Работим по съществени данъчни облекчения за младите семейства при закупуване на първо жилище. Това заяви в специално интервю за SafeNews Деница Сачева, председател на парламентарната комисия по труда и социалната политика и заместник-председател на ПГ на ГЕРБ. Според нея не е логично малките политически партии да се опитват да упражняват надмощие над по-големите. От ГЕРБ лансират идеята за програма 60/40 за млади хора, за да започнат работа като държавата поема по-голямата част от заплатата.
SN: Г-жо Сачева, каква е равносметката Ви за 50-то Народно събрание ?
50-то Народно събрание за съжаление има твърде кратък живот. Вече пет Народни събрания от 48-я парламент насам са много кратки. Урокът от 50-ия парламент е, че високомерието, агресията, желанието да прецакаш другия в името на тясно партийния интерес са всъщност път за никъде. Може би всички трябва да тръгнат в следващата предизборна кампания с малко повече смирение. Ние в България трябва да се научим как да живеем заедно. Явно в противопоставянето един срещу друг се справяме добре. Но отговорът на въпроса – как да живеем заедно, трябва да бъде намерен на следващите избори.
Защото в България не могат да живеят само консервативни хора или само либерални хора, само десни или само леви, убедена е Сачева.
„Този, който намери отговора на въпроса „Как се живее заедно?“ , като се спазват определени рамки и норми и това не пречи на едно истинско, нормално взаимодействие, това ще бъде ключа за по-дълъг живот на бъдещи парламенти. В момента различните политически субекти, дори и най-малките, искат да имат надмощие над останалите. Нещо, което е житейски нелогично и няма как да се случи“, допълва тя.
SN: Имате предвид малки партии през мандатите да упражняват контрол?
Включително и чрез мандатите. Или че се упражнява някаква форма на зависимост от конкретни гласове. Лидерството, съответно доверието в политиката, се дава от хората. Съответно електоралната тежест на партиите трябва да бъде ясно отчитана. Видяхме множество експерименти, включително и това вторият да е изкуствено първи както беше правителството на така наречената сглобка. И се видя, че не издържат тези експерименти и няма смисъл да продължаваме да ги практикуваме.
SN: Хората очакват решение на социалните проблеми. Какви още мерки според Вас трябва да се предприемат?
За които и да е социални проблеми да говорим, дали това ще са проблемите на младите семейства или проблемите на пенсионерите, проблемите на работещите или на работодателите – за всички тези решения, които се очакват от нас, се иска малко по-дългосрочен хоризонт. Ние свикнахме да работим и кратко, и по-дълго. В настоящия парламент успяхме да приемем два социални законопроекта. В кратки периоди може да вършиш само работа на парче. Няма как да се направи нещо голямо и стратегическо. А големите решения, които са свързани с пазара на труда и пенсионната реформа, изискват малко по-дълъг хоризонт.
Идеалният вариант би бил 4 години,
но аз свикнах да имам по-минималистични очаквания и да си поставям по-кратки срокове. Но примерно, за да се направят съществени промени в една пенсионна система, са необходими поне 18 месеца. Когато говорим за пенсионната система, трябва да си даваме сметка, че до няколко години 150 хиляди души ще влязат в пенсионната система и само 60-70 хиляди ще постъпят на пазара на труда. Така два пъти по-малко хора ще работят, два пъти повече хора ще чакат държавните плащания. Било то пенсии, било то някаква друга социална подкрепа. Ако ние разчитаме на пенсионната система в този вид, който е момента, ние е капитулираме за 10 години.
Когато аз се пенсионирам, 2037-2038 година, ситуацията ще е трагична, ако няма промени. Не става въпрос да се увеличават осигуровките но трябва да се увеличават приходите. Постъпленията могат да бъдат увеличени сега и веднага по два начина. Единият начин предвижда увеличение на броя на хората, които плащат осигуровки – това значи борба със сивата икономика, това означава младите хора, които нито учат, нито работят, да бъдат приобщени към пазара на труда. Това означава хората, които не работят на трудов договор, да бъдат ангажирани да плащат осигуровки. Това означава хората, които крият осигуровки, да бъдат убедени да плащат осигуровки. На второ място, борбата с измамите, нещо, което беше в основата на ползването на помощи от фонд “ Безработица“.
SN: Какви мерки ще се предприемат в тази насока?
Текстовете предвиждат да не може да ползваш максимално помощи от фонд „Безработица“ за няколко дни работа в чужбина. Няма как да си работил една седмица в Испания или Франция, и да получаваш една година почти две хиляди лева помощ на месец.
Същото важи по отношение на пенсионните доходи, допълва Сачева.
Формулата за преизчисляване на пенсиите трябва да бъде преразгледана и да се прецени дали трябва да продължава стажът да има по-голям превес, а не платената осигуровка. Аз съм застъпник на тезата, че колкото по-висока осигуровка си внасял, толкова по- висока трябва да ти е пенсията, независимо от броя на годините, в които си работил. Броят на годините трябва да има значение, но не и превес, както е в момента.
Дали трябва да бъде запазено швейцарското правило, е също въпрос на анализ, убедена е Сачева.
Темата за дългосрочната грижа става все по-актуална. Все повече хора имат нужда от дългосрочна грижа. Все повече стават самотните хора и те са със съответните проблеми. Особено когато става въпрос за самотно живеещи хора в отдалечени места.
Сачева е категорична: Парите сами по себе си не са решение.
