Държавата предприема крути мерки заради безводието. Очаква се проектът за на язовир „Черни Осъм“ да бъде размразен.

Това обяви министърът на регионалното развитие и благоустройството инж. Виолета Коритарова. Коментарът й идва след проведена работна среща. Тя беше инициирана от служебния министър Димитър Главчев. На мероприятието присъстваха и министрите и областните управители в Министерския съвет.

Защо се размразява проекта за язовир „Черни Осъм“?

Основната цел е да облекчи положението в Плевенско и Ловешко. Именно в тези две области водният режим засяга над 200 000 души.

Историята

За първи път за „Черни Осъм“ се говори през 60-те години на ХХ век, като идеята е била бетонна язовирна стена с височина 100 м, което позволява воден обем от 44.4 млн. мз. В последствие обемът е намален до 27 млн. мз, а стената до 75 метра.

Строителството на язовира започва чак през 1986 г., но през 1990 г. е спряно поради недоволство от местното население, опасения за негативно влияние върху околната среда и неизвършени отчуждителни процедури.

Министър Коритарова посочи, че и някои краткосрочни, но много ползотворни мерки. По думите й те незабавно биха донесли резултат. Сред тези мерки са отстраняване на повредите в най-компрометираните точки във ВиК инфраструктурата, която не е ремонтирана от 40-50 години. Наред с това се налага въвеждане на контрол при отпускането на вода за напояване.

„Не може приоритетно да се напоява при липса на питейна вода. Всеки трябва да има отговорност и съпричастност към проблема. Вече е активизирана работата по сключване на споразумения с общините за проекти за рехабилитация и ремонт на ВиК мрежа в населените места с най-големите загуби“, отбеляза тя.

Министър Коритарова допълни, че е отправила призив към областните управители да има от тяхна страна контрол върху местната власт при изпълнение на проектите за рехабилитация на инфраструктурата. Причина за това е, че ВиК дружествата работят за своевременно отстраняване на големите аварии.

Министърът допълни, че по програмата за общински обекти в бюджета към момента има над 2300 подадени предложения. От тях 452 са за рехабилитация на ВиК инфраструктура за над 1,5 млрд. лв.

„Това е началото и това трябва да бъде приоритет в следващите години на всички местни власти – да подават проекти, за да се предотврати загубата на питейна вода“.

 В Шуменско положението е плачевно

На този фон се оказва, че по приблизително бутилка и половина вода на ден за пиене, миене и всички нужди се пада на човек в шуменските села Риш, Александрово, Веселиново и Черни връх. Там цари жестока криза и започна раздаването на бутилки от държавния резерв. „Предвидили сме от водата, която ще получим – по 10 литра за седмица на 1 човек. Това е количеството да края на септември. Очаквам кризата да продължи октомври и ноември, докато не паднат по-обилни дъждове, тъй като тези населени места са на каптажи. Общото количество за община Смядово, което ще получим, е близо 55 тона бутилирана питейна вода“, заяви пред БНР кметът общинския център Иванка Петрова.

Започва подготовка за смяна на довеждащия водопровод в Риш, както и за нови тръби в другите села. Финансиране засега обаче няма

Случващото се в Шуменско е само щрих от голямата криза с безводието в момента в страната. Най-тежко е положението в областите Шумен, Търговище, Велико Търново, Ямбол, Добрич, части от Бургаска, Варненска и Русенска. Но и в останалите много селища са без вода. От големите градове на режим са Плевен, Ловеч, а и Тетевен.  Между 6 и 7 хиляди души всеки ден влизат в режим, сочат анализите на „Зелено движение“. Партията готви жалба до европейските институции за нарушаване на директивата за питейните води.

SafeNews припомня, че България е на прага на национална кастрофа. Обезлюдяване я оставя празна, замърсяване я оставя без въздух, корупция я оставя без вяра във властта, пожари я оставят без даващите живот гори, засушаване и безхаберие я оставят без вода и препитание. Малките населени места бедстват, а големите все още се надяват „да им се размине някак“. Но катастрофата е неизбежна и знаците за това идват от институции, анализатори, корифеи, статистики и безброй тъжни и отчайващи картини на пресъхнали язовири, реки и цели местообитания.

Източник: