Давид Леви, международен анализатор и общественик, в специално интервю за SafeNews коментира реакциите в Близкия Изток след ликвидирането на лидери на „Хамас“ и „Хизбула“.
SN: Г-н Леви, eдин от „мозъците“ на атаката от 7 октомври Яхия Синуар е новият ръководител на „Хамас“. Какво означава назначението му за политически лидер на Движението?
Това означава потвърждение на терористичната линия на Движението. Ако Исмаил Хания, който също е изявен терорист, имаше някакво желание за постигане на договорки с Израел за освобождаването на заложниците и приключването на военните действия, то при Яхия Синуар няма никакъв елемент на такава линия за договаряне. Той е известен още като Касапина от Хан Юнис. Много лесно може да се провери от неговата биография, колко палестинци е избил. Освен това за смъртта на колко израелски граждани е виновен. Това означава втвърдяване на линията на „Хамас“ и война до края.
SN: А как ще приключат преговорите за освобождаването на 111-те заложници в Газа, г-н Леви?
Това никой не може да знае на този етап. Със сигурност страните посредници Катар и Египет заявиха желанието си за продължаване на преговорите. Има и натиск от американска страна за продължаване на тези преговори. Но да се доведат до някакъв резултат, за съжаление, е много по-малко вероятно в тази нова ситуация. Още повече, че за да бъдем малко по-справедливи, Нетаняху не е също най-компромисната личност. И също си е поставил по вътрешнополитически и външнополитически причини ясни цели, които не включват много компромиси.
SN: След ликвидирането на военния командир на „Хизбула“ Фуад Шукр лидерът на ливанското шиитско движение Хасан Насралла призова Иран да отвърне на Израел. Но нападението, което се очакваше от 24 часа насам, все още не се случва. Защо?
Защото те първо трябва да решат някои свои вътрешни проблеми. И това са сигналите, които основно се чуват от Техеран. Защото този пробив в сигурността, който доведе до убийството в Техеран, явно е много дълбок. И лидерите в Техеран трябва първо да подсигурят себе си, че няма да им се случи нещо подобно. Те в момента са заети с вътрешни разследвания, със стотици арести, със смъртни присъди, които се изпълняват. В Техеран бесят хора по площадите. Мисля, че те разбраха посланието на тези две ликвидирания. И то е, че дългата ръка на Израел може да стигне до всяка точка на Близкия Изток. Никой не е сигурен. А животът им продължава, благодарение на нежеланието на Израел да бъдат ликвидирани определени личности.
SN: Как се промени стратегическият баланс в региона след последните действия на Израел, г-н Леви?
В региона има два основни фактора. Има Израел, който се подкрепя от САЩ и от така наречения цивилизован свят. Има „Оста на Техеран“ с техните проксита. От последните действия Техеран започна да разбира, а също и хутите в Бейрут, в Йемен и в Техеран, че балансът на силите е наклонен доста в полза на Израел. Още повече, след предишния опит на Иран за директна атака се видя, че регионалната коалиция зад Израел действа доста ефективно и успя да отрази над 99% от атакуващите дронове и ракети, включително и балистични. Според мен в Техеран търсят начин, и още не са го намерили, хем да извършат някаква атака, за да може да запазят някакви остатъци от достойнство, хем да не потопят региона в директна война. В която нямат много шансове за положителен изход.
SN: Този евентуален отговор на Иран ще приближи ли Близкия Изток до мащабна война?
Според мен – не. На този етап няма интерес към мащабна война и от двете страни по различни причини. Ще трябва да има някакъв отговор, който да запази по някакъв начин достойнството на аятоласите в Техеран.
SN: Има ли рискове към коалицията на Иран да се присъедини и Турция?
По принцип – да. Има такива заявки. Но това няма как да бъде устойчива коалиция, защото имперските интереси и на Техеран, и на Анкара се сблъскват. И двете диктатури имат подобни имперски интереси, и искат да бъдат хегемони на този регион, така че трудно могат да мелят брашно заедно.
