Доц. Георги Костов, преподавател в Лесотехническия университет и бивш заместник-министър на земеделието и горите, в специално интервю за SafeNews предупреди, че заради увеличаващата се опасност от пожарите институциите трябва да предприемат координирани действия за превенцията им. Според него е наложителен интеграционен подход не само при гасенето на пожарите, а при превенцията и при възстановяването на засегнатите площи.
SN: Доц Костов, България е на второ място по горски пожари в Европа досега за 2024 година, според Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS). Защо страната ни се оказа във високорисковата категория за тях?
България е южна държава и исторически пожарите винаги са били неизменен спътник на нашата територия. Но напоследък ситуацията, свързана с климатичните промени и със състоянието и управлението на поземлените имоти извън населените маста, е такава, че пожарната опасност се увеличава. Тази година пожарите вземат от гората това, което стопанисващите горите не са направили. Да поясня. Горите в България, особено в долния лесорастителен пояс с надморска височина около 600-700 метра и особено в южните райони на страната, са в състояние, при което цялото биологично вещество е силно запалимо. За да се намали горивната способност на гората, трябва да се намали количеството горивно вещество. И то в онези участъци на гората, в които тя е най-уязвима за пожари, които ще дойдат извън гората.
Статистиката показва, че над 80-90% от пожарите в горите са възникнали извън горските територии, казва доц. Костов.
За да не навлязат бързо в гората и за да не се разпространяват бързо, трябва да се предприемат мерки за намаляване на горивното вещество и за развитие на горския пожар. Или пък да бъдат осигурени начини и средства за бърз достъп и лесно гасене.
SN: Какви са тези мерки?
Когато става дума за пожари има няколко стадия. Първият стадий включва подготовката и превенцията на горските пожари. Вторият стадий е информацията за възникнали пожари. Третият стадий е самото пожарогасене. И след това идва възстановяването на засегнатите площи. За всеки един от тези стадии има опит от държави, които много са страдали от пожари: като Португалия, Италия, Гърция, Испания, Франция, да не говорим за Чили и Калифорния. Всички препоръчват на тези няколко етапа, които изредих, да се подхожда съвместно, интегрирано между всички ангажирани и стопанисващи страни. Не трябва да се разглежда гората като самостоятелна и само нея да пазим, полето като поле и само него да пазим, селищата като селища и само тях да пазим.
Говори се за интегрирано управление на ландшафта, подчертава доц. Георги Костов.
Виждаме, че при гасенето на пожарите се включват много институции и доброволци. Нашите институции се справят максимално добре според възможностите си. Координацията и реакцията са сравнително бързи. Обаче, ако имаме някакви интегрирани наченки при гасенето, то при останалите етапи ги няма. А най-важното е превенцията. Но при нея у нас липсва интеграцията. Имаме Национален план и Национална стратегия за защита от бедствия и аварии, създадени по едноименния закон. Но те не се прилагат изцяло. Даже не се познават от отделните ведомства, за да видят, че те имат ангажименти. Има средства в Министерството на земеделието и горите за превенция на пожарите в горите. Тези средства се използват за горите. Те не са съгласувани с кметовете на населените места. Или пък със земеделските служби, които трябва да защитят земеделските територии. Така всеки си харчи парите. Да не говорим, че има пари и отговорности, свързани с регионалното министерство и с транспортното министерство.
Те са свързани с превенцията и със средствата, които трябва да се похарчат, за да се обезопасят сервитутите на пътищата, на ж.п. линиите, откъдето много често тръгват пожари. Всяко ведомство си харчи парите. Интеграцията липсва, заключава доц. Георги Костов.
Това, което се опитвам като ръководител на проект за издръжливи на пожари ландшафти, е да развиваме в България и да засилим интеграцията във всеки стадий. Така че ландшафтът като цяло, а не отделните територии, да бъде издръжлив и устойчив на пожари. И дори да се случи частичен пожар върху него, той ще запази възможност да осигурява екосистемните услуги на населението. И няма да има огромни щети. По същия начин липсва интеграция на възстановяването. След 2000 г. и 2007 г. към момента в България вървим към една от рекордните години за пожарите. През 2007 г. имаме изгорели над 400 000 дка.
До момента имаме над 140 000 дка засегнати от пожари горски територии. В тях около 10% или около 13 000 дка са засегнати от върхови пожари. Там веднага засегнатата дървесина трябва да се премахне и да се залесява по изкуствен начин. Щетите са огромни, съобщава доц. Костов.
Залесяването е скъпо мероприятие. А екосистемните услуги, които осигуряват тези насаждения, ще бъдат с по-ниско качество и в по-малко количество. И въпреки че имаме нормативни актове и закони, нищо от това, за което ви говоря, няма да се случи, ако не са въвлечени местните общности. Хората по места трябва да правят така, че да няма пожари, да се организират и да настояват за изпълнението на интегрираните мерки. В държавите, които страдат от пожарите, като Португалия, Испания, там са засегнати горите, които са частни. И затова местните са заинтересовани да няма пожари, защото те засягат тяхна лична собственост. У нас в по-голямата част горите са държавни или общински и на тази собственост се гледа като на собственост, която не е моя. И като изгори тази гора, не губя нищо. Това не е вярно. Загубите, които са свързани с държавната и с публичната собственост, са загуби за всички нас.
SN: Какво в най-скоро време трябва да се предприеме?
Трябва да се смени подходът. В този момент само можем да подкрепяме тези, които се борят с пожарите. Пожарите в държавата все още са много. И те тепърва предстоят да възникват, защото август месец е в самото начало, а пожароопасният сезон е до края на октомври.Това е първото. Второто, което трябва да се направи, е постоянна кампания. Сега вие ми правите интервю. Темата не слиза от медиите, но тя е кампанийна. Ще отмине опасният сезон, ще загаснат пожарите и ще почнем да си говорим други неща, които са актуални. А това трябва да бъде постоянно, защото интегрираната превенция и подготовка за пожарите, както и възстановяването, протичат извън пожароопасния сезон.
Задължително трябва да има по-сериозен разговор и съгласуване на най-високо ниво, подчертава доц. Георги Костов.
Давам пример. Областният управител на Хасковска област обяви бедствено положение и забрани земеделските дейности преди възникването на големите пожари в Елховско. Обаче областният управител на област Ямбол не го направи. И пожарите от ямболско влязоха в хасковско. Трябва да има по-добро съгласуване на действията. Но това няма да се случи, пак казвам, без смяна на подхода. Законът за защита от бедствия и аварии е много добър. Той е с европейско качество. Но той трябва да се познава от всички ръководители. Искам да добавя още нещо. Знаем, че причинителите на големите пожари са известни. Но тези хора остават ненаказани. Над 95% от пожарите остават с неизвестен извършител. А за известните извършители от останалите 5% нямаме информация да са осъдени, наказани. От тази гледна точка демотивацията на всички хора, които са се борили, е много страшна. Това не трябва да продължава.
И за да възпитаваме по-добре децата си, бих препоръчал, като започне учебната година, заведете учениците в изгорените територии. Нека да видят, какво означава горски пожар в гората. Така те ще се научат да пазят, е категоричен доц. Георги Костов.
Защото е много страшно да видиш тази прекрасна българска гора, която се превръща в пустиня. Там всичко загива. Освен дърветата и дървесината, там загива всяка животинка. И тъй като е ясно, че климатичните промени ще увеличават тези екстремални явления, то всички ние трябва да проявяваме по-голямо внимание. И да помислим как населените места трябва да бъдат по-добре предпазени. Превенцията за тях трябва да се увеличи, но за целта трябва да бъдат въвлечени всички местни общности. Дори не са нужни повече пари. А институциите, които имат бюджети, трябва да ги харчат съгласувано заедно. И най-добрите експерти в това отношение са пожарникарите. Но те нямат никакъв контрол върху бюджетите на отделните ведомства. И даже имат много малки права да санкционират онези ведомства, които не си вършат работата. Например.
Да сте чули, че е глобен някой кмет, че на общинския път не е почистен сервитутът? Или да е глобен, или уволнен някой от ръководителите на БДЖ, които не са си почистили сервитута на ж.п. линиите? Обръща внимание доц. Георги Костов.
И влаковете особено по нанадолнището като натиснат спирачки, и искрите пламват околните територии. Не сте чули, няма и да чуете. Да не говоря за хвърления фас от колата. И дори камерите да го засекат, не е забранено от Закона за движение по пътищата. Комплексни са факторите, които трябва да бъдат огледани. Но всичко зависи от хората.
