Казаха ни да издържим докато дойде Тръмп. Това разкриват ексклузивно изтощени украински войски в Русия.
Тонът е мрачен, дори гневен: „Положението се влошава с всеки изминал ден.“

„Не виждаме целта. Нашата земя не е тук.“

Почти четири месеца след като украинските войски започнаха мълниеносна офанзива в руската област Курск, текстовите съобщения на сражаващите се там войници рисуват мрачна картина на битката, която те не разбират добре и се страхуват, че може да загубят.

BBC се свързва чрез Telegram с няколко войници, служещи в Курск, един от които наскоро напуснал. Постигнато е стгласие да не се идентифицира никой от тях. Нито едно от имената в тази статия не е истинско.

Те говорят за ужасни метеорологични условия и хронична липса на сън, причинени от постоянните руски бомбардировки, които включват използването на ужасяващи, 3000-килограмови плаващи бомби.

Те също така са в отстъпление, като руските сили постепенно завземат територии. „Тази тенденция ще продължи“, пише Павло на 26 ноември. „Това е само въпрос на време.“
Павло говори за огромната умора, липсата на ротация и пристигането на части, съставени предимно от мъже на средна възраст, докарани директно от други фронтове с малко или никакво време за почивка между тях. Да чуеш войници да се оплакват – от командирите си, заповедите и липсата на екипировка – едва ли е нещо необичайно. Това е, което войниците често правят в трудни обстоятелства. Под огромен натиск от страна на врага и с настъпването на зимата би било изненадващо да чуем много оптимизъм. Но съобщенията са почти еднакво мрачни, което предполага, че мотивацията е проблем. Някои се питат дали една от първоначалните цели на операцията – да се отклонят руските войници от източния фронт на Украйна – е сработила.

По думите им сега заповедите са да се задържи тази малка част от руската територия, докато в края на януари в Белия дом пристигне новия президент на САЩ с нова политика.

„Основната задача, която стои пред нас, е да задържим максимална територия до встъпването в длъжност на Тръмп и началото на преговорите“, каза Павло. „За да я разменим за нещо по-късно. Никой не знае за какво.“

Към края на ноември президентът Зеленски посочи, че и двете страни очакват смяната на американската администрация.

„Сигурен съм, че той [Путин] иска да ни изтласка до 20 януари“, каза той. „За него е много важно да демонстрира, че контролира ситуацията. Но той не контролира ситуацията.“

В стремежа си да помогнат на Украйна да осуети руските контраатаки в Курск, САЩ, Великобритания и Франция разрешиха на Киев да използва оръжия с далечен обсег на действие по цели на територията на Русия. Изглежда, че това не е допринесло много за подобряване на настроението.

„Никой не седи в студен окоп и не се моли за ракети“, каза Павло. „Ние живеем и се бием тук и сега. А ракетите летят някъде другаде.“

Ракетите Atacms и Storm Shadow може и да са били използвани с мощен, дори опустошителен ефект по отдалечени командни пунктове и складове за боеприпаси, но подобни успехи изглеждат далечни за войниците на фронтовата линия.

„Ние не говорим за ракети“, каза Мирослав. „В бункерите говорим за семейството. За простички неща.“

За Украйна бавното, безмилостно напредване на Русия в Източна Украйна подчертава необходимостта да се задържи в Курск. Само през октомври Русия е успяла да окупира около 500 кв. км украинска територия – най-многото, което е завзела от първите дни на пълномащабната инвазия през 2022 г. За разлика от това Украйна вече е загубила около 40 % от територията, която е завзела в Курск през август.

Въпреки загубите Вадим смята, че Курската кампания все още е жизненоважна.

„Тя успя да отклони част от [руските] сили от областите Запорожие и Харков“, казва той.

Но някои от войниците заявяват, че смятат, че са на грешното място, че е по-важно да бъдат на източния фронт на Украйна, а не да окупират част от Русия.

„Нашето място трябваше да бъде там [в Източна Украйна], а не тук, на чужда земя“, казва Павло. „Не ни трябват тези курски гори, в които оставихме толкова много другари.“

И въпреки седмиците доклади, според които до 10 000 севернокорейски войници са били изпратени в Курск, за да се присъединят към руската контраофанзива, войниците, с които е направена връзката, все още не са ги срещнали.

„Не съм виждал или чувал нищо за корейци, живи или мъртви“, отговаря Вадим.

Украинската армия публикува записи, за които твърди, че са прихванати севернокорейски радиокомуникации.

Войниците казват, че им е било казано да заловят поне един севернокорейски пленник, за предпочитане с документи. Те разказват за награди – дронове или допълнителни отпуски – предлагани на всеки, който успешно залови севернокорейски войник.

„Много е трудно да намериш кореец в тъмната Курска гора“, отбелязва саркастично Павло. „Особено ако той не е тук.“

Ветерани от предишни обречени операции виждат паралели в случващото се в Курск.

От октомври 2023 г. до юли тази година украинските сили се опитваха да задържат малък плацдарм при Кринки, на левия бряг на река Днепър, на около 40 км нагоре по течението от освободения град Херсон. Плацдармът, първоначално замислен като възможен плацдарм за настъпление към контролираната от Русия територия в Южна Украйна, в крайна сметка беше загубен. Операцията беше изключително скъпа. Смята се, че до 1000 украински войници са били убити или изчезнали. Някои започнаха да я възприемат като трик, целящ да отвлече вниманието от липсата на напредък на други места. Те се опасяват, че нещо подобно може да се случи и в Курск.

„Добра идея, но лошо изпълнение“, казва Мирослав, морски офицер, който е служил в Кринки, а сега е в Курск. „Медиен ефект, но никакъв военен резултат.“

Военните анализатори настояват, че при всички трудности кампанията в Курск продължава да играе важна роля.

„Това е единственият район, в който запазваме инициативата“, казва Сергей Кузан от Украинския център за сигурност и сътрудничество.

Той признава, че украинските сили изпитват „невероятно трудни условия“ в Курск, но заяви, че Русия отделя огромни ресурси за изтласкването им – ресурси, които би предпочела да използва другаде.

„Колкото по-дълго успеем да задържим този Курски фронт – с подходяща техника, артилерия, Химар и, разбира се, далекобойни оръжия за нанасяне на удари по тила им – толкова по-добре“, казва той.

В Киев висшите командири застават зад Курската операция, твърдейки, че тя все още жъне военни и политически ползи.

„Тази ситуация дразни Путин“, казва наскоро един от тях при условие за анонимност. „Той понася тежки загуби там.“

Що се отнася до това колко дълго украинските войски ще могат да се задържат в Курск, отговорът е ясен: „Толкова дълго, колкото е възможно от военна гледна точка.“

Източник – BBC/Превод:SafeNews