За дискриминация и натиск в здравната система в България сигнализира нов доклад. Българската здравна система е недостъпна за уязвими хора, се казва в него. За това съобщава Euractiv.
Ето какво разкрива докалдът и какво се случва в здравната ситема в България:
Разпределението на здравните ресурси в България е ограничено от системни недостатъци, които водят до дисбаланси и неравен достъп, като най-засегнати са уязвимите групи, се посочва в доклад на правозащитната организация Български хелзинкски комитет (БХК). Заключенията се основават на теренно проучване сред пациенти, лекари, здравни специалисти, експерти и хора на високи властови позиции в системата на здравеопазването. Целта на проучването е да се установи как те се чувстват в ежедневната си практика и какви са механизмите за разпределение на ресурсите в българското здравеопазване.
„Всички те споделят усещането за неудовлетвореност и безсилие“, каза Надежда Секулова от Българския хелзинкски комитет.
Несправедливи и неефективни механизми
Докладът, публикуван на 29 ноември, констатира, че в България уязвимите групи често са маргинализирани, а достъпът им до здравеопазване зависи повече от индивидуалната ангажираност на медицинските специалисти, отколкото от системни механизми.
„Всички – от пациентите, които влизат в системата на здравеопазването без лични познати, до хората, които са заемали или заемат най-високи управленски позиции – споделят усещането, че механизмите за разпределение на здравния ресурс са недостатъчно справедливи и неефективни“, коментира Секулова.
В областта на здравеопазването „уязвими групи“ са общности или лица, изложени на по-голям риск от здравни проблеми поради социални, икономически, географски, културни или други фактори.
Тези хора често се сблъскват с пречки пред достъпа до медицински грижи, лечение или превантивни услуги. Уязвимите групи могат да включват хора с ниски доходи, хора без здравна осигуровка, мигранти, възрастни хора, деца, хора с хронични заболявания, редки болести или увреждания и членове на малцинствени етнически общности.
Катастрофични разходи за здравеопазване
БХК реши да изготви доклада след плана на българското Министерство на здравеопазването за разпределение на изключително ограничения първоначален брой ваксини срещу COVID-19 по време на пандемията. Впоследствие организацията започна съдебни процедури срещу министерството по този въпрос. В българския план за ваксинация срещу COVID-19 възрастните хора и хората с хронични заболявания бяха поставени след младите и здравите хора. Данните на Евростат потвърждават основата за социално и икономическо изключване в най-бедната държава членка на ЕС. Данните показват също, че България е на трето място в ЕС по отношение на броя на смъртните случаи от лечими заболявания.
В същото време България е на първо място по катастрофични разходи за здравеопазване в ЕС.
Разходите за медицинска помощ, с изключение на дългосрочните грижи, представляват 4,4% от крайното потребление на домакинствата в България – най-големият дял сред страните от ЕС с налични данни, според проучване на Euractiv. Катастрофичните разходи се определят като разходи на домакинствата за здравеопазване, надвишаващи 40% от общите разходи на домакинствата за жизнени нужди.
„Тази липса на финансова защита и прекомерно високите разходи на домакинствата за здравеопазване рискуват да тласнат бедните домакинства към бедност или да ги задълбочат“, се твърди в доклад на Евростат за състоянието на българската здравна система.
През 2018 г. около 19 % от българските домакинства съобщават, че са направили катастрофични разходи за здраве – най-високото ниво в ЕС през последните години и почти три пъти по-високо от средното за ЕС.
Около две трети от всички катастрофични разходи в България са концентрирани сред най-бедните домакинства, което е пропорционално повече, отколкото в други държави с високи нива на катастрофични разходи, като Литва и Латвия.
Дискриминация
Медицинските специалисти споделиха пред БХК при условие за анонимност, че са изправени пред административен натиск за намаляване на разходите, което може да е в разрез с интересите на пациента. В същото време самите пациенти определят като неетични и субективни всякакви съображения за недопускане на лечение поради „липса на перспектива“ на пациента.
„Трябва да признаем, че системата в нашата страна е неефективна и несправедлива, и да помислим как да превърнем по-голямата част от добрите практики, които са резултат от индивидуалните усилия на отделните медицински специалисти, в оптимизирана система“, коментира Секулова.
В доклада се коментира с „особена загриженост“ нарастващото приемане на дискриминационни практики по отношение на достъпа до медицинска помощ за хората от ромското малцинство.
„За достъпа до здравната система е важно дали пациентът е дете или възрастен. Етническата принадлежност е от значение. Социалният статус е от значение, но не само. Има значение и дали имаш голям шанс или потенциал като пациент, защото при пациенти с тежки увреждания никой не би искал да инвестира“, казва здравен медиатор, цитиран в доклада.
Антоанета Иванова, граждански активист за правата в здравеопазването, коментира, че „правилата“ на здравната система не бива да са по-важни от правата на хората. Сред препоръките в доклада на БХК са въвеждането на прозрачни механизми за разпределение на ресурсите въз основа на данни, доказателства, ясни медицински критерии и обществен диалог, засилване на участието на гражданите, пациентите, уязвимите групи и различните професионални нива в процеса на вземане на решения.
Източник – Euractiv/Превод:SafeNews
