Волните граматически проявления в социалните мрежи вече видоизменят думите. Изменят повелите на Балан и на всички ратуващи за чист български език. Потребителите пишат като с… да не казвам какво, но е като с онова, на което седят пред компютрите си. Потребителите бичат як кибик на невежеството, да не кажа … ибрик. Защото да пишеш със задните си части и неуважение към граматиката, то е потъване в блатото на самодоволството от ненаказаността.
Невежеството трябва да се наказва не както в училище с двойки и нисък успех, а направо с премахване от мрежите, докато не се научиш как да употребяваш езика си. Език, не за плезене онлайн, а език свещен, на нашите деди.
Ти нали, скъпи потребителю, утре ще си дядо на някое внуче, което не искаш да пише фейсбукица, а… кирилица. Нали не искаш да седи „йощ срамът по челото“ и след теб, на хора на които си дал името и фамилията си. Или е достатъчно, че си им дал телесна форма, без никакъв дух обаче.
Пъплещите по улиците, снабдени със слушалки и мобилни телефони са липсващите препинателни знаци в езика ни. Те прескачат цели глави от образованието, докато се тъпчат с препускащата информация онлайн. И тогава какво – пропускайки реалния живот, пропускаме реални граматически изисквания. Здравей те. Заповядай те. Ама, осъзнай те се, моля, само дето се пише осъзнайТЕ се, здравейТЕ, заповядайТЕ. Каква мъка и какъв срам се стича по скъпите екрани на лаптопите и телефоните ви.
За успокоение трябва да кажа, че съвременният английски, на векове от изказа на Шекспир се е превърнал в граматическа препирня от жаргон, невежество, преправки в движение, които задръстват чистите пътечки на богатството на този език. Сякаш светът няма нужда да се наслаждава на хармонията и звуците, на бракосъчетаването на словата в пищните или скромни церемонии на нашия изказ. Времето забързва всичко, обезценява, обезсмисля, донякъде модерно, донякъде от необходимост, наложена от динамичните ни дни.
Но тогава, какво ни остава, след като някои са продали душите си за пари, а други „дърпат дявола за опашката“, освобождавайки му място в междуметията на словесните липси. Това измества божественото, за да помести грешното и грешниците в малките зейнали ями на граматическото безразличие. Какво да се направи, когато времето изисква това. Да му се противопоставим, като се самозадължим да пазим езика и говора си чисти, дори да допускаме малките насекоми на безгрижието, когато го употребяваме.
Но да се грижим за лехите на езика си, да го предпазваме от плевели и от буренясване изобщо. В начале бе словото, чудя се какво ще остане накрая. Предшестват ли пипалата на антихриста и безбожието изобщо, осакатяването на езиците земни… Подземни ли са или хвъркати зловонните посланици на невежеството. Следва да се замислим и отговорим. Иначе може да си изпатим, защото във вените ни ще са проникнали ДНК на безличие и разруха, които ще обсебят душите ни, ще ги разложат.
Лорд Евгени Минчев за Trud News.
Още новини четете в секция България.
