според него има сериозни корупционни схеми с произведената електроенергия – фирми, които купуват евтино и продават скъпо тока. Няма обаче кой да разследва това.

Чуват се коментари и за съмнителни обществени поръчки и странни процедури за бъдещия завода за изгаряне.

Много цветно определение даде преди време Владислав Панев от „Зелено движение“:

„Като лешояди са се вкопчили в труп и не пускат“.

Общинската фирма роди и няколко запомнящи се скандала. Начело е Вальо Топлото – емблематичният бивш шеф на „Топлофикация-София“, шумно арестуван през 2006 г.

Срещу него започнаха няколко дела, включително за валутни престъпления и пране на пари в особено големи размери. В крайна сметка той беше осъден на 3 години затвор единствено по делото за безстопанственост.

Да си припомним, че общинското дружество загуби близо 100 млн. лв. при фалита на КТБ.

Парите, депозирани в банката, били предвидени за инвестиционната програма на дружеството.

През лятото на тази година Александър Александров подаде оставка като изпълнителен директор, след като стана ясно, че договори за ремонти и други дейности са превъзлагани на фирми на жена му и фирми, свързани с бившия общински съветник от ГЕРБ Орлин Алексиев.

Сегашното положение не може повече да продължава, защото то води към дъното и „Булгаргаз“, е мнението на финансови и енергийни експерти.

„Топлофикация София“ е основен клиент на държавната газова компания, а дълг, който вече гони 1 милиард лева, неминуемо ще потопи и нея. Само преди два месеца шефът на „Булгаргаз“ призна, че компанията е спряла да плаща на турската „Боташ“, защото няма пари.

От години се търси инвеститор-спасител, който да спре трупането на дългове и да оздрави столичната топлофикация.

Или поне такива заявки даваше Столична община. През 2021 г. тя уж беше наела чуждестранен консултант, който да измисли как вечният болник „Топлофикация-София“ да стане нормално и здраво предприятие. Не виждаме да има ефект от подобна консултация.

През юли 2022 г. СОС с гласовете на ГЕРБ-СДС, ВМРО-„Атака“ и БСП взе решение да обяви конкурс за външен инвеститор и мениджър на „Топлофикация София“ за срок от 35 г. – нещо като концесионер.

Дружеството трябваше да си остане общинска собственост, а частният инвеститор да изгради нови когенерационни мощности за производство на електроенергия от общо 480 мегавата – инвестиция, оценена на около 860 млн. евро.

Никакъв конкурс не се проведе, въпреки че в търсенето на чуждестранния инвеститор се включи и тогавашният служебен министър на енергетиката Росен Христов.

Според шефа на Асоциацията на топлофикационните дружества Кремен Георгиев трябва да се търсят нестандартни решения.

„Ако се появят производители на топлинна енергия и я продават на нормална цена на „Топлофикация София“, на нея няма да й се налага да пали своите водогрейни котли, които й режат главата“, обясни той наскоро пред „БГ он еър“ едно от възможните решения столичното парно да продължи да работи.

Повечето експерти са на мнение, че общинската фирма трябва да се приватизира с ясен ангажимент от новия собственик за инвестиции в инфраструктура и технологии и за намаляване на загубите.

Кой обаче ще купи фирма, в която хем трябва да се инвестират милиарди, хем да се покриват задължения за милиарди? Вариантът това да стане през фалит става все по-неизбежен.

Автор: Мила Кисьова, Сега

Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews