Докато блеем, Слави ни пее! Шутът иска да е цар. Политиците ни не струват нищо. И никой даже вече не иска да ги купува. Вървят безплатно. Едни крачат към американското посолство, към което тече основният поток от „мозъци“, а други се надпреварват кой да се докопа първи до руското посолство.
Няма кой да се обърне настрани и да види как ги псуват сърдито българите и как ги хващат лудите, когато стане дума за втръсналите им до крайност мутри. Хващат ги лудите, ама само вкъщи или пред приятели на чашка, когато всички са склонни да станат войводи в минутите за домашна слава и за респект пред децата.
Иначе цялото ни стадо е болно. Не само стадото на бай Георги Илиев от Велинград. Чумата на примирението е в главите и се разпространява с бясна скорост. Като чалга шлагер на Слави Трифонов, който, каквото и да ни измучи, народът блее в такт и му приглася. 30-годишен кеф, за радост на кукловодите, които с удоволствие наблюдават масовото опростачване и повсеместната деградация.
Прост народ – слаба и лесна за управление държава.
Колективно блеене и мучене. Блеехме, докато по времето на Ахмед-Догановия премиер Любен Беров се раждаха мутрите и ни застраховаха повсеместно. Блеехме в такт, докато момчето на Андрей Луканов от Кръглата маса стана шеф на СДС и започна да ни приватизира като премиер. Днес Иван Костов е цял визионер.
Около него припкат двама-трима номенклатурни драскачи и писатели.
И ни дава лоши примери за порочни практики как вместо за 250 милиона „Булгартабак“ бил приватизиран само за 100 милиона. В същото време го обхваща странна амнезия как продаде БГА „Балкан“ за 1 (един) лев. Амнезията го мъчи и за сделката с „Каолин“, предприятие, за което белгийската компания „Сибелко“ дава 20 милиона долара, но днешният философ на либералите го опакова с подаръчна панделка за братята Иво и Александър Прокопиеви, които заедно с няколко по-дребни съдружници го „придобиват“ за 7,2 милиона лева.
Стадото блееше и докато Едвин Сугарев питаше Костов как така бяха приватизирани „Електроимпекс“ от Борислав Дионисиев, „Машиноекспорт“ от Петър Манджуков и „Булгарлизинг“ от Димитър Тадаръков. Стадото блееше, докато разни вълци, котараци, орлета и соколи ставаха приказно богати от държавни поръчки. Блееше, Слави му пееше, а Иво Сиромахов му разказваше тъпи смешки. Сега шутовете на прехода искат да са царе, опазил ни Господ от цар Тошко Йорданов например.
Политиците ни може нищо да не струват, но картините на големите ни художници скачат нагоре.
Така за платно от Антон Митов (6), рисувано през 1904 година, колекционер плати 160 000 евро, плюс още 25% такси върху тази сума. Сещате ли се какво може да се случи, ако на световен търг се появи произведение на Иван Вукадинов – единствения ни художник, представен във Ватиканските музеи, чиито творби предстои да влязат и в Музея на изкуството „Метрополитън“ в Ню Йорк.
Може ли някой да каже колко би стигнала картина на Владимир Димитров-Майстора или Христо Явашев-Кристо. Добре че са музикантите, художниците и спортистите, че да има зад кого да се крият политиците ни, а ние малко да измием срама от жалкото си и страхливо съществуване на тази територия.
Колкото до Слави, нека се напъва да пее вкъщи, но по възможност без претенции да ни управлява, много моля.
Автор: Иво Димитров, filternews
Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews
