Владислав Горанов съобщи специално за SafeNews, че два милиарда лева данъци не са влезли в държавния бюджет. Бившият финансов министър бе поканен да коментира предварителната оценка от изпълнението на приходите по консолидираната фискална програма към края на месец май. Според него рискът към приходите ще продължава да тежи и ще налага ограничение на разходите.
SN: Г-н Горанов, какъв е ходът на изпълнението на бюджета?
Има предварителни първоначални данни за изпълнението към края на май. И тенденцията за неизпълнение на приходите се очертава. В последното прессъобщение от Министерството на финансите, свързано с данните по изпълнение на приходите по консолидираната фискална програма към края на май, общото изпълнение на приходите е 37,5%. Ако говорим за 5/12-ти, като се има предвид, че част от данъците постъпват през първите месеци на годината, в това число и вноските от БНБ, би следвало 5/12-ти да са около 42% изпълнение в края на май. А виждаме изоставане около 5 пункта в плана на приходите. Нещо, което неминуемо ще увеличи и без това немалкия заложен дефицит в рамките на годишния бюджет.
SN: Кои са най-големите проблеми в събираемостта на данъчните приходи?
Ликвидът не е на нивото, на което се планира, ДДС изостава спрямо това, което би следвало да постъпи. На практика само за първите няколко месеца общо два милиарда лева данъци не са влезли в държавните сметки. Не са влезли според първоначалната прогноза на Министерство на финансите за съставянето на бюджета. Т.е. този риск към приходите ще продължава да тежи и ще налага ограничение на разхода. Съвсем скоро ще излезе и прессъобщението на МВФ с прегледа върху страната по т.н. чл.4-ти от Устава на МВФ. Там ще се преповторят изводите от прессъобщението, с което мисията на фонда си тръгна от България преди няколко месеца: че бюджетът е експанзионистичен и по тази причина е основен фактор за по-високата инфлация. И то в годината, в която ние се опитваме да постигнем топ конвергенция по отношение на ценовите равнища, за да изпълним критериите за присъединяване към еврозоната.
SN: Г-н Горанов, това дали ще доведе до смяната на изпълнителния директор на НАП Румен Спецов?
Това е преценка на служебния министър на финансите и на правителството. Аз мога само да коментирам, че идеите за обединение на приходните администрации и други кадрови сътресения в приходните администрации със сигурност не създават предпоставка за увеличение на приходите.
SN: Обединението на приходните администрации предизвика изненада, че продължава. Още с влизането на служебния кабинет то не бе преустановено. Защо?
Не мога да преценя. Това е позиция, за която трябва да питате вицепремиера Петкова.
SN: Г-н Горанов, защо инфлацията и еврочленството някак избягаха от предизборните дебати?
Аз не виждам въобще предизборни дебати, в интерес на истината. Ако ги има, те са на доста махленско ниво. Днес научих с изненада, че дори за двучасовия дебатът в национален ефир, който трябваше да се организира ден преди дебата, Денков се е отказал и е излязъл от него. Но присъединяването към еврозоната би трябвало да седи като основен приоритет. Като това интеграционно усилие ще ни направи много по-бързо по-богати и по-успешни. Все пак се надявам да продължат усилията и на правителството, и в 50-тия парламент да се приеме Закона за въвеждане на еврото. За да можем, ако през септември покрием и критерия за инфлация, да остане шансът за присъединяване към еврозоната през 2025. От 1-ви януари вече няма как да стане, заради инфлацията. Но съвсем реалистично е и не е невъзможно, правилата не го забраняват да се присъединим от средата на 2025 г.
SN: Г-н Горанов, възможно ли е да се справим с критерия за инфлацията, както също така и да подобрим приходите и най-вече данъчните постъпления в бюджета?
Според мен данъчните постъпления бяха заложени свръхамбициозно, с основна цел вътре да се включат колкото може повече разходи. Няма как да бъдат изпълнени, независимо от усилията на администрацията, защото и номиналният размер на БВП е надценен. И самите данъчни приходи като прогноза по скоро са правени отзад-напред, за да покрият допълнителните разходи, включени в рамката за 2024 г. Т.е. те са нереалистични и няма как да бъдат събрани. Възниква въпросът: дали редовно правителство ще може да изпълни така разходната част на бюджета, че дефицитът да остане в рамките на Пакта за стабилност и растеж. Т.е. не повече от 3%. Има доста рискове в тази посока и няма да е лесно на който и да е на „Раковски“ 102.
SN: А дали ще се стигне до работещо редовно правителство?
