Господинов, преподавател в Американо-английската академия в София, коментира пред SafeNews, че по-високите оценки от матурите през тази година все още не са белег на трайно качествено образование. Според него оценките може да са нещо моментно, а догодина може би ще отчетем по-слаби резултати. Христо Господинов има основание за тези констатации и благодарение на натрупания преподавателски опит. Негови възпитаници са печелили стипендии и конкурси в световно известни и елитни университети. Той е член на Управителния съвет на Стратегическия институт за национални политики и идеи.
SN: Зрелостниците от тазгодишния випуск постигнаха успех на матурите по български език и литература – добър 4,32, който наричат исторически. Резултатът е с няколко десети по-добър от досегашния рекорд, поставен през 2008 година. Миналата година средният успех от първата задължителна матура беше добър 3,93. Можем ли да говорим за положителни тенденции, както отчитат от Министерството на просветата, г-н Господинов?
Тази година числата показват, че имаме възходяща тенденция. Но аз няма да бързам да бъда толкова оптимистично настроен, както министерството. Трябва да отчетем много различни фактори, допринесли за този резултат. Разбира се, че се радвам, че той се повишава, но по-скоро нека да видим дали той ще се запази през следващите години. По-скоро трябва да гледаме тенденцията. Или това е нещо моментно, което се е случило тази година по различни обстоятелства и фактори. Догодина може би ще отчетем по-слаби резултати. И тогава пък министерството ще се чуди как да обяснява, защо са такива. Надявам се това да бъде тенденция и тренд, който ще се запази и през следващите години. Нека не забравяме, че днес предстои националното външно оценяване за десети клас. В сряда също. Нека да видим и там какви ще бъдат резултатите и на десетокласниците, за да можем да обобщим цялата картина.
SN: Учениците с две пълни шестици са се увеличили от 30 на 251. Образованието ли става по-добро или младите хора по-амбициозни?
Силно се надявам да е съвкупност от двете. Дано образованието да върви в правилна посока. Дано младите хора си дават ясна сметка, че това е ключът към техния бъдещ живот, бъдеща реализация, бъдещи успехи. Без образование няма как да се постигне каквото и да било. Нека да кажем, че е много хубаво да имаме матури, вътншни оценявания, но нека знанието от всичко това да бъде приложимо и извън училището. Да бъде конкурентно способно на останалия свят. Учениците не само да бъдат грамотни. Но и да бъдат функционално грамотни. Това, което са научили, да бъде релевантно към днешните реалности.
SN: Г-н Господинов, оценките дават повод за обсъждане на качеството на образованието. Тези високи оценки дали са белег на придобито трайно знание, а не само на временен натиск върху подготовката на учениците?
Коментирайки с колеги се оказа, че има разминаване между това, какво всъщност се очаква от учениците и на какво трябва да бъдат научени, какъв да бъде формата на матурата и изпитния вариант. Когато говорим за образование и слушаме призивите, как децата трябва да се развиват и как трябва да бъдат оставени… Когато дойде време за матурата, виждаме, че нямат достатъчно свобода да покажат себе си. Нито тези призиви са релевантни, защото отново ги рамкираме най-вече покрай формата на матурата. Не казвам, че матурата трябва да е напълно свободна, но има елементи от нея, които можем да променим. За да може да се види на какво ниво е детето. Много ми е трудно да кажа в този момент, дали едното си кореспондира с другото. И дали това, което придобиват в училище, след това успяват да го прилагат на пазара на труда. И въобще като възможности, качества и умения в своя живот.
SN: Какво според вас трябва да се промени в матурите?
Много ми се иска да видя как децата освен по произведение им се дава възможност самите те да напишат нещо, което да могат да го аргументират, да бъде от тях. И то да не бъде оценявано само защото не е в една или друга посока. А да бъде оценено на база дали детето се е аргументирало достатъчно добре, дали знае и може да пише. Да не бъде рамкирано това дете в една или друга посока. И когато излезе от тези рамки да бъде санкционирано през точките и оценката от матурата.
SN: Г-н Господинов, как да се излезе от образованието като от постоянен експеримент? Защото все нещо се прави, все нещо се доизкусурява и все нещо не е като хората.
Това не е проблем от последните 20-30 години. Дали търсейки модел, който да приложим като панацея, ще решим проблемите в образованието? Забравяме да гледаме, какво търсим от нашите деца и реалностите, в които живеем. Всички тези външни оценявания, матури, показвайки резултати кога задоволителни – кога не толкова, ясно ни показват, че някъде в системата има пробойна. И докато продължаваме да натискаме в едно и също място, се отварят пробойни на други места. Ще видим, че все повече пазарът на труда изисква все повече други умения и компетенции. Да го приложим и в по-широк мащаб. Ето, имахме избори за европейски депутати. Говорейки за конкурентна Европа, ние сме част от нея. Би трябвало и нашите деца да допринасят ние да се утвърждаваме като континент, който не само следва една или друга държава. А напротив, да е водещ в тенденциите. Всичко това минава през качествено образование и конкурентна среда.
SN: Високите оценки от тази година някак успокоиха политиците и те избутаха грижите за образованието на заден план. В смисъл: при него всичко е наред, дайте да оправяме нещо друго. И пак образованието не стана №1 за националната сигурност. То така ще може ли да бъде конкурентно, г-н Господинов?
Силно съжалявам тези политици, които са се успокоили от този вариант. И доста настоятелно ги съветвам или да преосмислят своето спокойствие, или да се занимават с нещо друго. Защото сигналите, които идват, не са толкова успокояващи. Съгласен съм, че образованието трябва да стане приоритет на националната сигурност №1. Защото през образователната система минават всички, които след това отиват да работят в сферата на образованието, в сферата на сигурността, здравеопазването, всички останали сфери или стават държавници. И ако то не бъде издигнато и пазено най-зорко, все повече ще се изправяме пред тежки предизвикателства. Всяка система се оплаква от недостиг на кадри, на недостатъчно компетентни хора. С недостатъчно самочувствие. Не достатъчно образовани. Това идва от сферата на образованието. То ще продължава не само в неговата сфера, а ив здравеопазването, дори във вашата сфера – журналистиката. Сигурен съм, че сте се сблъсквали поне неколкократно с проблем с бъдещите журналисти и тяхната подготовка.
SN: И в кампанията за тези парламентарни избори никой не спомена за образованието. Нито за националните, нито за европейските избори. Така можем ли да бъдем конкурентни?
Реално нямаше дебати. Но основната част от риториката на кампанията беше в съвсем различна посока. Сами можем да си направим сметка до какво ниво са го докарали политическите партиите и техните представители, щом не говорят за образованието. Когато започнат да говорят, избирателите виждат за какво става въпрос и са силно огорчени. Видяхме и ниската избирателна активност. Политиците бягат от тези теми, защото това са теми, които искат ясни отговори. Но политиците ги нямат.
SN: Г-н Господинов, политизира ли се образованието? Или политиката се абстрахира окончателно от него?
И двете са намесени. Струва ми се, че от една страна през учебния материал се опитват да се прокарат определени тенденции. Които се експериментират: дали ще има приемственост или ще предизвикат негодувание или протест у родители или обществото. От друга страна този, който допуска това да се случва, явно не е наясно с цялата философия на образователната система. Или ако е наясно, то води към нещо друго. И ние трябва да видим, какво е това друго нещо. Дали има користни цели или нещо друго. От друга стана, всички политици, занимаващи се с познание, знаят, че за да бъде направена цялостна реформа ще отнеме време. Това не е политически дивидент, който могат да пришият към себе си. Защото това ще даде резултат след 15-20 години. А знаем, че никой не е сигурен за политическото си битуване след петнайсетина години. Струва ми се, че и двете са достатъчно верни.
SN: Г-н Господинов, вие сте преподавател в Американо –английската академия в София. Вижадте ли сериозна разлика между образователните системи в Америка, във Великобритания и у нас?
Наясно съм и с двете образователни системи. Виждам ясно дефиниране и при двете. При нас обаче отсъства ясното формулиране, какво се очаква да придобият децата. В кой етап ще се случи и как. Струва ми се, че при нас това липсва. Далеч съм от мисълта, че трябва да възвеличаваме техните образователни системи. Напротив. Трябва да видим, кои са положителните неща при тях и да ги претопим през нашата си сфера и мироглед. За да можем и ние да намерим себе си чрез образователната система. В отвореният свят, в който живеем, вече е задължително да се знаят минимум два езика. Пазарът е все по-отворен и на изток и на запад. И трябва малко повече да гледаме напред в бъдещето.
