ДА ЗАКРИЕМ КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД И ДА ВЪВЕДЕМ ПРАВОСЪДИЕ ПО ШЕРИАТА. Така започва коментар на разследващия журналист Григор Лилов по повод отказа на съда да се конфискува автомобила на Ивайло Цветков-Нойзи.
SafeNews припомня, че през март, 2024 година Цветков получи условна присъда за шофиране след употреба на алкохол.
Той беше заловен да кара по Околовръстния път в София в нетрезво състояние на 17 ноември миналата година. При тест с дрегер беше отчетена проба от 2,12 промила алкохол. Кръвният тест показа наличието на 2,52 промила. След задържането му Ивайло Цветков беше освободен срещу гаранция от 15 000 лева. Цветков сключи споразумение с прокуратурата, като се призна за виновен и беше осъден на 10 месеца условно с тригодишен изпитателен срок и лишаване от правото на управлява автомобил за година и два месеца.
SafeNews публикува коментара на Лилов без редакторска намеса:
ДА ЗАКРИЕМ КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД
И ДА ВЪВЕДЕМ ПРАВОСЪДИЕ ПО ШЕРИАТА
Излязоха мотивите на съда с отказ да се приложи законът, като се конфискува автомобила на Ивайло Цветков-Нойзи. Той беше хванат да кара пиян беемвето си по Околовръстния път на 17 ноември 2023 г. Кръвният тест показа алкохолна концентрация от 2.52%.
****мотивите:
https://ecase.justice.bg/act/getactpublicfile…
На 18 март 2024 г. Ивайло Цветков сключи споразумение с прокуратурата, като се призна за виновен и беше осъден на 10 месеца условно с тригодишен изпитателен срок и беше лишен от правото на управлява автомобил за година и два месеца.
.
Но независимо от споразумението според закона автомобилът трябваше да му бъде отнет. Ето текста му:
Чл. 343б. (Нов – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 1995 г.)
(1) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от двеста до хиляда лева
5) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2023 г.) В случаите по ал. 1 – 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – да присъди равностойността му.
.
_______________________________
Обаче Софийски районен съд се произнесе, че няма да приложи закона, понеже го счита за несправедлив.
Демонстрира познатата ни двойна мярка в родното правосъдие: за обикновените хора и за по-привилегированите.
Но същевременно демонстрира и нещо далеч, далеч и несравнимо по-страшно и опасно от „правосъдието“ за своите хора – присвои си правото да поправя парламента и отрича законите.
_______________________________
.
Ето как това е записано в мотивите на съда:
***** (цитат): Необходимо е да се отбележи, че съдилищата в страната не са оторизирани да извършват контрол относно целесъобразността на възприетия от националния представителен орган в лицето на Народното събрание подход, но тяхно задължение е да преценят дали предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК императивно отнемане на „средството на престъплението“ съответства на Конституцията на Република България, както и на правото на Европейския съюз, от чиято общност българската държава е неизменна част”. (край на цитата)
Това е лъжа.
Мярката конфискация на МПС въпреки всички заклинания в Мотивите съответства на европейското право. Защото дори и самият съд се произнася, че подобна мярка се прилага в ЕС (цитат): „ този подход не е прецедент, а е възприет от редица европейски държави като Италия, Австрия, Дания и др.” Съдиите не го знаят, но например в Исландия законът е обявил шофирането в пияно състояние за умишлено, повтарям умишлено престъпление.
Истинското съдебно безумие обаче е далеч по-голямо. Давам само един цитат от него:
***** (цитат): Несъмнено, настоящият съдебен състав не разполага с правомощия да обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК, тъй като единствено Конституционният съд на Република България притежава монопол в очертаната насока, но негов прерогатив е при безспорната констатация за противоречие с чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 17, ал. 3 от върховния закон в страната да откаже да я приложи. (край на цитата)
Твърдението, че съдилищата имат правото да не прилагат закона, когато си решат, е абсурдно! Нито имат такова задължение, нито имат такова право.
Задължението и правото да се произнасят какви са законите и дали трябва да се прилагат или да се отменят – целите или части от тях са дадени единствено на Конституционния съд. Софийски районен съд обаче си присвоява това право, черпейки аргументи от нищото.
Какво мислят едни или други съдии за законите, няма значение. Работа на съдилищата е да ги спазват и да ги прилагат вместо да обсъждат дали парламентът си е свършил добре или зле работата, когато е приел даден закон, както директно и пространно се разпростират мотивите.
.
Това отсъждане няма нищо общо с правосъдието в цивилизационния му вид.
То е правосъдие тип племенно и най-примитивен Шериат, където съдията по свое усмотрение, преценка и емоции решава дали някой е виновен или не и му отсъжда наказание, каквото той прецени, без да се ръководи от никакви правила.
В случая съдът е постъпил като противоправна институция. Той е извършил престъпление по служба – отказвайки да приложи закона или да сезира Конституционния съд.
.
Така се минира и подрива цялото обществено устройство. Дори най-дивите тоталитарни режими разбираха нелепостта на подобна самодейност – държава, в която законите не важат и затова си гарантираха произвола чрез формална правна „законност” – например с член 1 в комунистическата Конституция на България за ръководната роля на Партията.
Съдиите имаха възможност да се обосноват не толкова скандално, макар и пак неправомерно в този конкретен случай.
Например да се позоват на член 55 от Наказателния кодекс, алинея 1:
Чл. 55. (1) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът:
1. определя наказанието под най-ниския предел;
Но съдия Мирослав Т. Петров не постъпва така – чрез по-елегантен и не толкова скандален начин.
Следователно съзнателно и умишлено е търсена провокацията.
Твърдя го, защото не се случва за първи път. В редица дела, които съм проучвал по сигнали на читатели или лично са засягали мен и членове на семейството, се среща този подход – отказ да се приложат законите.
Мълчанието на Висшия съдебен съвет по този и др. подобни случаи говори, че подобно престъпно поведение се насърчава зад кулисите.
Тази тенденция е плашеща, защото директно ни завръща в първобитното.
Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews
