Снимките показват сериозно младо момче на около осем години. Малките му ръце стърчат от твърдите и обемисти дрехи, косата му е късо подстригана, а долната част на лицето му е покрита с маска. Възрастта му и дори името му са неясни.
Но той е в центъра на напрегната геополитическа „игра на шах“, която се играе между мощни правителства в Източна Азия – и оцеляването на една от водещите религии в света може да зависи от резултата.
The tenth Khalkha Jetsun Dhampa Rinpoché, with the Dalai Lama in Dharamsala. #Mongolian The tenth Khalkha Jetsun Dhampa Rinpoché, the third most senior lama, of Tibetan Buddhism, and the head of that faith in Mongolia. pic.twitter.com/Ox7CXODdie
— middleway (@middleway) March 23, 2023
Неговата официална титла е десетият Кхалха Джецун Дхампа Ринпоче, третият най-възрастен лама или духовен лидер на тибетския будизъм и глава на тази вяра в Монголия. До този месец съществуването му беше малко повече от слух, а лицето му не беше известно. Тогава, без предупреждение, той се появи заедно с Далай Лама, върховният водач на тибетския будизъм, който живее в изгнание в Индия.
Присъствието на момчето беше споменато съвсем небрежно в разказа за церемония, ръководена от Далай Лама в неговата база в Дарамсала. Извън будистките и дипломатически кръгове новината остана незабелязана.
Но в Монголия това провокира силно вълнение сред будистите, презрение сред светските националисти и тревога сред онези, които се опасяват, че ще предизвика гнева на огромния и могъщ съсед на страната, Китай
„Три дни след това бях въодушевен и изпълнен с радост“, каза Цесегмаа Демберел, жена, поклонница на будизма, която беше една от 600-те монголци, които пътуваха за церемонията в Дарамсала на 8 март. „Толкова съм горд, че имаме световен духовен лидер, който е монголец.
В основата на спора е страстната омраза на китайското правителство към 87-годишния Далай Лама, който спечели Нобеловата награда през 1989 г. за мирния си активизъм в полза на родната си страна Тибет.
Като млад Далай Лама през 1959 г. бяга в Индия, когато комунистическите сили на Мао Цзедун налагат волята си в Тибет, където потискат опозицията срещу тяхното управление. Продължаващото присъствие на международната сцена на нежния, изпълнен с чувство за хумор Далай Лама и симпатиите, изразени към него дори от небудисти, са постоянен упрек към Пекин, който горчиво заклеймява всяка страна, която му позволява да посещава и прави всичко възможно за да прекрати властта си на територията под свой контрол.
Вярата на тибетските будисти е, че след смъртта душата на лама се преражда в дете, което се идентифицира след дълги ритуали и гадания. Като част от усилията си да усвои Тибет и неговата култура, Пекин настоява, че само назначените от него лица имат правото да идентифицират превъплъщенията на Лама.
През 1995 г., когато Далай Лама нарече новия Панчен Лама, втората по значимост фигура във вярата, китайските власти незабавно арестуваха детето и го замениха със свой собствен кандидат.
През 2016 г. Далай Лама направи последното от поредицата посещения в Монголия. Пекин отговори с отмяна на дипломатически срещи, забавяне на заеми и затваряне на границата. Монголското правителство се поддаде на натиска и обяви, че няма да му бъде позволено да посети отново.
Но преди да напусне Улан Батор, Далай Лама обяви: третият по значимост лама в тибетския будизъм, Джецун Дхампа, се е превъплътил в Монголия и търсенето му продължава. Това е момчето, което за първи път беше представено толкова дискретно пред публика.
Оттогава клюките са интензивни сред малкия елит на Улан Батор, както и в социалните медии на страната. Източници, близки до семейството, потвърждават, че душата на Джецун Дахмпа е направила проницателен избор при завръщането му в света на смъртните: момчето, в което той се е превъплътил, е издънка на една от най-богатите бизнес и политически династии на Улан Батор.
Баща му, Алтанар Чинчулуун, е професор по математика в Националния университет на Монголия. Майка му Монхнасан Нармандах е главен изпълнителен директор на Monpolymet, гигантски бизнес конгломерат с интереси в строителството и минното дело. Баба му Гарамяв Цеден е бивш депутат.
Според съобщения в монголските медии той е едно от двойката близнаци на име Агидай и Ачилтай Алтанар, но кое не е ясно. Той е роден през 2015 г. в Съединените щати, така че има двойно гражданство. Момчето има по-голяма сестра и поне още един брат или сестра.
Семейството са дългогодишни покровители на един от най-големите манастири в Монголия, Gandan Tegchinlen в Улан Батор. Но никой в будистката йерархия, правителството или семейството на момчето няма да говори за представянето му, което от гледна точка на външната политика на Монголия е изпълнено с опасност.
„Това може да бъде прието от Китай като предизвикателство към предишните им претенции за изключителна власт при избора на Лами“, каза Роби Барнет, експерт по тибетски будизъм в Лондонския университет SOAS. „Тези неща могат да се повредят влезе в конфронтация с Китай, което би могло да накаже Монголия по вреден начин.“
Това е обяснението за мълчанието на монголското правителство относно появата на Джецун Дахмпа.
„Това е страх от Китай въз основа на отговорите му в миналото“, каза Барнет.
„Това е напомняне за изключителното затруднение на държавите без излаз на море, които са напълно уязвими от мощни съседи.“
Но това може да представлява и вид репетиция за още по-важно прераждане: това на самия Далай Лама. Той каза, че няма да се прероди на територия, контролирана от Китай, оставяйки отворена възможността следващият Далай Лама да се появи от някоя от другите страни, където се практикува тибетският будизъм – Индия, Непал, Бутан или Монголия. Подобно развитие ще даде нов живот на вярата, но ще постави въпросната страна в полезрението на китайското правителство.
„Това е игра на шах“, каза Сю Бърн, експерт по монголския будизъм. „Китай и Монголия играят, а ето го и Далай Лама. Въпросът е: кой ще направи следващия ход?
