Дерогацията за руския петрол дава конкурентно предимство на България. Това каза експертът Евгений Кънев.
Ползите от дерогацията могат да се търсят основно в две направления, обясни той. Тя предвижда постепенно намаляване на дела на използвания руски петрол и важи до октомври следващата година.
Първото направление, според Евгений Кънев, е използването на ползите от дерогацията за бюджетни цели. Става дума за линия на овладяването на бюджетния дефицит.
Дефицитът е важен критерий в оценката за степента на готовност на България да се присъедини към еврозоната,смята Кънев.
Позитивите според него произтичат от отварящата се в момента ножица. Тя е между ценовото равнище на внасяния в България руски петрол и цените, на които той се търгува на международните пазари. Всичко това в условията на наложен ценови таван.
„От тази гледна точка това се очаква да има положителен ефект върху бюджета“, смята Кънев.
Можем да използваме този момент за бюджетни цели, включително и по линия на дефицита, като важен критерий по пътя към членство в еврозоната. Това може да стане заедно с облагането на пренасяния газ, посочи още Кънев.
Дерогацията за руския петрол дава конкурентно предимство на България
Дерогацията за руския петрол ще има и положително въздействие върху цялостното равнище на инфлацията в България. Тя вече се успокоява с изпреварващи темпове.
„Не се тревожа за петрола и въздействието му върху инфлацията в България“, каза Евгений Кънев.
Според него именно постигнатата отстъпка за използване на руски петрол е шанс за България да влезе и в рамките на допустима за членство в еврозоната инфлация.
„Така България има големи шансове да покрие критериите в конвергентния доклад“, каза той.
По думите му в перспектива петролът би имал ценово по-голямо въздействие върху други европейски икономики, отколкото върху България.
Въпреки че в икономиката има положителни аспекти до допълнителното й охлаждане може да доведе всеки нов конфликт и геополитическа нестабилност. Това заяви пред БНР преди дни министърът на икономиката Богдан Богданов. Той посочи, че за българската икономика през 2023 г. е отчетен ръст.
“Европейската банка за възстановяване и развитие и МВФ коригираха прогнозата си в положителен аспект за допълнителен ръст на българската икономика. Вече виждаме ръст до близо 2%. Друг положителен факт е, че запазваме доверието на инвеститорите. За първите 6 месеца от годината отчитаме нива от 2 млрд. евро, което се доближава до миналогодишните нива”.
Богданов заяви, че очакванията са да дадат резултат мерките, прилагащи се за спад на инфлацията и в Европа и в България.
“Видяхме го вече в големите икономики – Австрия и Германия дори влязоха в рецесия. Отчетохме тези данни и по ръста на износ тази година, той намалява със 7,6%, сравнено с предходната година. Което значи, че българските компании, за основните си традиционни пазари като европейските, в момента, а и в краткосрочен план могат да очакват стагнация, по-малко потребление. Заради това българският бизнес трябва да погледне и към други пазари”.
