Доц. Борислав Цеков, преподавател по конституционно право и основател на Института за модерна политика, специално в интервю за SafeNews предупреди, че ако парламентът не състави правителство, ще роди чудовище. Според него ако всички парламентарни партии се подредят по волята на избирателите и не надскачат ръста, който избирателите са им отредили, следва да уважат мандата на ГЕРБ за съставяне на кабинет. Доц. Цеков е категоричен, че президентската република ще бъде историческата катастрофа на България.
SN: Доц. Цеков, започнаха консултациите при президента Румен Радев. След първата среща с ГЕРБ-СДС Бойко Борисов обяви новия вариант на правителство: на малцинството. Така формулата на властта започнала от експертен кабинет, преминала през такъв на споделената отговорност стигна до малцинството. Дали ще се осъществи и как?
Предстои да видим аритметичния сбор, дали ще спомогне при осъществяването на тази формула. ГЕРБ като най-голяма парламентарна група и партия, спечелила изборите с двуцифрена разлика спрямо следващите партии, следва да понесе отговорността за представяне на формула и реализация на правителство с първия мандат. Екзотики се предложенията от последните дни, които идват от партии с петнайсетина депутати като ИТН. Те щели с третия мандат, пък с експертно правителство и т.н. Избирателите не са отсъдили такава роля на малки парламентарни групи като ИТН. Сега е ред на тези, на които избирателите възложиха отговорността за съставяне на правителство. Ако в крайна сметка всички парламентарни партии се подредят по волята на избирателите и не надскачат ръста, който избирателите са им отредили, следва да уважат мандата на ГЕРБ за съставяне на правителство. И на базата на ясни програмни основания, принципи и приоритети да се сформира мнозинство от 121 депутати, което да избере такова правителство. Още от началото имаме заявка от втората политическа сила – ДПС, че биха подкрепили правителство с първия мандат.
Все още има прекалено много условности
ГЕРБ извървя еволюция на базата на позициите, заявени от останалите партии от последните дни. Тяхна беше първоначалната формула за правителство на споделената отговорност, премиер, външен министър и министър на отбраната от ГЕРБ. Но вече виждаме, че се ориентират към правителство на малцинството. Това означава правителство напълно доминирано от ГЕРБ. Дали ще има експетрна нишка в него, предстои да видим. Политическата логика изисква тъкмо това: правителството да се случи сега с първия мандат.
SN: Доц. Цеков, какви са рисковете пред правителство на малцинството? Няма ли да се превърне Борисов в заложник на парламента, където има повече врагове, отколкото приятели?
Разбира се, че правителство на малцинството предвижда по-стеснени пространства за политически маневри. И това ще бъда така както за парламентарната група на ГЕРБ, така и за самото правителство. Трябва да има повече гъвкавост, консултации, компромиси по ключови стъпки. Ако се стигне до съставяне на такова правителство, ще влезе друг фактор – на страха от нови избори у по-малките партии. Дори такива, като „Величие“, едва прескочили бариерата заради ниската избирателна активност, няма да ги искат. Всички останали са в сериозен спад и скорошни нови избори след 2-3 месеца биха били катастрофални за тях. Сигурен съм, че при политика на тематични коалиции, т.е. търсене на подкрепа на конкретни политики като някои от тях да са подкрепяни от едни парламентарни групи, при други конфигурацията да се сменя, това правителство ще успее да се стабилизира. Г-н Борисов вече има такъв опит.
SN: Което означава, че то ще работи при плаващи парламентарни мнозинства, така ли?
Да. Това е друг термин за т.н. коалиции. Всичко зависи, дали най-после ще надделее политическия разум в парламента. Ако в този парламент с ясно заявените резултати и мандат, даден от избирателите на различните парламентарни групи, не се стигне да съставяне на правителство, това ще бъде катастрофа за държавата. На следващите избори ще излязат още по-малко хора да гласуват. Неспособността на този парламент да състави правителство може да роди чудовище.
SN: Доц. Цеков, каква е реалността с политическата ни система, която предопредели до известна степен и тази картина?
Няма системен фактор, влияещ на българската политика. Нещото, което се случи и вкара държавата ни в тази ситуация, е човешкия фактор. Той включва отрицателната кадрова селекция в партиите, цялата система на истерии и обругаване, отказ от политически диалог, който насити последните 4 години и отблъсна голяма част от хората, не само като избиратели, но и като хора, желаещи да участват в политическия процес. Ниското качество на партийните елити е в основата на проблемите, пред които сме изправени. Ако шофьорът е некадърен, не бива да хвърляме вината върху автомобила.
SN: Доц. Цеков, какви реформи партиите трябва да предприемат, за да върнат поне част от избирателите и в състояние ли са да го направят?
Нужно е правителство и хората да си гледат работата в управлението. А не да сме в перманентния цикъл на избори, предизборни кампании и всекидневни предизборни полемики. Нужно е правителство, което да изкара поне половин мандат. Две години да има относителна стабилност. Това не означава, че едно правителство не може да има и кадрови промени през това време. Ако има по-дълъг хоризонт на правителството, интересът на част от избирателите ще се върне. Да се преиграва мач през час при положение, че до голяма степен резултатът е ясен, на десетото преиграване вече няма да има публика. Такова правителство трябва да придвижи реформите. Да придвижи въпросите за усвояването на средствата от ПВУ. Имаме странни резултати от кабинета Денков: само 4% усвояемост. Дано да започне да се гради нещо отново в държавата, защото през изминалите 4 години не беше сложен камък върху камък. Само се трупаха дългове от Асен Василев и асенвасилевщината в политиката.
SN: Доц. Цеков, ако обаче политиците не намерят здрав разум и не се осъществи правителство, тръгва се към нови избори, какви са вариантите за влизане в играта на дългоочакваната партията на Румен Радев и дали вече при новата ситуация в БСП това няма да бъде самата столетница?
По принцип съм скептичен, че ще дойде президентски проект, който ще отвее всичко. Политическата практика е показала огромната бездна на институционалния рейтинг, който имат президент или омбудсман или друг едноличен орган, докато обитават сградата на съответната институция, и личния рейтинг, който имат, веднага щом напуснат тази сграда. Затова по правило президентските проекти все са били неуспешни. Единствен, мимолетен и с незначителен успех проект беше този на президента Първанов. Той успя с малко да прекрачи 4% бариера. Но танцува само едно лято и беше единствено в този парламент. И президентът Желев прави опити да създаде партия. Не успя да събере и 1%. Петър Стоянов дори беше водач на листа за евроизбори на СДС. Не успяха да преодолеят бариерата. Трябва да отчитаме и друг фактор.
От години у нас има среди свързани главно с мрежите на бившата Държавна сигурност, които имат съответните руски връзки, и които разиграват по различни поводи в различни моменти сценария за еднолично управление на България
Затова все се появява идеята за „силната ръка“. Днес това е брандирано като „българския Орбан“ и президентска република. Целта е да се концентрира властта в човек, който да бъде направляван и контролиран от тези мрежи. Г-н Радев е разглеждан за основната роля в такъв процес. Трябва да нямаме никакви илюзии: реализацията на подобен сценарий ще има катастрофални последици за България. Това ще бъде сценарият за путинизация на България. Не е случайно, че в Европа няма президентски републики. Защото концентрацията на власт води до авторитарни режими. Европа е избрала парламентарния модел. А където има национална специфика, както във Франция, моделът е хибриден между силен парламент и силен президент. Ако се случи обществено заслепение и недай Боже надмощие на среди, които да свикат Велико народно събрание и да поверят властта в ръцете на един човек, ще бъде историческата катастрофа на България. Която ще е я пренесе, образно казано, в степите на Евразия.
SN: Доц. Цеков, какви са рисковете от повторение с казуса „Величие“?
Много са високи. Свидетели сме на профанизация на политиката. Превръщането й в междуличностна разпра. Виждаме, дори от парламентарната трибуна как се наричат. Ако вземем старата, но брилянтна максима на Елинор Рузвелт, че големите умове обсъждат идеи, средните – съдбите, а малките умове обсъждат другите хора, нашите политици са се свели до малки умове. Гледаме взаимни нападки, обсъждани и персонални оценки помежду си. Тази атмосфера снижава изключително много политическото ниво на дискусията, диалога, общуването. Това дава възможност на сцената да излизат различни екстравагантни формирования. При ниска избирателна активност клъстър от няколко населени места, достигнали през последните години през социалните мрежи до по-широк кръг хора, са си позволили да придобият национално покритие, да се промушат в парламента. Днес е „Величие“. Утре ще бъде нещо друго. Докато партиите не осъзнаят да задават сериозен, отговорен, държавнически тон на политиката, превръщат всичко във тит-ток комедия, дават шанс и на такива формации.
