Георги Димов, генерален консул на България в Одрин, коментира специално пред SafeNews геополитическия контекст на посещението на турския външен министър Фидан Хакан в Египет. Официалната негова и на водената от него делегация цел е да инспектират граничния пункт Рафах между Египет и ивицата Газа. А неофициалната е част от сложната външна политика в региона, казва експертът. Според Димов посещението на Фидан е в пика на напрежението около Израел не само заради ивицата Газа, но и заради убийствата на Исмаил Хания и Хуад Шукр.
„Нека да започнем с това, че темата на сегашното напрежение, не само с ивицата Газа, но и с убийството на двамата може да се оценява и анализира в два аспекта. Преди всичко в общ геостратегически контекст. Другото, отнесено към нашата тема са интересите, позициите и конкретните стъпки на Анкара. Те от своя страна са в резултат не само на външнополитически съображения, но са предизвикани от конкретната вътрешнополитическа, икономическа и социална обосновка в югоизточната ни съседка. Това е така особено след катастрофалните местни избори за президента Таип Раджеб Ердоган на 31 марта тази година. Нека да започнем с глобалния контекст – ескалиращия конфликт от Ивицата Газа след убийството на Исмаил Хания на 30 юни. И то стана само часове след нанасянето на въздушният удар над Бейрут и убийството на вторият човек в „Хисбула“ Хуад Шукр. Израел призна за това, но за Исмаил Хания не поема отговорност“, казва Георги Димов.
Според него на този фон прави впечатление разликата в коментарите на сегашната ситуация в Близкия Изток. Едното направление е за пълномащабен конфликт. Едва ли не за Трета световна война. Обективно погледнато това е в интерес на Иран, на неговите проксита „Хамас“, „Хизбула“, на неговите съюзници като Руската Федерация, повечето арабски страни. В контрапункт е позицията на Запада: че ситуацията в Близкия Изток ескалира до опасна повратна точка, която да доведе целия регион да бъде погълнат от въоръжена конфронтация. Тук не говорим за пълномащабен конфликт, допълва Георги Димов.
„Трябва да обърнем внимание, че САЩ работят за нова международна коалиция, която да защити Израел от нападение на Иран. Очевидно е, кой кой е и за какво се бори. От геостратегическа ситуация има два лагера. На първо място в лагера на Иран е Русия, включително и като опит за неглижиране на войната в Украйна и поставянето й на заден план. А пък Глобалният Запад е с лидерската роля на САЩ плюс някои арабски държави: Египет и Йордания. Тези разделения личат и по важните, показателни визити. Най-новото е посещението в понеделник в Иран на бившия военен министър на Русия и сегашен секретар на Съвета за национална сигурност Сергей Шойгу. В разговорите проличаха връзките и зависимостите: Техеран открито поиска да получи от Русия нови радари и системи за ПВО“, подчертава Георги Димов.
За експерта е показателна и визитата на 4 август на външния министър на Йордания Айман Ал-Сафади в Техеран. Направи впечатление следната позиция на Йордания: че този път те ще прихващи военни цели, летящи към Израел, през въздушното пространство на страната. Което означава, че при последното нападение с дронове и ракети на 13 април това не е било извършено, посочва Георги Димов.
„Друга показателна визита, но в Египет е на директора на израелското разузнаване – Мосад Дейвид Барнеа и на директора на Службата за вътрешна сигурност – Шин Бет Ювал Дискин. Важни са и ще имат голямо значение телефонните разговори в понеделник на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен с министрите на външните работи на страните от Г-7. Основното послание от тях е за допълнителен дипломатически натиск за смекчаване на последствията от евентуална атака на Иран срещу Израел. Според позицията на САЩ това е най-дачният натиск за предостватяването на пълномащабната война в района“, обобщава Георги Димов.
Според бившия генерален консул в Одрин пред външната политика на Турция има няколко основни направления за действия във външнополитически план. Едното е Украйна и заявката, която официално направи Анкара за посредническа роля. Включително амбицията да им бъде признат статут на държава гарант. Получаването на такъв статут не е реализирано и очевидно е трудно осъществимо. За това определящи ще бъдат изборите на САЩ за нов президент на 5 ноември. Както и очевидната реалност, че проблемът с войната в Украйна може да бъде решен директно между Вашингтон и Москва. Дори и Пекин се изключва от това уравнение. Да не говорим за Анкара, пояснява Георги Димов.
„Следващото направление във външната политика на Турция е ЕС и пълноправното й членство. То, най-меко казано, е силно проблематично, понеже Брюксел предлага някаква специална форма на привилегировано партньорство, особено в областите на сигурността, на мигрантите, икономическите връзки, актуализирането на Митническия съюз, което е единственото постижение на Турция на европейски терен. И на чиято врата – на ЕС – Анкара чука повече от 60 години. Остават другите две проблемни за Турция теми. Едната е за напрежението с Гърция в Егейско море. А другият горещ конфликт е войната в Газа, подкрепата за „Хамас“ и „Хизбула“ и особено след ликвидирането на Исмаил Хания. Не е за пренебрегване и съюзът с Русия и евразийското пространство – Пътят на коприната или инициативата „Един пояс – един път“. Беше изразено и намерение за евентуално членство на Турция в БРИКС. По-нататък по тази тема идва партньорството с Шанхайската организация за сътрудничество. Да напомним, че на срещата в Астана във формат ШОС+ на 4 юли отиде лично президента Ердоган“, дава рамката Георги Димов.
Георги Димов е категоричен, че посещението на външния министър на Турция Хакан Фидан в Египет е на фона на изброеното до тук по няколко линии.
„На първо място като направление е твърдата позиция на Ердоган срещу Израел. Едва ли не, че ще го нападне. Не случайно външният министър отива в един от най-горещите райони: граничния пункт Рафах между Египет и ивицата Газа. Второ, в този пункт нещата са доста невралгични, защото оттам със сигурност преминават привърженици на „Хамас“. Те са много близки до организацията „Мюсюлманско братство“. А Кайро е много чувствителен на тази тема. Защото сегашният президент генерал Сиси свали с военен преврат бивишия президент Мохамед Морси. Той беше активен член на „Мюсюлманското братство“. Вкара го в затвора. Той там и почина. Следващото направление и значение на тази визита е, че при сегашната ситуация Кайро стана домакин на израелски представители на разузнаването и на контраразузнаването“, обръща внимание Георги Димов.
Очевидно с тези си действия към Египет Анкара се стреми да балансира, казва в заключение Георги Димов.
SafeNews припомня, че дълги години, след като Мохамед Морси беше свален от власт, отношенията между Турция и Египет бяха силно изострени. И чак след местните избори на 31 март, от 13 години Ердоган за първи път отиде в Египет. Визитата на Хакан Фидан сега трябва да се разглежда именно в посока на подобряването на отношенията.
