Децата ни се смеят. Посрещнах новината за срамния закон, забраняващ „популяризиране“ на „нетрадиционна сексуална ориентация“ в училищната система, с болезнена смесица от тъга и гняв. Бях тъжна заради децата в тийнейджърска възраст, които няма да могат да задават въпроси за сексуалността си на училищните психолози например.
Бях бясна на законотворците, които под маската на „грижа за поколенията“ превърнаха българското училище в крепост на ретроградността.
Този мой гняв беше подхранен от реакцията на множество фалшиви, но и реални личности във Фейсбук, които изразяваха доволството си от приемането на закона с изблици на злоба и злорадство, с обиди и омраза към различните от тях.
Болезненият коктейл от емоции обаче свърши бързо, защото си поговорих с представители на поколението Зет, току-завършили училище. И младите хора ме успокоиха. Всъщност от тях разбрах, че този закон няма да свърши работа на никого, особено в дългосрочен план. Най-много да разбърка картите за предстоящите избори и да пренареди за пореден път все същия политически пъзел, нищо повече.
„Съжалявам, че вече завърших училище – каза ми едно бисексуално момиче на 22. – Ако сега бях в гимназията, това щеше да е прекрасно място за тийн революция, щяхме да побъркаме учителите по още един начин, при това със замах.“
Децата, родени във времената на голямата технологична революция, не учат в училище, но нито родителите, нито учителите, нито законодателите са разбрали това.
Те учат в интернет, особено след пандемията, която категорично показа, че училището в днешния си вид е отживелица. Всичко, което знаят за живота, го научават в социалните мрежи.
Тях нито една партия не може да регулира. Гимназиалните класове са време за революции, лични и социални. Училището е досадно задължение в присъствена форма, там се ходи, за да не те изключат, а не за да учиш. Взимаш изпити, трупаш оценки, за да преминеш към следващия, важен етап от живота си – принудително бързото порастване, много по-бързо, отколкото при предходните поколения.
В училище научаваш други уроци – как да оцеляваш във враждебна среда, как да отстояваш себе си сред хищници, как да се противопоставяш на авторитетите, без да те сринат.
Разбираш колко струва приемането в стадото и колко печелиш, ако си черна овца. Болезнени уроци, въпрос на опитност. Тогава забранените неща са по-важни от позволените.
Новоприетият закон няма да спести на младите хора знание за различността, напротив – ще ги стимулира да я открият. Те ще търсят навън и най-вече онлайн онова, което не е част от училищната среда. То е по-важно за тях, то ще е собственото им откритие.
И досега в училище не се говори как трябва да се навигира във виртуалния свят, който е основното местообитание на новите поколения. Затова той не им е доскучал.
В училище не се учи и до днес как се управляват личните финанси и как се работи в колектив.
Затова децата от поколенията Зет и Алфа всъщност проявяват интерес към себереализация извън училищната среда още преди да навършат 16. Никога досега в България не е имало по-активно работещи и печелещи ученици. Те са самоинициативни, предприемчиви и изобретателни, особено онлайн. Там, където няма партии, политици и ограничения.
Спрях да се тревожа за младите хора.
Те са граждани на онлайн света, в който няма граници. Техните „традиционни ценности“ се формират от общуването им с техни връстници от всички краища на планетата. Понякога са консервативни, понякога – либерални, но не са публикувани в „Държавен вестник“ и дефинициите им не са на юридически език.
Децата Зет и Алфа днес възприемат като различни от себе си само хората, които не разбират и не умеят да живеят онлайн. Присмиват се на термините, които възрастните използват, защото новият свят се управлява от съвсем различна понятийна система.
Сексуалността за младите хора не е най-същественото нещо на света.
Те не се делят по този признак, не осмислят съществуването си спрямо това от кой пол е човекът, когото обичат.
Опитвам се да кажа, че в момента, точно докато се възмущаваме или приветстваме новия „закон“, младите хора ни се присмиват. Гледат ни как дълбаем пропаст между поколенията и отминават, защото бъдещето е тяхно, не наше. Защото всеки закон може да бъде пренаписан, но няма да промени естествения ход на нещата.
В идните времена големият проблем ще бъде социалното неравенство, питайте децата си.
Те го знаят. Те са едновременно амбицирани да постигнат успех и отчаяни, че нашият свят, управляван от алчни бумъри и безгръбначни „ексове“ (проверете си онлайн кои са тези поколения) няма да им позволи да успеят.
И докато ние ги делим на хетеро- и хомосексуални, те се делят на успели и неуспели. Демографията не зависи от „романтичните влечения“ вече, а от достъпа до добре платена работа, достойно съществуване и преодоляване на все по-често настъпващите финансови кризи.
А който наднича под чаршафите на собствените си деца, трябва да изпита срам. В това съм сигурна.
Автор: Силвия Недкова, ploshtadslaveikov
Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews
