Д-р Цветеслава Гълъбова, психиатър, в специално интервю за SafeNews коментира възможностите за третия мандат. Диагнозата й за поведението на политиците от последните парламенти е: дълбоко инфантилно поведение. Тя се опасява, че то ще се пренесе и в следващия парламент.
SN: Д-р Гълъбова, има ли възможност за правителство с третия мандат или той е обречен?
Не мога да определя дали от политологическа или от политическа гледна точка има възможност. Ако го погледна като риторик, няма такава възможност. Комуникацията между отделните политически сили, даже вътре в политическите сили е крайно влошена. Всички политици, които би трябвали да се погрижат държавата да има правителство, направиха всичко възможно да не могат да си говорят. Наричаха се с какви ли не имена. Риториката им беше под всякаква критика. И сега явно нямат очи да се погледнат, нежели да седнат на една маса и трезво, разсъдително, като големи зрели хора с претенции за интелект и за това да управляват държава, те да могат да направят нещо. От тази гледна точка съм сигурна, че правителство няма да има. Най-големите играчи на терена имат интерес да няма правителство.
SN: Д-р Гълъбова, каква е вашата диагноза за 50-тия парламент? И доколко може да се прехвърли към 51-ия?
Моята диагноза за 50-тия и за предните два-три парламента, изгубих им бройката, е една и съща: дълбоко инфантилно поведение. Това поведение не отива на хора с претенции за социален, рационален, емоционален интелект, за жизнен и професионален опит. Най-вече не отива на претенцията им да управляват държавата. Не съм сигурна, че това няма да се прехвърли върху 51-ия парламент, защото изобщо не виждам наченки на нормално говорене, мислене и поведение.
Комбинацията в поведението на нашите политици изразява дълбок инфантилизъм, нарцисизъм плюс елементи на психопатия, казва д-р Гълъбова.
Не може хора, които са в светлината на прожекторите, дали попаднали, инсталирани или добрали се дотам да се държат по този безобразен начин. Той наистина е безобразен. Ако ползваме определението на Макс Вебер в неговата лекция за политиката, която е изнесена преди стотина години – след края на Първата световна война в Мюнхенския университет, той дели политиците на две категории. Политици, които живеят от политиката и такива, които живеят за политиката. При нас 99,99% живеят от политиката. За тях това е препитание. Аз ги разбирам. Те си получават заплатите, докато разиграват тези пошли панаири. Докато държавата гори в прекия и преносния смисъл на думата. Така че какво ги интересуват проблемите на нас, както ни наричат, обикновените хора?! Нищо не ги интересува и това е видно.
SN: Д-р Гълъбова, какви психиатрични диагнози се открояват в поведението на политиците?
Слава Богу, истински психиатрични диагнози на психози няма. Това е добре. Те си носят своите неврози и това е видно. Проблемът е в личностните разстройства, които развяват. Водещо е нарцистичното личностно разстройство. Тук там има елементи на параноидно личностно разстройство, на анакастно, на Бордърлайн. Изобщо, богата е палитрата от личностни разстройства, които се разхождат в скъпи костюми и скъпи рокли, носейки скъпи чанти. Личностните разстройства се различават от здравата човешка психика по това, че при тях липсва емоцията, която да е насочена към другите. Липсва емпатията. Хората с личностно разстройство мислят само за собственото си удоволствено преживяване и са готови да го постигнат на всякаква цена. Като за това могат да минат всякакви граници на писани и неписани правила. Не случайно затворите, както казваше един мой преподавател по съдебна психиатрия, са пълни с психопати. Така се наричаше личностното разстройство преди – психопатия.
Лошото в случая е, че хората, които трябва да ни бъдат за пример, които трябва да коват законите по които ние да живеем, не се съобразяват с нищо. Нито с морално-етични норми, нито с писани закони, нито има кой да ги накаже. От това пак страдаме ние, обикновените хора, обръща внимание д-р Гълъбова.
У нас има едно много дълбоко чувство на несправедливост. Много дълбоко. А това е базова потребност на всеки човек: да бъде удовлетворено неговото чувство за справедливост. А при нас то е много, много неудовлетворено. Защото тези хора полагат всякакви усилия това да е така. Разиграват своите евтини спектакли и не знам, въобще какво си мислят?! Дали си мислят, че въобще им вярваме?! Правят всичко напук. Казват: „Може да не ни харесвате. Може да ни одобрявате под 10%, ей на, ние ще ви управляваме!“ От всичко виждаме резултата. А той е трагичен. Продължаваме да събираме в „Капачки за бъдеще“ и разни дарителски кампании за лечение на хора. Продължаваме да нямаме детска болница. Продължава ситуацията с това в София да няма психиатрична болница. За психиатричната помощ никой не говори, а тя е пълна катастрофа. Тя е задният двор на здравеопазването, където обикновено се изхвърля боклука.
