България: Политическа криза, чийто край не се вижда. Така е озаглавен ексклузивен материал на Wilson Center, посветен на събитията в полтическия живот у нас и задълбочаващата се криза в управлението. 

България е сравнително млада демокрация и бързото успешно разрешаване на тази политическа криза е важно, за да се избегнат дългосрочни негативни последици, включително по-силно политическо влияние на мафията и по-дълбоко потъване във водовъртежа на корупцията. ЕС не може да си позволи тази политическа криза да продължава и да се задълбочава още дълго, тъй като се излага на зловредни влияния и уязвимост на югоизточната си външна граница. Така предупреждва материалът, анализирайки безпристрастно и обстойно причините за кризата и предлагайки свой поглед за разрешаването ѝ.

Ето ексклузивният анализ на Wilson Center:

Докато голяма част от света е в очакване на президентските избори в САЩ, една страна – членка на ЕС и НАТО – затъва все по-дълбоко в политическа криза, чийто край сякаш не се вижда.

На 27 октомври в България се проведоха седмите парламентарни избори от април 2021 г. насам, а твърде вероятният резултат е страната да се насочи към осми избори само за четири години през пролетта на 2025 г. Това е съвсем реална възможност, тъй като последните избори не доведоха до съществени размествания на местата в парламента и като цяло могат да се считат за близко повторение на предишните няколко предсрочни избори.

Политическата криза сега е изпълнена с въпроси, свързани с измами на избирателите, честност на изборите и корупция.

От 2017 г. до 2021 г. България беше управлявана от дясноцентристката, проевропейска партия ГЕРБ (Граждани за европейско развитие на България) заедно с десни коалиционни партньори – въпреки че ГЕРБ е централен играч в българската политика от 2009 г. насам. През 2020 г. нахлуването в сградата на българското председателство беше последвано от масови протести срещу корупцията и злоупотребата с власт. ГЕРБ, водена от лидера на партията Бойко Борисов, спечели изборите през април 2021 г., но не успя да състави коалиционно правителство, тъй като всички останали партии отказаха да се присъединят към него. Резултатът: предсрочни избори през юли същата година. Това бележи началото на нещо, което се превърна в модел: различни партии и формации печелят последователни предсрочни избори, но не успяват да съставят дългосрочни и стабилни правителства.

Резултатите от последните избори могат да се обобщят в две основни точки:

Първо, нямаше голяма промяна в разпределението на местата. ГЕРБ отново завърши на първо място с 26,4 % от гласовете, следвана от ПП-ДБ и ултранационалистическата партия „Възраждане“. На второ място, по време на изборите бе обърнато по-голямо внимание на измамите с гласове и купуването на гласове, като руската намеса, разкрита неотдавна в Молдова, породи въпроси за степента, в която подобни действия се извършват в България.

Тревожни тенденции

Макар че тези резултати не представляват значителна промяна в статуквото, установено по време на неотдавнашните предсрочни избори, те са продължение на някои все по-тревожни тенденции. България постепенно навлиза в четвъртата си година на политическа нестабилност и криза, като надеждата за бързо разрешаване е малка. През юни избирателната активност достигна рекордно ниските 34,4 % (с леко повишение през октомври). Това показва непрекъсната ерозия на доверието на българите в политическите институции, което позволява на популистки и радикално десни партии да получат власт. Българите губят доверие в националното си правителство и институции, особено в съдебната система, като се нареждат на едно от последните места в света в Индекса на националните институции на Галъп. В същото време доверието в националните избори е най-ниското в света – шокиращите 10%.

От българите, които продължават да гласуват, мнозина се насочват към ултранационалистически и крайно десни партии, чиито дялове постоянно нарастват и за първи път достигат над 20 % от общия вот.

Това допълнително усложнява създаването на коалиции и застрашава легитимността на ЕС и НАТО в България, тъй като тези партии са твърдо против и двете. България също така има един от най-ниските рейтинги на обществено одобрение в ЕС, тъй като през 2022 г. падна под средния за ЕС, присъединявайки се към Унгария, Словакия и Гърция на дъното. Все пак доверието в ЕС е значително по-високо от доверието във вътрешните институции на страната. В момент, когато България най-накрая трябва да стане пълноправен член на Шенгенското пространство, тези събития са особено неудобни както за ЕС, така и за самата България. Като цяло тази политическа криза прави България още по-уязвима за руска намеса, особено във все по-нестабилните времена на системни промени и геополитически промени в регионален и световен мащаб.

Българското общество започва да усеща последиците от продължителната политическа безизходица, тъй като правителството се затруднява да работи ефективно.

Това все повече се отразява на гражданите на страната. Много от тях хвърлят вината за нещастията си върху ЕС и Запада, а някои дори изразяват носталгични чувства към Русия.
Една от основните задачи, които България трябваше да изпълни, за да се отърве от Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), наложен на България и Румъния като условие за присъединяването им към ЕС през 2007 г., беше да се бори активно с корупцията. От двете държави се изискваше да постигнат значителен напредък в борбата с корупцията, организираната престъпност и провеждането на съдебната реформа. Въпреки че Механизмът за сътрудничество и проверка беше официално закрит през 2023 г., олигарх, санкциониран от Министерството на финансите на САЩ за корупция, запазва първостепенна позиция в българския политически пейзаж.

Какъв е изходът?

В най-новата си история българите са имали склонност да привличат популярни фигури, подобни на спасители, около които да се обединяват по време на криза или промяна. Това се случи през 2001 г., когато бившият наследник на българския престол – Симеон Сакскобургготски и неговата новосформирана партия НДСВ – се кандидатираха на парламентарните избори и спечелиха с огромна преднина. Това се видя и при избирането на Бойко Борисов от ГЕРБ през 2009 г., който придоби популярност, докато беше кмет на София, а по-късно и с появата на партията ПП през есента на 2021 г. с обещанието им да премахнат корупцията. Музикалната звезда и бивш водещ на нощно шоу Слави Трифонов и неговата популистка партия ИТН успяха да спечелят предсрочните избори през лятото на 2021 г., след като набраха популярност след антикорупционните протести през 2020 г. и изборите през април 2021 г. Въпреки противоречията около позицията му по отношение на войната в Украйна, настоящият президент Румен Радев запази силната си роля по време на политическата криза след преизбирането му през 2021 г., като се спекулира, че той може да сформира нов политически проект и да потърси роля в парламента, след като мандатът му като президент изтече в началото на 2027 г. До това обаче остават още две години; в близко бъдеще е малко вероятно да се появят алтернативни лидери.

Неотдавнашното разкриване на мащабно купуване на гласове на референдума за ЕС в Молдова и широкомащабната намеса в президентските избори в Румъния в полза на крайно десния, антиевропейски, антинатовски и проруски настроен кандидат Калин Джорджеску (в резултат на което последните избори бяха анулирани) допълнително подчертават критичната ситуация в региона.

Тъй като за много от тези дейности се подозира, че са извършвани от дружества, регистрирани в България, вероятно подобни дейности са се извършвали и в България – просто все още не са разкрити.

България е сравнително млада демокрация и бързото успешно разрешаване на тази политическа криза е важно, за да се избегнат дългосрочни негативни последици, включително по-силно политическо влияние на мафията и по-дълбоко потъване във водовъртежа на корупцията. Изводът е, че ЕС не може да си позволи тази политическа криза да продължава и да се задълбочава още дълго, тъй като се излага на зловредни влияния и уязвимост на югоизточната си външна граница.

Източник – Wilson Center/Превод:SafeNews