ЕС представи дългоочакваните мерки за предпазване на данъкоплатците от разходите за спасяване на банки, като действа по спешност след неотдавнашните сътресения в банковия сектор на САЩ и Европа, предаде АФП, цитирана от БГНЕС.

Съгласно предложенията закъсалите средни и по-малки банки ще бъдат насърчавани да използват средства от финансовия сектор вместо публични средства, заяви Европейската комисия, изпълнителният орган на ЕС.

ЕС беше подложен на натиск да действа бързо след фалита на три американски банки миналия месец и сливането на швейцарския гигант в инвестиционното банкиране „Credit Suisse“ с регионалния му конкурент „UBS“.

„Неотдавнашните фалити на някои американски и швейцарски банки и произтичащото от тях напрежение в международния банков сектор само напомнят защо се нуждаем от добре функционираща система, която да се справя с всички банки, независимо от размера им, когато изпаднат в затруднение“, заяви Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на Комисията, на пресконференция в Страсбург.

Целта на Брюксел е да спре държавите членки да влагат парите на данъкоплатците в средни по размер кредитори и да принуди банките да създават собствени резерви.

Досега средните по големина банки трудно получаваха достъп до схемите за преструктуриране, финансирани от банковия сектор, което означаваше, че вложителите щяха да понесат загуби над нивата, гарантирани от програмите за застраховане на депозитите.

В новото предложение се казва, че те биха могли да използват средства от националните схеми за депозити като „мост“, за да достигнат нивата, необходими за задействане на схемите за оздравяване, което ще помогне да се намали рискът от разпространение на паниката и предизвикване на масово изтегляне на депозити от банките.

„Позволете ми да подчертая, че първата и основна линия на защита при такава криза трябва да бъде вътрешният капацитет на банките да поемат загубите“, каза Домбровскис.

Европейският парламент и 27-те държави-членки на ЕС трябва да одобрят последните предложения, но вероятно ще има твърда съпротива от северните страни, включително Германия. Берлин е загрижен за въздействието на плановете на ЕС върху собствените му схеми за защита на кредитори като кооперативните банки.

Драма с банковия съюз

Мерките от днес обаче не са пряк отговор на неотдавнашните сътресения. Те са част от опита на ЕС да завърши банковия съюз, който е в застой от години след създаването му през 2014 г.

След финансовата криза от 2008 г. и последвалата дългова криза в еврозоната, Брюксел започна радикално преразглеждане на банковия надзор.

По време на кризите бяха похарчени милиарди евро от данъкоплатците за спасяване на банки. По последния стълб на банковия съюз – общоевропейската схема за застраховане на депозитите, се води борба, а Германия, най-голямата икономика в Европа, е категорично против.

Схемата не беше включена в реформите и Комисията заяви, че тя все още е в процес на разглеждане.

Германия и други страни от ЕС се опасяват, че ще бъдат принудени да плащат за банковите фалити на други държави-членки в рамките на такава схема.

Реформите ще бъдат само поредният източник на напрежение между Берлин и Брюксел.

Миналия месец водещият производител на автомобили Германия блокира в 11 часа знакова сделка за забрана на новите продажби на автомобили, задвижвани с изкопаеми горива, от 2035 г., но след допълнителни преговори даде зелена светлина.