Ако на един такъв човек му дадеш пари, той няма да е в състояние да организира съответната грижа. Тук идва мястото на тези дългосрочни грижи като елемент от пенсионната система. Тоест да се трансформира част от плащанията, които човек получава в реални услуги, които може да получи в дома си. Когато това е абсолютно невъзможно, това да става в организирани центрове или домове за стари хора. Но това са теми, по които ако не започнем работа сега, няма как да имаме качествен резултат след 5-6 години. Темите за връзката на образованието и пазара на труда са също много важни, както по отношение на технологиите и пазара на труда.
Дегитализацията днес в навсякъде. Няма вече професия, в която да няма дегитален елемент, подчертава Сачева
Почти не съществуват такива професии. А същевременно се водят дискусии за ролята на изкуствения интелект и бъдещето на пазара на труда. Ще изчезнат ли професии, ще се трансформират ли професии? Всичко това изисква хората да бъдат подготвени за тази трансформация. Затова се изисква целенасочени усилия на държавата.
SN: А мислите ли в посока как да бъдат привлечени към пазара на труда онези хора, които нито учат, нито работят, тъй като този тип хора не са малко в България?
Ние направихме промени в Закона на насърчаване на заетостта, с които създадохме възможности за информационна система, която да бъде изградена в рамките на Агенцията по заетостта. Вече мина повече от година и половина и все още не е изграден регистърът за всички тези хора, защото непрекъснато се извършват някакви обструкции, поради които не се свършва работата. Съществуваше законова пречка ГРАО да предоставя информация.
Сега и това ограничение е премахнато, коментира Сачева.
Ние все още чакаме тази информация, защото знаем, че младите хора, които нито работят, нито учат,са около 120-130 хиляди. Ние трябва да разберем колко от тези хора нито учат, нито работят, колко от тези хора са в сивия сектор, колко от тях работят в чужбина. Трябва да бъде създадена система за валидиране на съществуващи умения, за да може тези хора с издаден документ по тази система да си търсят реално работа. Давам пример- когато един човек е излязъл от образователната система, за да гледа болен близък, след една-две години той е придобил умения за болногледач или социален работник, или рехабилитатор.
В този смисъл система за валидиране на съществуващи умения е абсолютно задължителна, защото ще отнеме риска да наемат някой, за когото се съмняват, че той може да свърши дадена работа. От друга страна, ще даде увереност на човека да докаже, че затова, което кандидатства, може да го прави. За съжаление, акцентът в работата на Министерството на труда и социалната политика беше върху социалната политика и върху това „колко пари да дадем“. А социалната политика , от една страна, е много пари, но от друга страна, изобщо не е само пари.
В социалната политика трябва да бъдат прокарани всички онези механизми, които да ги направят независимо, а не зависими от системата.
Независимо какво се прави за пенсионерите, младите семейства, хората с увреждания, качествената социална политика прави хората независими. Това е смисълът на качествената социална политика – да дадеш подкрепа, но да дадеш и знания и умения, да дадеш възможност и работа. В сферата на социалната политика ние две-три години се въртим около идеята колко пари на кого ще дадем. Непрекъснато се раздават пари на калпак. Политиците непрекъснато се заблуждават, че като дават много пари, получават любов. Това не се получава на практика. Множество избори доказаха, че няма корелация между вота на хората и парите, които са дадени за социална политика. Колкото и пари да бъдат дадени на хората, те винаги смятат, че тези пари са недостатъчно. Умната политика е тази, която мисли две-три години напред.
SN: Засегнахме темата за пазара на труда, но демографският проблем започва да дава отражение на българския пазар на труда. Какви мерки трябва да се предприемат в тази насока?
Със сигурност демокрафската криза е проблем, на който трябва да обърнем най -много внимание в следващите години. Въпросът е, че в публичното говорене ние свеждаме проблема до темата за младите семейства и раждането на деца.
Според Сачева, безспорно това е най-важното, но демографията се отнася за хората.
Ние трябва да помислим не само за подкрепа на младите семейства, но и в посока да привличаме таланти, да връщане българи, които живеят в чужбина. Да мислим и за политиките, които се отнасят за децата, с български произход, живеещи в чужбина. Включително трябва да мислим как да задържим младите хора в България. От ГЕРБ ние многократно сме лансирали една наша идея за програма 60/40 за млади хора, за да започнат работа. Идеята е 60 процента от заплатата да се поема от държавата, останалите 40 процента – от държавата. Много често работодателите не наемат млади хора, защото имат недоверие към образователната система. Работодателите изискват от младите хора опит, който те най-често нямат. Що се отнася до младите семейства, ние в ГЕРБ работим по текстове, свързани с данъчни облекчения.
SN: И сега има данъчни облекчения за младите семейства…
Работим върху по-съществрни данъчни облекчения.
SN: Дайте пример за такова данъчно облекчение!
Данъчни облекчения ползват всички хора, но те са много малки. Ние говорим за цялостна политика за младите семейства.
SN: Например?
Например при закупуване на първо жилище от младо семейство да се ползва преференциален кредит. Една от идеите е това семейство освен преференциален кредит, да ползва преференциален данък за жилище за определен период или преференциална данъчна ставка за младо семейство, в което само единият работи. Примерно майката е по майчинство. Това са теми, по които още работим и нямаме цялостна визия. Ние искаме да насърчим всички онези млади хора, които искат да работят и учат и същевременно да имат деца.
Автор: Кремена Кръстева