От данните, с които разполагаме като социологически проучвания и нагласи преди изборите, се вижда, че има реален шанс за съставяне на стабилно правителство. ГЕРБ ще бъде първа политическа сила. По мои оценки с между 80 – 85 народни представители, разбира се, това са мои оценки и не ангажирам социолозите с тях. При тази ситуация ще е много трудно за ГЕРБ и Борисов да не съставят правителство, тъй като те затова участват на избори – за да управляват. Единственият несистемен играч в бъдещия парламент се очертава да бъде „Възраждане“. Със сигурност ще има много възможности за различни мнозинства за формиране на правителство. Но нека да дойде 10-ти.
SN: Много е важно да погледнем и към хода на предизборната кампания такава, каквато и според вашите думи не съществува. Май не чухме от повечето политически сили, с изключение на ГЕРБ – поправете ме, ако греша, финансови, икономически, каквито и да било програми за управление.
Видях вчера, на 3-ти юни, да се размахва програма на ПП-ДБ, със сигурност доста безглаголна. Всички тези програми са нещо много добро, стига да има стабилно мнозинство, което в последствие да ги изпълнява.
SN: Г-н Горанов, ако позволите и страничен въпрос. Във Великобритания бе разкрита схема, чрез която петима българи са извършили най-голямата кражба на социални помощи в историята на страната. Такава схема може ли да се приложи и у нас?
Според мен – не. Не знам механизма, по който работи социалната система на Великобритания, но вероятно е много лесно да бъде заблудена. Защото представете си, това са вероятно стотици, хиляди случаи на индивидуални помощи, които са ползвани неправомерно и то през доста голям период от време, за да се натрупа такава сума, за която се твърди в обвинението на английските власти. За мен това е системна грешка за организация на работата на английската социална система. В България би могло при експертизата на работоспособността, т.е. в дейността на ТЕЛК да се случат някои нередности и съм чувал за такива. Но такава огромна по мащаб злоупотреба не би могла да се случи.
SN: Да ви попитам за кредитния рейтинг на България от рейтинговите агенции, с който от ПП много се гордеят, че не е променен. Той дали отговаря на реалното финансово и икономическо състояние на страната, особено такова, каквото е в момента?
Рейтингът е такъв, какъвто го преценяват. Последните оценки са благоприятни с основен мотив – влизането в еврозоната. Още от присъединяването към ERM II и Банковия съюз всички рейтингови агенции започнаха да твърдят, че рязко биха увеличили кредитния рейтинг на страната, ако успеем да се присъединим към еврото. И обратно – последният коментар на „Стандарт енд Пуърс“ беше, че предпоставка за промяна на перспективата и влошаване на рейтинга ще бъде изоставането или сериозното отдалечаване от присъединяването към еврозоната. Международните рейтингови агенции много лесно дават решение, как може да се подобри състоянието на страната. Трябва да влезем в еврозоната и всички усилия трябва да бъдат насочени в тази посока. Не случайно споменах доклада на МВФ, в който се казва, че фискалната политика не отговаря на целите за присъединяване към еврото, тъй като експанзионистичния бюджет помпа инфлацията.
SN: Г-н Горанов, кога ще е реалистичното ни влизане в еврозоната? Защото вече се чуват гласове дори за началото на 2026-та година.
Аз се надявам все пак през 2025-а да успеем. Сега още е реалистично в средата на 2025-та да се присъединим към еврозоната. Остава ни съвсем малко: една съвсем малка стъпчица. За съжаление, политиката водена през последните две години, свързана с фиска, беше проинфлационна и е проинфлационна. Можем да се сърдим само на себе си, че не сме в еврозоната. Хърватия, която стартира след нас процеса, вече повече от година използва еврото.
SN: Г-н Горанов, нали няма риск тази проинфлационна политика да продължи и след изборите, след 9-ти юни, ако ГЕРБ за пореден път приеме за коалиционен партньор ПП-ДБ?
Всичко е възможно, но вече няма пространство за подобен тип политика. Защото според мен фискът е изпуснат и следващият финансов министър ще трябва да взима мерки за неговото затягане. Който и да е той.
SN: В предишно наше интервю вие допуснахте, че служебното правителство може да продължи по-дълго, отколкото е реалният му мандат. Оставате ли на тази ваша прогноза?
С оглед на прогнозираните големи разлики между първия ГЕРБ-СДС и следващите участници в изборите днешната ми прогноза е за по-висока вероятност за съставяне на работещо редовно правителство, отколкото преди месец, когато си говорихме.