SN: Казахте, че Нетаняху е твърде безкомпромисен в тези конфликти. Каква е ситуацията вътре в самия Израел? Ще успее ли премиерът да удържи и изпълни амбициите си, г-н Леви?
Основният стремеж на Нетаняху е да запази своята коалиция и своето правителство. Това е доста противоречива коалиция. Има много сериозни протести в Израел, които са минимум веднъж в седмицата. В събота вечер се организират в Тел Авив огромни протести срещу правителството на Нетаняху и срещу неговото бездействие за освобождаването на заложниците. Както и за много вътрешно политически теми, които разделят израелското общество. Водеща в неговата коалиция е неговата партия „Ликуд“, в която също имаше много промени – много удобни хора бяха назначени от него. Партията беше прочистена от много политици, които изразяват прекалено силно своето лично мнение. Тази коалиция е подкрепена от много от религиозните партии в стремежа им те да получават по-големи парчета от държавния бюджет за финансиране на техните действия и последователи.
Една от основните теми на разделение в израелското общество е дали да бъдат мобилизирани в армията учениците от религиозните училища и университети. Нeтаняху засега успява да им осигури имунитет срещу мобилизиране в армията, допълва Давид Леви.
Има и трето крило в коалицията, което е от крайните десни партии на Безалел Смотрич и Итамар Бен-Гвир. Които имат своето ядро на поддръжници. Ако трябва да използвам аналог с българската политика, те са нещо като „Величие“ и „Възраждане“, но за съжаление в Израел те са част от коалицията. Нетаняху успява да направи този труден баланс в много отношения за сметка на заложниците и сигурността. И за сметка на социалния мир да поддържа тази коалиция. Предполага се, че неговата надежда е да удържи до ноември. Защото при евентуално спечелване на изборите за президент в САЩ от Тръмп очаква да получи по-силна военна подкрепа. Това обаче не е задължително да се случи по този начин.
SN: Какви са процесите в обществото по отношение на конфликтите, които са в региона и действията на Израел?
Обществото в Израел е доста обединено, когато става въпрос за сигурността и защитата на населението. В това отношение няма противоречия. След 7 октомври израелското общество показа изключителна устойчивост, която липсваше и в най-смелите предположения. Преди 7 октомври 2023 г. се говореше колко е мекушаво младото поколение, защото е поколението на Инстаграм и ТикТок, как нямат нищо общо с поколението на бащите-основатели. За съжаление, по скъп и много тежък, с човешки животи, начин, след 7 октомври се доказа, че това е изключително силно поколение. Най-малкият факт, който го показа още на 8 октомври, е явяването на младежи в запас повече от 50% от извиканите резервисти да защитават Израел. Млади хора във възраст за военна служба летяха от целия свят и търсеха връзки, за да се включат във военните действия в защита на Израел.
Във всяко отношение Израел е изключително силна и устойчива държава, казва Давид Леви.
Има други теми, които са оси на разделение на обществото: има неодобряващо мнение на факта, че религиозните евреи не се включват във военните действия и не се мобилизират в армията. Има и други, по-малки теми, свързани със съдебната реформа в Израел и с някои други конкретни политики на правителството. Това е естествено за една жива и действаща демокрация. Но като цяло, отново ще повторя, обществото е изключително устойчиво.
SN: Какви са вашите прогнози за Близкия Изток?
Опитите да се правят прогнози за събитията в Близкия Изток са начин дори и най-добрия анализатор да се самоубие ритуално. Защото нещата се променят с часове, понякога дори в рамките на минути. Действията не могат да бъдат предвидени дори и в най-краткосрочен план. С тази уговорка казвам, че най-вероятно ще има реакция от страна на Иран и неговите проксита. Най-вероятно политиката на Израел за ликвидиране на терористи ще продължи в момента, в който излязат от тунелите и дупките, в които се крият. Това е като политики. До какъв резултат ще доведат те? Принципно аз съм оптимист, не смятам, че предстои голяма война, защото никой няма интерес от нея. Но военните действия ще продължат поне още половин година. Защото и двете страни са непримирими една с друга.
