НАТО разширява военното присъствие в България и Словакия след Румъния.
Военното присъствие на източния фланг на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) бе увеличено вече в Румъния, но сега става ясно, че от 2025 г. Алиансът разполага части и в Словакия и България в допълнение към текущото си участие в Полша, съобщи Министерството на националната отбрана на Румъния.

Според изявлението на министерството разширяването вече включва противотанков отряд в Словакия, разузнавателно подразделение в България и отряд за противовъздушна отбрана в Полша.

Повече от 150 румънски военнослужещи подкрепят бойните групи на НАТО, които бяха създадени с цел засилване на възпирането след срещата на върха на НАТО през 2022 г. в Мадрид.

Словашката бойна група се ръководи от Испания, а Италия наблюдава българската група, като и в двете участват многонационални сили. Румъния също така е домакин на своя собствена бойна група на НАТО, ръководена от Франция, с принос от Белгия, Испания и Люксембург.

НАТО възнамерява да засили присъствието си в Балтийско море чрез инициатива за засилена бдителност, беше обявено на голяма среща на върха в Хелзинки във вторник, съобщи агенция Синхуа. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте обяви плана в края на срещата на върха на съюзниците от НАТО за Балтийско море, проведена с цел обсъждане на начините за укрепване на сигурността в региона. Инициативата, наречена Baltic Sentry, има за цел да засили морското присъствие и наблюдение в ключови за алианса райони, обясни Рюте. Бдителността в региона на Балтийско море ще бъде засилена с различни средства, включително фрегати и самолети за морско патрулиране. Рюте подчерта, че капитаните на кораби трябва да разберат, че всякакви потенциални заплахи за критичната инфраструктура ще доведат до сериозни последици, включително абордаж, конфискуване и арест.

Този ход идва на фона на медийните съобщения за руския флот в сянка, който кръжи над подводния газопровод Baltic Pipe.

На срещата на върха, която се проведе по покана на президента на Финландия Александър Стуб и министър-председателя на Естония Кристен Михал, присъстваха държавни глави и министри от Дания, Германия, Литва, Полша и Швеция, както и изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Хена Вирккунен. В съвместното изявление, публикувано след срещата, бяха очертани мерки за защита на критичната инфраструктура и за по-ефективен отговор на заплахите, породени от предполагаемия руски флот в сянка.

НАТО планира да внедри модерни технологии за подобряване на мониторинга и наблюдението на инфраструктурата и плавателните съдове, за които има подозрения, че принадлежат към сенчестия флот.

Въпреки това, когато беше запитан за медийните съобщения за руския флот в сянка, полският министър-председател Доналд Туск заяви пред репортери, че не е получавал никаква информация относно флота в сянка. В същия ден Павел Вронски, говорител на Министерството на външните работи, също съобщи, че министерството не разполага с информация за кораб на сенчестия флот, който кръжи над подводния газопровод Baltic Pipe.

Източник – Pune News/Превод:SafeNews