Иван Костов готви БОМБА с разкритие за поръчкови убийства и мафиотски войни. Утре, на 2 октомври по книжарниците ще се появи втората книга на Иван Костов – „Свидетелства за прехода 2000-2009 г.“ Тя е продължение на „Свидетелства за прехода 1989-1999 г.“, излязла през 2019 г. Премиерата ще е в зала 3 на НДК от 18:30 ч. Ще участват главният редактор на издателство „Сиела“ Захари Карабашлиев и проф. Калин Янакиев.
С книгата Иван Костов ще хвърли бомба, разкривайки за стотици поръчкови убийства по време на прехода, показни екзекузии и политически машинации.
„Авторът разкрива причините за застоя, настъпил в реформите в България в началото на новия век – постепенното овладяване на държавата от мафията, използването на прокуратурата за политически цели, спирането на реформите в администрацията, армията, МВР и службите. Анализира скандалите при замяната на българския външен дълг и приватизацията на БТК. Посочва така наречените „обръчи от фирми“ и началото на руската хибридна агресия срещу България“, посочват от издателството.
Mediapool публикува откъс от книгата, предоставен ексклузивно за читателите. В него Костов говори за провала на българските институции да разкрият стотиците поръчкови убийства, извършени по време на прехода.
Незададени въпроси
Малцина са авторите, които са изследвали политиката на управляващите за противодействие на престъпността. Единици са тези сред тях, които са забелязали, че правителствата и парламентите са имали силно различаващи се политики срещу престъпността.
В тези различни политики може да се намерят отговорите на може би най-важните въпроси: Защо в края на 2001 г. НСБОП отчита 110 организирани банди , а само две години по-късно – 356? На какво се дължи разрастването на орга-низираната престъпност с повече от три пъти за толкова кратък срок? Защо разстрелите на известни лица от криминалния контингент и взри¬вовете скочиха дотам, че премиерът Сакскобургготски съветваше хората да не ходят по заведения? Защо няма нито един осъден за тези 157 показни убийства между 2000 г. и 2005 г.?
Анализаторите не са изследвали изчерпателно причините, поради които повечето управляващи са били безсилни срещу организирана престъпност и са предпочитали да се борят с т.нар. битова престъпност. Не са видели очевидното изключение от това правило на СДС в 1991 – 1992 г. и на ОДС в 1997 – 2001 г.
Към управлението на ОДС може да се отправи критика защо не е разгромило силовите групировки.
Обяснението е, защото имаха силна защита, на първо място, от БСП и ДПС, и на второ – от прокуратурата и следствието. Но към нас не може да се отправя критика, че сме прене¬брегвали тази най-опасна форма на престъпност, че не сме си поставяли като приоритет борбата срещу нея. Ето каква разлика между политиката на ОДС и тази на НДСВ и ДПС очертах в едно интервю още в 2003 г.: „Разликата между това правителство и предишното се състои в следното.
За предишното правителство организираната престъпност бе признат феномен и посочена като основен враг на държавата. Ние се борехме срещу нея, макар тя да не е цялата… Тя е малка част и нека да кажа защо я избрахме за основен противник и враг номер едно. Защото от нея зависят всички други форми на престъпност. Тя е нещо като главата на престъпността. И ние водехме борба против тази престъпност. Борба, която в момента не се води“.
Към останалите управления следва да бъде отправени въпросите: защо не са противодействали на мутрите и силовите групировки, след това на организираната престъпност и от началото на века – на мафиотските формации? Защо не спряха войната помежду им? Защо бяха безсилни срещу извършителите и поръчителите?
Мрачната истина е, че вътрешните конфликти в средата на организираните престъпни групи избухнаха по време на управлението на НДСВ и ДПС и доведоха до многобройни убийства на техни водачи и членове.
Тези саморазправи са наричани по различен начин – „поръчкови убийства“, „показни убийства“, „гангстерски войни“. За мен най-точният термин е „мафиотска война“, защото всички участници в нея имаха връзки и подкрепа в МВР, в следствието и в прокуратурата. Ако това не бе така, поне десетки от убийствата щяха да бъдат разкрити; извършителите и поръчителите им щяха да бъдат наказани.
Казаното дотук по темата е оценка за ниското качество на анализите върху организираната престъпност у нас. Авторите досега масово са недогледали ролята на противодействието на различните правителства. Проявяват слаба различителна способност по отношение на провежданите политики.
Така са оставили необяснени въпросите: защо по време на управлението на БСП бе извършено най-знаковото убийство – това на бившия премиер Андрей Луканов; защо по време на управлението на ОДС имаше само четири убийства на български престъпни босове, едното от тях извън България ; и защо по времето на следващото управление – това на НДСВ и ДПС, показните убийства бяха над 155 (за това изчисление изваждам двете от четирите такива убийства, защото бяха извършени в 2001-ва, при отслабването на управлението на ОДС)?
Това увеличение е близо 40 пъти и въпреки това не привлича вниманието на институциите, медиите и изследователите към водените различни политики, а те са основна причина за последвалите безчинства. Тези различни политики обясняват защо организираните престъпни групи са се увеличили повече от три пъти, а показните убийства – близо 40 пъти.
Политически и други причини
Основната политическа причина бе слабото управление. В цитираното по-горе интервю соча тази причина така: „…имаме слабо и без доверие управление, и от другата страна, слаба и неопонираща опозиция. В такава среда най-добре се чувства организираната престъпност. Тя, както по Берово време, води войни помежду си и най-вече се стреми да покаже, да демонстрира, че политическите партии не са способни да оздравят институциите на страната, да ги направят силни. … ако организираната престъпност не се чувства мишена, тя се разпасва, тя започва да разчиства сметките помежду си, започва да безчинства, поставя се над закона и демонстрира слабостта на институциите. …
Аз не знам дали са основателни твърденията, че организираната престъпност е помогнала на сегашното правителство да дойде на власт, но за всички е очевидна слабостта на правителството или неможенето да се справи, или неспособността да се справи и нежеланието да се справи с престъпността“.
Друга важна причина е нарочното затваряне на очите на властта за мафиотската война. Възможно ли е да се противодейства на организираната престъпност, ако тя не се познава; ако МВР, следствието и прокуратурата не произвеждат, не систематизират и просто нямат информация срещу какво се борят? Въпросът подсказва своя отговор – неинформираните институции са безсилни. Това е втората причина за разбиране на безпомощността на властите.
Иван Костов е министър-председател на България в периода 1997 – 2001 г.
Лидер е на Съюза на демократичните сили (СДС) от 1994 до 2001 г. и на Демократи за силна България (ДСБ) от 2004 до 2013 г. След оттеглянето си от активна политическа дейност, през 2013 г. Костов основава Лаборатория за управление на рискове (ЛУР) към Нов български университет (НБУ), която се занимава с политически анализи и прогнози.
През юни миналата година Иван Костов се появи пред обществеността, за да коментира конституционните реформи, припомня SafeNews.
Реформата в Конституцията трябва да носи перспектива, да носи послание за някакво бъдеще. Боя се, че това един или двама души не могат да го видят, затова Конституция се прави от много хора, отнема много време“. Така отговори бившият премиер Иван Костов на въпрос на студенти за промени в основния закон на страна, по които се водят разговори в Народното събрание между политическите сили.
Източник – Mediapool
