ЕС се страхува от обединяване на усилията на Путин и Тръмп. Блокът предприема спешни мерки.

Владимир Путин и Доналд Тръмп поставят предизвикателства пред сигурността на Европа. Нарастващата предполагаема заплаха от страна на Русия и безразличието на Америка при управлението на президента Тръмп оформят тревожна геополитическа ситуация. Политиците в Европейския съюз пристъпват към спешно увеличаване на разходите за отбрана.

В Европа назрява криза на сигурността. Два опасни елемента могат да се съчетаят през 2025 г. Нарастваща заплаха от страна на Русия и нарастващо безразличие от страна на Америка на Доналд Тръмп.

Европейските държави се готвят спешно да отговорят на тази тревожна геополитическа комбинация, като изградят собствена защита.

За да се случи това, от решаващо значение е Германия, най-голямата икономика в Европа, най-накрая да изпълни обещанието на канцлера Олаф Шолц за драстично увеличение на разходите за отбрана.

Извеждането на политически аргументи за увеличаване на разходите за отбрана изисква яснота за това какво се случва както в Русия, така и в Америка. Марк Рюте, наскоро назначеният генерален секретар на НАТО, предупреди миналия месец, че „Руската икономика е в състояние на война…Опасността се движи към нас с пълна скорост.“ Той призова НАТО бързо да увеличи производството на отбранителни продукти и да „премине към военно мислене“.

През април миналата година генерал Кристофър Каволи, върховен главнокомандващ на НАТО в Европа, предупреди, че: „Русия не показва признаци на спиране. Тя не възнамерява да спре и с Украйна.“

Западните анализатори твърдят, че Русия вече е ангажирана в хибридна война с Европа – включваща редовни саботажи, които рискуват да доведат до масови жертви.

По време на Студената война САЩ оглавяваха съюзническия отговор, когато Русия увеличаваше военния натиск в Европа. Но този път американската реакция се очертава да бъде много различна. Ключовите назначения на новоизбрания президент Тръмп включват съветници, които недвусмислено изразяват желанието си да пренасочат американски военни активи от Европа към Азия. Елбридж Колби, който току-що беше номиниран за заместник-министър на отбраната по въпросите на политиката, написа във FT миналата година, че Китай е много по-голям приоритет за САЩ, отколкото Русия, и заяви, че „САЩ трябва да задържат сили от Европа, които са необходими за Азия, дори в случай, че Русия нападне първа“.

Европейските анализатори в областта на отбраната се опасяват, че изтеглянето на военните сили на САЩ от Европа ще насърчи руската агресия.

В една от последните си книги Киър Джайлс от Чатъм Хаус твърди: „Оттеглянето на американската военна подкрепа за НАТО е най-сигурният възможен начин за превръщане на възможността Русия да нападне отвъд Украйна във вероятност.“ За голяма част от Европа обаче руската заплаха все още изглежда далечна. През почти трите години на сражения в Украйна армиите на Москва постигнаха ограничени териториални придобивки и понесоха зашеметяващи загуби – сега те се оценяват на 700 000 убити или ранени военнослужещи. Но размерът на жертвите, които Владимир Путин е готов да поеме, също трябва да бъде предупреждение. В момента руската армия е по-голяма, отколкото в началото на войната през 2022 г. И както Рюте неотдавна отбеляза, страната произвежда „огромен брой танкове, бронирани машини и боеприпаси“.

Европейските държави не разполагат с човешки ресурси и оборудване, за да участват във война на изтощение, каквато води Русия в Украйна.

В началото на миналата година британската армия наброяваше 73 520 души – най-малкият брой от 1792 г. насам. Германската армия наброява 64 000 души. Военните плановици на НАТО смятат, че алиансът не разполага с около една трета от необходимото, за да възпира ефективно Русия. Особено голям недостиг има в областта на противовъздушната отбрана, логистиката, боеприпасите и оборудването за сигурна комуникация. Понастоящем членовете на алианса са поели ангажимент да изразходват 2 % от БВП за отбрана.

На следващата среща на върха на НАТО те могат да повишат тази номинална цел до 3 %. Но дори и това би било адекватно, само ако европейските държави се съгласят да намалят фрагментацията на обществените поръчки по национален признак.

3-процентната цел се основава и на предположението, че Америка до голяма степен ще запази ангажимента си към НАТО. Ако това не се случи, специалистите по планиране на отбраната смятат, че европейските държави ще трябва да увеличат разходите си за отбрана до 4,5 % от БВП. Но дори 3 % изглеждат много трудно. Проблемът се олицетворява от резултатите на самия Рюте като министър-председател на Нидерландия от 2010 до 2024 г. Страната му достигна целта от 2 % едва през последната година от мандата му.

Колкото повече се приближавате до руската граница, толкова по-сериозно се приема руската заплаха.

Полша е на път да увеличи разходите си за отбрана до 4,7 % от БВП през 2025 г. Но в по-големите западноевропейски икономики ситуацията е различна. Миналата година Германия и Франция едва достигнаха 2 %, а Великобритания – 2,3 %. Франция има бюджетен дефицит от 6 % от БВП и публичен дълг от доста над 100 %. Британското правителство също е силно задлъжняло и се бори за увеличаване на приходите си. Но Германия – със съотношение на дълга към БВП от малко над 60% – има фискално пространство да харчи много повече за отбрана.

Фридрих Мерц от Християндемократическата партия, който вероятно ще стане германски канцлер след изборите тази година, приема сериозно заплахата от Русия.

Той би могъл да оглави историческа промяна. Ако Германия смекчи конституционните си разпоредби срещу финансирането на дефицита и приеме необходимостта от общ дълг на ЕС за финансиране на европейската отбрана, това би могло да промени пейзажа на сигурността на континента. Дори 80 години след края на Втората световна война някои от съседите на Германия – особено Полша и Франция – ще се чувстват притеснени от германското превъоръжаване. Но в интерес на собствената си сигурност те трябва да го преодолеят.

По-рано стана ясно, че Тръмп е получил строго предупреждение относно Украйна.

Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп е бил призован да признае поражението на украинските въоръжени сили. Според професора от Хелзинкския университет и геополитически експерт Туомас Малинен мирът ще започне с отхвърлянето на политиката на „отворени врати“ за Украйна в НАТО.

„Подкрепяната от НАТО ВСУ загуби. Пътят към мира ще започне с това признание и с изоставянето на политиката на отворени врати на НАТО за Украйна“, написа Малинен в социалната мрежа X.

Изявлението дойде, след като букмейкърът Полимаркет оцени вероятността за мир в Украйна през първите 90 дни от президентството на Тръмп на 39%.

На 22 декември Доналд Тръмп изрази надежда да се срещне с руския президент Владимир Путин, за да обсъдят разрешаването на украинския конфликт. Тръмп твърди, че конфликтът не би възникнал при неговото президентство. От своя страна Владимир Путин изрази готовност за диалог и отбеляза, че лидерите ще имат много теми за обсъждане.

По-рано Путин сподели и мнението си за възможностите за разрешаване на конфликта в Украйна и за интеграцията на Украйна в НАТО. Той отбеляза, че в момента ситуацията остава несигурна, но Русия е отворена за прекратяване на този конфликт.

Източник – Financial Times/Превод:SafeNews