ЕС гласува за 720 депутати в Европейския парламент, коментира нагласите и хода на предизборната кампания Милен Керемедчиев, бивш заместник-министър на външните работи и на икономиката. Според него ще получим ЕП много по-различен като нагласи и политика от досегашния. ЕС е разделен по темите за бежанците и Украйна. Такава картина ще се види и в новия ЕП, прогнозира анализаторът. С поред него отделните основни партии в ЕС – ЕНП, Партия на социалистите и АЛДЕ – имат ясни позиции. Но ръстът на националистическите и популистките партии ще бъде много висок. Керемедчиев очаква в близо девет страни-членки на ЕС да спечелят партии с антиемигранстки настроения и със скептично отношение за помощта към Украйна. Той прогнозира сериозна битка в ЕС за председател на ЕК.
SN: Започна първият ден от изборите за Европейски парламент. Какви резултати прогнозирате след края им в неделя?
Това ще бъдат едни от най-трудните избори, които са провеждани в ЕС. Във всички европейски страни в предизборната кампания преобладават две основни теми. Една от темите е за мигрантската криза и справянето с мигрантските потоци. През последната година няколко правителства дойдоха, други паднаха от власт именно във връзка със справянето с тази политика с мигрантския въпрос. За пример давам Словакия, където премиерът Роберт Фицо дойде на власт с много яростна антиемигрантска риторика. Знаем и риториката на премиера на Унгария Виктор Орбан. Премиерът на Нидерландия Марк Рюте падна от власт на предсрочни избори заради неговата политика и справянето с мигрантската криза. А това доведе националиста и популист Герт Вилдерс на власт. Разделението на тази основа и занапред ще бъде много дълбоко.
След приключване на европейските избори се очаква да има сериозна промяна на външната политика на ЕС
Тя ще включва защита и охрана на външните граници и намаляване на мигрантските потоци най-вече към Централна и Западна Европа. Втората тема за дебатите на европейските избори е войната в Украйна и продължаващата подкрепа на страните-членки на ЕС за Украйна. Отново давам пример със Словакия, където слоганът на Роберт Фицо беше: „Нито един патрон повече за Украйна!“ Виждаме и мнението на Орбан, който казва, че ще наложи вето на допълнителното финансиране – помощта за войната в Украйна. Същото ще направи и за разширяването на НАТО и на ЕС с Украйна. Виждаме и доста близки отношения на Марин Льо Пен с Русия и Путин. Разделението в ЕС и на тази тема е много дълбоко. Очаква се следващият европейски парламент да бъде отново разделен на тази тема. Отделните основни партии – ЕНП, Партия на социалистите и АЛДЕ – имат ясни позиции. Но ръстът на националистическите и популистките партии ще бъде много висок. Очаква се в близо девет страни-членки на ЕС да спечелят партии с антиемигранстки настроения. Както и със скептично отношение за помощта към Украйна. А останалите партии да бъдат на второ или трето място. При всички положения ще получим европейски парламент много по-различен като нагласи и политика от това, което имаме в момента.
SN: Разминаха ли се очакванията на избирателите в ЕС и у нас по темите от кампанията, които изброихте: Украйна, мигранти, отбрана, бедност, здравеопазване, заетост, земеделие?
Да. В България кампанията не се различаваше много повече от това, което виждаме като европейски нагласи. Преобладаваха и лично нашите вътрешнополитически проблеми. Те бяха водещи в определянето на настроенията на нашите избиратели. Темата с мигрантите също беше силно политизирана. Партиите яхнаха различни теми, както например наскоро имаше напрежение в центъра на София с чужденци и емигранти. Тази тема също присъстваше в предизборната кампания. Помощта за Украйна е една от водещите теми в кампанията за национален парламент, не само за европейски. Националните теми бяха на дневен ред. Но темите, засягащи ЕС бяха залегнали в програмите на партиите, които участват и в изборите за Народно събрание, и за европейски парламент.
SN: В разгара на кампанията за белгийския парламент, която подобно на нашата съвпада с евроизборите, председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел атакува председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Изостря ли се битката за личностно и политическо надмощие в ЕС?
Да. Жан Мишел отдавна поддържа негативно отношение към г-жа Фон дер Лайен и определено има зорък поглед върху нейната позиция. Ще бъде много сериозна битка. Защото следващата ЕК ще бъде по-различна от досегашната. Темата защита, отбрана на ЕС се счита от 44% от европейците като много важна за бъдещето. Вероятно е дори не само да се говори, но и да се случи да има комисар по отбраната. Следващата ЕК ще има тежката задача: първо – да консолидира единна политика и второ – да отговори на възникналите икономически предизвикателства, поставени пред европейските лидери. А това е много бързо милитаризиращата се руска икономика. Преди две години Русия премина на военновременни нива. Индустрията й работи на 75% от мощностите, което е нечувано в съвременната икономика. Отделно Русия харчи около 8% от своя БВП за отбрана. Това е два пъти повече от държавата-членка на НАТО с най-висок процент за отбрана – с 3,9% – Полша.
