Държавата на вампирите. Преди много години като прохождащ журналист направих екзотичен репортаж за последователи на граф Дракула.

Група много богати мъже от всякакви националности пристигнаха на аерогара „София“ на път за Трансилвания към замъка на графа вампир Дракула от XV век, който става герой в едноименната книга на Брам Стокър.

Днес замъкът „Бран“ е музей, отворен за посетители, които могат да разгледат предмети на изкуството и мебели, събрани от румънската кралица Мария.

Съвременните последователи на Дракула бяха милионери, дегизирани като него. Презадоволени хора, които търсят неочаквани преживявания. Бяха интелигентни и едва ли вярваха в легендата, но бяха избрали дестинацията, различна от всички скъпи пътешествия, които можеха да си позволят.

Тогава за първи път се замислих колко е важно да привличаш туристи с легенди и дори фантасмагорични истории. Хората са толкова презадоволени от информацията в интернет, че подсъзнателно се стремят към невероятното.

Още през 2012 година вече покойният Божидар Димитров обяви, че е открит проектовампир край Созопол, който е бил прободен с желязо в сърцето, за да не вампиряса. През следващата година проф. Николай Овчаров откри гроб с извършени ритуали срещу вампирясване, а преди дни намери 110-сантиметров вампир от Перперикон – човек с малформации, който е бил отхвърлен от обществото.

Дори подобни хипотези да бъдат подлагани на съмнение, интересът към тях от страна на български и чуждестранни туристи е гарантиран.

Не са достатъчни вече чудесните ни, но замърсени плажове, които през последните години закономерно губят съревнованието с Гърция. Обслужването по морето от години не е на ниво, а презастрояването е непоправима щета.

Винаги сме били интересни за чужденците с историята си, легендите и митовете. Презадоволените съвременни хора могат да бъдат привлечени от прелюбопитното ни минало дори когато то е пакетирано и с доза фантастика.

Туризмът често печели от хипотезите. Не е обидно да се обявим за страна на вампирите. И без това имаме чувството, че ги срещаме в човешки образ всеки ден.

Автор: Кристина Патрашкова

Източник: Filternews