Господин (НЕ) за един ден. Тъжна серия тръгна в българското изкуство през последните дни. Един след друг си отидоха един от най-обичаните музиканти Кирил Маричков, а след това от прозореца в жилището си на столичната улица „Кракра“ полетя режисьорът Николай Волев.
По ирония на съдбата първата съпруга на Маричков живееше с Волев.
Кончината на известния музикант хвърли страната в заслужена скръб. Изпратиха го стотици, песни зазвучаха пред дома му в София.
Дали заради шока от първата загуба, но смъртта на Николай Волев някак потъна в естествения траур. Мина с дежурното споменаване на неочакваната загуба. Смъртта винаги е преждевременна.
Николай Волев е един от най-забележителните и талантливи кинаджии. Автор на изключителни филми като „Двойникът“ и „Господин за един ден“.
Автор на едно от най-важните заглавия преди 1989 г. „Да обичаш на инат“ – истински бунт във време, когато и безобидният бунт се наказваше.
Той бе изключително интелигентен, с бурна биография, изпълнена с перипетии. Беше чепат, трудно отстъпваше от позицията си, влизаше в конфликти. С него не се работеше лесно, но филмите му никога не минаваха незабелязано. И за разлика от много от колегите си, имаше изострено чувство за справедливост, което не се страхуваше да изказва.
Не че новината за смъртта му не натъжи всички, израснали с филмите му.
И все пак създаденото от него през годините потъна в коментарите за участниците в „Биг Брадър“, загуби се в предизборната логорея, избледня за денонощие.
Големите личности трябва да се уважават приживе и да бъдат изпращани достойно. Те са маркери за успехите ни, които стават все по-малко. Във времена на липса на добри примери за подражание са спасение от загубването на смисъла.
Направих първото си интервю с него преди много години в същата стая с онзи прозорец, от който е полетял. Показваше ми отсрещните сгради, коментираше хората по улиците, палеше се от разни нередности.
Отиде си някак си позабравен, може би и той предпочиташе напоследък изолацията.
Важно е да не го забравяме – не само него, но и други, оставили следа в това, което са направили. Защото загубим ли паметта, ще загубим и посоката.
Автор: Кристина Патрашкова, filternews
Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews
