След 25 години не мога да преодолея това, че за последен път целунах татко студен. А никой от всички, които бяха негови верни приятели, не се обади да ни попита как се справяме. Това споделя дъщерята на Иво Карамански – Десислава.
Преди дни 58-годишният Стефан Въжарски от Дупница, който е осъден за убийството на Карамански, подаде молба за замяна на наказанието му. От доживотна присъда, той иска да падне на 30 г. лишаване от свобода.
Зад решетките е вече 25 г. и има формално право на такава замяна, но Софийският градски съд (СГС) му я отказа
Ако все пак замяната бъде направена, осъденият може веднага да иска и предсрочно излизане на свобода. Двама съдии от СГС и трима заседатели отказват. В съдебната зала прокурорът по делото също е против замяната. И представителите на Софийския затвор са против, защото Въжарски не се е поправил.
Убийството на Карамански става 5 дни преди Коледа – на 20 декември 1998 г. около 2 ч след полунощ. 39-годишният мъж е застрелян пред очите на 13 души на купон във вила на ул. „Горска ела“ в столичния кв. „Симеоново“. Въжарски, който тогава е на 33 г., убива Карамански с 2 куршума в главата, убива на място и шофьора му Драгомир Драгнев, а приятелите му Марин Маринов и Георги Чочов-Лестъра са ранени.
Иво Карамански има три дъщери от съпругата си Галина – Десислава, на 39 г., Ралица, на 37 г., и Александра, на 36 г. От бившата журналистка Нели Атанасова има син Иво, на 27 г.
„Чувстваме се притеснени, както и братът на Драгомир Драгнев, който беше убит с баща ми“, казва Десислава.
„Стефан Въжарски след края на делото и получената присъда заяви, че ще излезе и ще си отмъсти на всички, които са го прецакали“
„В годините никой не чу и не разбра той да съжалява за това, което е извършил. Тази заплаха е отправена още преди 25 г. Смятаме, че той е един масов убиец. Този човек е една сериозна заплаха не само за нас като потърпевши, а и за цялото българско общество. Удовлетворени сме от решението на съда да не уважи молбата за замяна на присъдата му и силно вярваме в правотата на българското законодателство. Аз и моето семейство проучихме, че Въжарски доста често посещава психиатричната клиника към затвора в Ловеч, и това само по себе си доказва, че той не изпитва съжаление за деянието си, а по-скоро агресира с цел отмъщение.
Тя признава, че се опитала да се срещне със Стефан, защото искала да го погледне в очите и да го попита дали съжалява. Той обаче отказал.
По думите на Десислава, на онези, били в къщата по време на убийството, им е било много трудно да се възстановят. А самата тя си спомня много добре момента, в който научила трагичната новина
„Звъннаха на вратата около 5,30 часа сутринта и всички помислихме, че татко се прибира. Мама стана да отвори и аз излязох след нея, но само чух как казват: „Убиха Иво“ и тя колабира. Аз бързо се върнах в леглото и казах на сестрите ми какво се е случило. Когато мама дойде да ни съобщи, ни намери плачещи в леглата си и нямаше нужда от думи.“
„Живеем сплотено и с обич. Много незабравими и интересни случки сме имали с тате“
„На последната ни Коледа заедно ни подари маймунка и я донесе вкъщи. Много смях падна и радост. Но само мама не беше щастлива, че трябва и маймуна да гледа освен три малки маймунки. Той много държеше да сме образовани, да учим езици и да бъдем дами. Никога не ни е глезил и винаги е държал да не сме лигли“, разказва Десислава.
Тя споделя, че пази едно снежно бяло мече, което баща й донесъл от Америка и през смях признава, че много прилича на Карамански:
„Визуално аз съм Иво Карамански в рокля. Така съм известна.“
Фактът, че баща й е спряган за кръстник на мафията, не й е помогнал особено в живота
„Случвало се е да ме питат защо съм дошла да работя в дадена фирма, като имам милиони и лишавам друг в нужда да си изкарва прехраната, а аз нали съм с милиони и щерка на бандит! Когато се запозная с някого, обикновено не се представям с фамилията. Но винаги има някой, който да те издаде. Основно с десните ръце на тате съм се запознавала.“
Тя признава, че се старае да не поддържа връзка с приятелите на Каримански.
„Още ми е трудно, макар и да минаха 25 години, да преодолея това, че за последен път целунах татко студен и никой от всички, които бяха верни приятели, не се обади да ни попита как се справяме.“
Как живеят днес наследниците на Карамански?
„Живеем в мир и разбирателство. Всяка си гони интересите и си изкарва сама доходите. С брат ми Иво сме в много добри отношения. Честно казано, не го бяхме виждали дълго време. Основно връзка поддържахме по телефона. Имахме много емоционална среща, когато дойде на последния ми рожден ден. Само като г видях, се разплаках и той ми бърса сълзите. Не го бях виждала след инцидента, който претърпя. Той е моят малък брат. Ще направя всичко, за да заздравим връзката между нас.“
По думите на Десислава Карамански е бил достоен мъж и си държил на думата.
„Имаше уважение към всички възрастни хора и не само. На това се опита и нас да научи. Най-абсурдното, което съм чувала, е, че е жив и, че си харчи милионите. Че се укрива в пещера с милионите и безброй още фантазии.“
Източник: 24 часа
Още новини четете в категорията Крими&Темида
