С новината за вдигането на минималната заплата идва и голямо разочарование.

Един заводски хляб и 200 грама сирене допълнително на ден може да се купи, ако минималната заплата от 1 януари 2025 година се вдигне от 933 лв. на 1077 лв. Това изчисли „Телеграф“ във връзка с внесеното предложение за увеличение на минималното възнаграждение на 1077 лева от началото на следващата година.

Така, ако цените не се променят и останат на сегашното ниво, се очаква българинът, който разчита на това възнаграждение, да добави на трапезата 830 грама хляб за 2,19 лв. и 150-200 грама сирене по 13 лева за кило.

На годишна база това прави ръст от 4,80 лв. на ден. В мотивите е записано, че повишението ще стимулира активността на пазара на работната сила, ще допринесе за нарастване на доходите на най-нискодоходните групи на заетите лица и ще намали неравенството в доходите и бедността, ще се повиши покупателната способност и жизненото равнище на населението.

На 27 август на портала за обществени консултации бе внесено предложение минималната заплата от 1 януари да бъде увеличена от 933 лв. на 1077 лева, което е със 144 лв. повече.

До 27 септември пък се приемат становища и предложения по постановлението, внесено за обсъждане. След това ще се насрочи и заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, където ще бъде обсъдено увеличението.

При осигурителен доход от 1077 лева нетната заплата, която ще взимат работниците, е 835 лв. след приспадане на удръжките.
С тази заплата реално могат да се купят 6 пъти от 27 основни продукта по 1 кг или брой, които се следят от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. В сметката са включени захар, брашно, 10 яйца, масло, месо и млечни продукти, а от плодовете и зеленчуците по килограм от всички. Общата сума за закупуване на тези храни е 142,70 лв. изчислено на база реални цени по магазините без включени намаления.

За сравнение в момента нетното минимално възнаграждение е 723 лева, след като бъдат приспаднати удръжките. Така с увеличението реално расте и броят на потребителските кошници, които могат да купят хората, получаващи такава заплата.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) се обяви против промените в Кодекса по труда, според които минималната работна заплата от 2024 година да е в размер на 50% от брутната средна заплата за страната.

От организацията на работодателите дори оспориха решението на Народното събрание в Европейската комисия и в Международната организация на труда. Страната ни може да бъде санкционирана заради методиката за определяне на минималното възнаграждение, коментира преди време председателят на АИКБ Васил Велев.

Срокът за въвеждане на новите изисквания за определяне на минимална работна заплата е 15 ноември и след изтичането му Европейската комисия ще прегледа законодателствата и мерките, които са въвели страните членки. Чак тогава ще установи, че при нас нещата са объркани тотално.

Разпоредбата в нашия кодекс е приета под натиска на популизма и постоянните избори и стремежа да се купуват нискоквалифицирани и неграмотни избиратели. А тя е следната – половината от брутната средна заплата за една година назад формира минималната. Това е грешно, тъй като се сравняват само по един показател, а европейската директива е посочила няколко възможности. Даже по този един показател сравнението е грешно, защото сравняват брутна средна с основна минимална заплата.

Имаме застрашително доближаване на минималната до средната работна заплата в някои икономически дейности.

За второто тримесечие на 2024 г. в област Видин средно получават по 1600 лв., а в Смолян – 1135 лв.

Излиза, че висши специалисти след увеличението ще получават много малко повече от хора без квалификация, тъй като толкова се дължи на всеки, полагащ труд на трудов договор.

„Според статистиката за средната заплата за юни 2024 г. тя е 2276 лева. Трябва да обърнем внимание, че голяма част от парите, които формират българската икономика, имат средна работна заплата по-ниска от средната за страната“. Това коментира Добрин Митев от АИКБ пред „Клиника.бг“.

Например в селското стопанство тя е 1695 лв., доставка на вода и канализационни услуги – 1580 лв., хотелиерство и ресторантьорство – 1490 лв., култура, спот и развлечение – 1990 лв., и други.

Минималната работна заплата да се плаща срещу минимални очаквания към работниците. Това е един от коментарите под проекта за постановление в правителствения портал.

Идеята е личните телефони на служителите да бъдат оставяни на портала или заключвани в шкафче сейф, забрана на лични телефонни разговори с изключение с лица от семейството или техни наставници.

Също така задължително изключване от личните профили в социалните мрежи и лични имейли. В случай че това не бъде забранено, работодателят да получава справка колко часа са прекарали служители му в социалните мрежи през работно време.

Така заплащането да се напасва според наистина изработения труд, а не според присъствието на работното място за полагане освен на работни на социални и трети лични дела.

В началото на юли КНСБ излезе с революционно, но доста логично и важно решение на заплащането в България – според образованието.

Така на национално ниво да има още две величини за минимални работни заплати – за работещ със средно образование и за такъв, който има висше, и те заемат длъжности, за които се изисква съответното образование.

Синдикатът предлага работодателите да обявяват публично в интернет какво заплащане на труда има при тях.

Това е една от фундаменталните промени в законодателството, за които КНСБ настоява във връзка странспонирането на Директивата за адекватните минимални работни заплати и насърчаване наколективното трудово договаряне. Това предложи президентът на синдиката Пламен Димитров.

Прави впечатление, че независимо от значителните повишения в размера на минималната заплата, дяловете ѝ в средната заплата по отрасли и сектори остават без значителна промяна, а дори в някои случаи се наблюдават спадове

– най-видимо в културата, развлечението и туристическия сектор, което е отчасти и следствие в значителното изсветляване на отраслите през последните години.

Това означава, че нямаме особени основания да твърдим, че ударните повишения в минималната заплата до момента са създали нови проблеми на регионалните и отрасловите пазари на труда, особено предвид, че не наблюдаваме особени промени от гледна точка на повишения на безработицата и свиване на заетостта, даже напротив.

Това обаче не означава, че минималната заплата не е пречка пред навлизането на нови работници в икономически най-слабо развитите и най-слабо производителни части на страната и икономически дейности. Не е случайно, че точно регионите и секторите, където разликата между средната и минимална заплата са тези, които изпитват хроничен недостиг на работна ръка, което се и явява основна пречка пред развитието им.

Доколкото проблемите в тях са по-скоро структурни, а не наскоро възникнали, то нововъведеният механизъм за минималната заплата по-скоро обостря съществуващите дефицити, отколкото да води до качествени промени в условията на тези пазари на труд.

Източник – Телеграф