SN: Д-р Гълъбова, как гледате на идеята на ИТН да прави публично пред камерите преговори за третия мандат?
Не виждам причини да го правят Изобщо не виждам защо се захващат с него. Според мен по-разумното беше да го върнат. Може би опитите да го правят целят да си създадат имидж на отговорна партия. Това да им донесе бъдещи дивиденти за бъдещия парламент. А публичните разговори пред камера не мисля, че ще убедят някого от нас, че отношението на всички политици към политиката и отговорността да създадат правителство наистина е сериозно. Това по-скоро има популистки характер, отколкото прагматичен смисъл.
SN: Д-р Гълъбова, как тръгват партиите към избори?
Е, както винаги: на нож. Те така правят всеки път. Тръгват на нож, въоръжени до зъби с обиди, квалификации, с компромати. И компроматите са такива, не защото не носят истина в себе си, напротив.Те носят истини. Но са задържани по подходящ начин, чрез подходящи хора за подходящо време. Ако бяхме нормална държава, реалните проблеми щяха да намерят своето решение в съответните органи, прокуратура и съд. Тогава тези реални проблеми се превръщат в чутовни скандали и компромати. Ето така тръгват на избори. С храчките, обидите, квалификациите… В пълна бойна готовност е черният PR да си свърши работата. Те не тръгват на избори с идеята тези избори да са последните за следващите 4 години. Те тръгват със силно демонстрираната нагласа: кой повече ще накисне другия. Кой какви срамни неща ще извади за него. Да го изтипоса на билборда. Да обясни кой кого ще изчегъртва. Кой с кого няма да се сглобява. Кой какъв е.
Риториката на политиците вече стана толкова ниска и блатна, че не можем да възпроизведем всичко, което си казват. Те тръгват на избори с идеята да живеят от политиката, подчертава д-р Гълъбова.
Защото много от тях нямат лична професионална биография. От която ние да видим този човек Иван Иванов, като е завършил на 25 години висше образование, къде е работил първо, къде е работил второ, как се е изкачвал по стълбицата, какво е направил. Големият процент от т.н. ни политици нямат лична биография. Те и затова влизат в политиката, за да се хранят от нея. Някога вие журналистите правите извадки, които съвсем не са забавни: кой колко е говорил от трибуната. 90% от депутатите са просто едни натискачи на копчета. Ние глас не сме им чули. Не знаем, какво мислят. А тези хора подготвят законите, по които ние ще живеем.
SN: Д-р Гълъбова, а как тръгва „Левицата“?
Нашето обединение Левицата тръгва към избори с идеята за консолидация на лявото пространство и вече текат съответните процеси, които наистина да консолидират всички леви сили. Мисля, че всички си научихме уроците. Всички видяхме, че сами катастрофираме. И виждам от срещите, които имаме и от случилото се на Бузлуджа, че казано по народному, на всички ни увряха главите. Има база, енергия, желание и готовност да се работи по консолидацията. Това ще е процес, който нито ще е лесен, нито ще е къс, а маратон. Надявам се, ако не на тези избори, то на следващите да отбележим много сериозен резултат на левите сили.
SN: Д-р Гълъбова, ще ми позволите доза песимизъм. Всичко разговори за обединение завършват или катастрофират в момента, когато започне реденето на листите. Говорите ли си за това? И как ще прескочите този Рубикон?
Все още не говорим за листи, което е разбираемо. Да, и аз имам притеснение. Всичко случващо се в политическия живот у нас, защото това не е само при левицата, тези катастрофи настъпват и при десница и при центристи, навсякъде. Това е ясна характеристика на нашия политически живот и на политиците ни. И аз имам притеснения да не катастрофираме там. Но силно се надявам, предвид на това, че левите хора са много интелигентни, много политически подготвени, имам предвид и т.н. стари муцуни, което за мен е крайно неетично да наричаме така хората с голям политически опит, та мисля да се справим и с това. Силно се надявам. Дано не бъда разочарована.
Надявам се да преминем този Рубикон с листите и да дадем на цялото общество знак, че политика може да се прави и по друг начин, е заключението на д-р Гълъбова.
Не с пазарлъци за председателски места в регулатори. С плюнки и мерене на корупцията и задържаните, а с един нов и, щях да го нарека модерен начин, но го смятам за нормален и човешки начин, разбираем за всички. Разбираем не само за нашият електорат и симпатизанти. А всички да видят, че политиката може да има човешко лице на възпитано и нормално отношение. Преди всичко възпитано и аргументирано говорене. Аргументирано с политически, логически, професионални аргументи. Надявам се да успеем да преминем този Рубикон. Времето ще покаже, дали това ще останат напразни надежди или наистина ще успеем да го направим.
Автор: Цоня Събчева
