България и Гърция намаляват разходите за газ, като вече са коригирали вноса от Азербайджан. През май 2024 г. Гърция е похарчила 52,6 млн. евро за внос на 94 млн. куб. м природен газ от Азербайджан, което представлява намаление с 23,5 % спрямо май 2023 г. България пък е внесла 44,6 млн. куб. м за 24,7 млн. евро, което е с почти 9 % по-малко от похарчените 27,1 млн. евро през предходната година. Въпреки постоянството на обема на вноса, тези корекции отразяват стратегия за оптимизиране на разходите от страна на двете държави.
Ценовите колебания на международните енергийни пазари, съчетани с проактивно управление на договорите за доставка, са позволили на Гърция и България да намалят разходите си, като в същото време са озигурили обемите, необходими за задоволяване на вътрешното търсене.
Този ход е част от по-широката динамика на преоценка на източниците на доставка в Европа, тъй като държавите се стремят да подобрят енергийната си устойчивост.
Сравнение на вноса на газ между 2023 г. и 2024 г.
Вносът на природен газ от Азербайджан за Гърция и България показва низходяща тенденция по отношение на разходите, като същевременно обемите остават почти непроменени. До 2023 г. Гърция е внесла почти 2 млрд. куб. м газ на обща стойност 871,9 млн. евро. За същия период България е получила над 920 млн. куб. м газ на обща стойност 311,5 млн. евро. От януари до май 2024 г. гръцкият внос възлиза на 461 млн. куб. м за 252.3 млн. евро, докато в България са отчетени 218,4 млн. куб. м за 117,7 млн. евро. Тези данни илюстрират оптимизираното управление на вноса на газ в условията на все по-конкурентен енергиен пазар.
Спадът на разходите в България, макар и по-умерен от този, наблюдаван в Гърция, подчертава гъвкавостта, предлагана от въведените нови газови инфраструктури, като например междусистемната връзка Гърция-България (IGB), която позволява по-добро управление на енергийните потоци.
IGB, функционираща от октомври 2022 г. и управлявана от ICGB, играе ключова роля в осигуряването на доставките на газ за България с договорен капацитет от един милиард кубични метра годишно с възможност за удължаване до пет милиарда.
В същото време Трансадриатическият газопровод (TAP), неразделна част от Южния газов коридор, позволи на Азербайджан да осигури непрекъснати доставки за Югоизточна Европа, с настоящ капацитет от десет милиарда кубически метра годишно, който може да бъде разширен до двадесет милиарда. Тези инфраструктури са от съществено значение не само за гарантиране на непрекъснатост на доставките, но и за осигуряване на гъвкавостта, необходима за справяне с колебанията в цените и изискванията за природен газ.
Стратегическото управление на потоците по тези газопроводи дава възможност на европейски държави като Гърция и България да регулират вноса си в съответствие с икономическите условия и непосредствените енергийни нужди, като същевременно изпълняват целите на енергийния преход,
особено по отношение на намаляването на въглеродните емисии. В този контекст оптимизирането на разходите за внос на природен газ изглежда е пряк отговор на предизвикателствата, породени от нестабилните енергийни пазари, и на необходимостта европейските държави да осигурят доставките си, като същевременно изпълняват ангажиментите си за декарбонизация. Инфраструктури като TAP и IGB представляват основни стратегически активи за постигането на тези цели, като предлагат гъвкави и сигурни решения за пренос на енергия в Европа.
Както SafeNews писа, американска компания превръща газопроводната мрежа на България в транзитен център за неруски газ.
Компанията Hill International, със седалище в САЩ, спечели два договора на обща стойност около 270 млн. долара за подпомагане на модифицирането на газопроводната мрежа на България, така че да може да се транспортира втечнен природен газ (LNG), доставян в Гърция от САЩ и други страни, на север до Румъния и по-нататък до Украйна и Източна Европа.
Планираният от 2016 г. от България, Гърция, Румъния и Унгария така наречен „Вертикален газов коридор“ има за цел да създаде ос за пренос от север на юг преди очакваното спиране на доставките на руски газ през Украйна от 2025 г.
Увеличаване на капацитета север-юг
Работейки за газовата компания „Булгартрансгаз“, екипът на Hill ще увеличи транзитния капацитет в посока север-юг, като изгради допълнителни тръбопроводи – известни като „лупинг“ – по два маршрута.
Единият е 50-километров участък между градовете Кулата и Кресна – договор на стойност около 73 млн. долара.
Другият договор, на стойност около 197 млн. долара, включва изграждане на 70-километров участък между Рупча и Ветрино.
Тези два договора са най-големите от трите договора за строителство на петролопровод, предназначени за създаването на коридора.
Преди дни станаха ясни планове да бъде увеличен капацитета на интерконектора между Гърция и България.
Интерконекторният газопровод между Гърция и България, управляван от ICGB, ще увеличи капацитета си от 3 на 5 милиарда кубически метра годишно. Това решение идва въпреки ограничения пазарен интерес към резервирането на този допълнителен капацитет.
През октомври 2022 г. газопроводът започна да транспортира азербайджански газ и регазифициран втечнен природен газ от терминали в Гърция и Турция до България и по-нататък.
Според говорител на ICGB увеличаването се счита за изключително важно както в национален, така и в международен план, въпреки че резултатите от процеса на резервиране на капацитет през юли 2024 г. са разочароващи.
Ангажиментът към проекта остава силен въпреки предизвикателствата.
Източник – Energynews/Превод:SafeNews