Охолните времена на европейските икономики приключиха
Вече се говори за теглене на общ европейски дълг – гарантиран от всички страни-членки. Вероятно е политики като Зелената сделка и други, които са визионерски, но не отговарят на реалността, да бъдат или сериозно променени или замразени. Европа видя, че колебливата външна политика на САЩ относно подпомагането на Украйна финансово и военно прехвърля тази тежка задача най-вече на европейските държави. А европейските икономики не са готови за справяне с такива военновременни задачи. Нямат капацитет, мощности, запаси на боеприпаси. В момента европейските икономики трябва да се справят първо с подпомагането на Украйна финансово и военно. А от друга страна предстои да запълват собствените си бюджети. Следващите години ще бъдат изключително напрегнати, независимо дали войната в Украйна ще продължи или ще се стигне до споразумение. Тази война беше зов за събуждане на закостенялата европейска администрация.
SN: Какви вътрешни напрежения се очертават в ЕС?
Много е вероятно да продължи напрежението по оста: четворката от Вишеград и Брюксел. Виждаме, че Нидерландия, която е една от основателките на ЕС, с формиране на правителство под егидата на Герт Вилдерс по-вероятно е да започне да влиза в проблематиката и говоренето на страните от Вишеград. Той иска да се предоговори споразумението, подписано от всички страни-членки на ЕС. Това искат и Унгария, и Италия, и Словакия.
Подобни мнения разширяват оформящия си от Вишеградската четворка център. Напрежението ще бъде по тази ос за политики за опазване на ЕС и между южни и северни държави. Там където натискът е най-висок.
Много е интересен и казусът за Украйна
Полските и Унгарските националисти имат сходни позиции, що се отнася до европейски политики и икономическо развитие. Обаче имат огромна визия за това, дали ЕС трябва да продължава да подкрепя Украйна или не. Докато всички полски партии, независимо то своя лидер, са за продължаване на подпомагането на Украйна. Партията на премиера Орбан ФИДЕС категорично смята, че тя трябва да бъде прекратена и да се търсят други мирни способи. Много е интересно да видим в следващия европейски парламент, как тези партии, получавайки подкрепа от своите гласоподаватели, ще успеят да сформират плаващо мнозинство по определени теми. И как ще реагират на предизвикателства, които тепърва ще предстоят.
SN: В кампанията за европейските избори имаше насилие срещу политици – стрелбата срещу премиера на Словакия, побоят над германски евродепутат. У нас междупартийната конкуренция се изрази в карикатурни билбордове и злепоставящи записи, които бяха повече за консумация на националните избори. Защо се отпушиха такива низки страсти?
Страстите много се разгорещиха. Но те са така още от започването на военните действия в Украйна и инвазията на Русия. Разделението в европейските общества достигна до своя максимум именно със началото на войната в Украйна. Противоречието е много дълбоко и затова избива в такива актове на агресия. Не само външната политика на лидери на страни-членки води до такъв тип агресия. Много и от действията им във вътрешнополитически план водят до нея. Например, премиерът Фицо прояви много силна тенденция да влезе в авторитарен тип на управление. Той закри Словашката национална телевизия, Специализираната прокуратура, която разследваше високите етажи на властта и корупционните практики. Това изведе хиляди демонстранти на улицата. Това е смесица на външна политика с вътрешнополитически промени. Те пък настроиха голяма част от гражданите на страните-членки срещу управляващите и резултатът е безредици и актове на насилие.
SN: Отстъпи ли Европа от мечтата си за Европа?
Не. Според мен не е отстъпила. В момента наблюдаваме връщане в първоначалната мисия при създаването на ЕС. Т.е. конгломерат от силни европейски държави със силни позиции, които да имат общ икономически и политически съюз. За последните години по-скоро виждаме размивана на тази първоначална идея. Имаме много по-силна администрация, много по-силен Брюксел, отколкото силни страни-членки. Това е и желанието на повечето партии, които са в сферата на национализма и популизма. Те това искат, а не излизане на техните страни от ЕС. Те искат по-силна позиция на всяка страна-членка на съюза в общоевропейските политики. Предстои да виждаме повече различия и дебати въз основа на повече националистически политики, отколкото на общоевропейски.
