Цветанка Андреева, политолог, специално пред SafeNews коментира политическата криза и изхода за излизане от нея.
SN: Г-жо Андреева, защо започналата на 4 април 2021 г. спирала от предсрочни парламентарни избори по ефективност и резултатност върви надолу? На 4 април бяха последните редовни избори за депутати от 45-ото Народно събрание след третото правителство на Бойко Борисов. От тогава насам има само безплодни парламенти. Докога така?
Безспорно, че е така. Кризата продължи по-дълго от очакваното. Дори ние експертите смятахме, че функционирането на демокрацията ще се възстанови много по-бързо. Но очевидно кризата има собствена логика, която политиците не могат да контролират. Затова и отиваме на поредните предсрочни избори.
SN: Какво показват несъстоялите се или кратковременни парламенти?
Политиците не съответстват на изискванията на динамиката на времето и предизвикателствата, които се раждат в самата криза. Те изостават. Очевидно те не могат да овладеят кризата, но и да бъдат адекватни на всичко, което тя поражда. Това ако щете е непрекъснат стрес за политическата система. Ниският процент на гласуващи, отказът на обществото да подкрепя политическия процес, се явяват съпътстващ фактор, за който политиците не бяха подготвени. Бидейки революция, част от тях мислеха, че ще се ползват от непрекъснатия висок градус на обществото и разчитаха на обществената подкрепа. Очевидно това не е така. Очевидно революцията изяде децата си. Вече сме в ситуация, в която по-скоро обществото си търси реда и доброто функциониране на правовата система, отколкото съществуващата анархия. Пред политиците седи много бързата задача да излязат от тази анархия.
SN: Кулминацията ли е 50-тото Народно събрание, в което три партии се разцепиха, а коалицията ПП-ДБ се крепи на косъм, г-жо Андреева?
Да. Разбира се. Самата криза, както виждаме, започва да влияе вътре в политическите партии. Тя започна да ги руши, защото те не са адекватни на социално-икономическите очаквания на електоратите си. Тя започна да настройва и засилва вътрешната фрагментация. Да вземем за пример левицата: тя е доста неадекватна за социалните очаквания в лявото. Да вземем и последния закон, гласуван вчера, за забрана за пропаганда на нетрадиционната сексуална ориентация в предучилищното и училищното образование. От трибуната на Народното събрание видяхме до вчера един ляв лидер – Корнелия Нинова, който проповядваше по-скоро руски консерватизъм, отколкото изцяло да се застъпи за ляво-либерални идеи. В левицата самите партии стесняват електората си и електоралната подкрепа и затова остават в тази 7-8% на изборите. Много са проблемите, които кризата поражда, но неадекватността на политиците, според мен, е това, което ускорява кризата, а не я решава.
SN: Разцеплението на ДПС какво отражение ще има върху политическата система и върху следващия парламент, г-жо Андреева? И как Движението ще тръгне към предизборна кампания?
Смяташе се, че разцеплението на ДПС ще повлияе на цялата политическа система. В началото наистина имаше някакви сътресения. Но след проваления опит вчера, ръководен от ПП-ДБ за бърза промяна в председателството на парламента с цел да се посочи нова фигура от президента Радев за служебен премиер, виждаме, че опитите да заиграват с кризата на ДПС и да заиграват с крилото на Доган срещу Пеевски действат по-скоро негативно на намесващите се в проблемите на Движението. Говоря за празния и рискован ход на ПП-ДБ, който по-скоро ги компрометира. Те са правили таен заговор. Те имат право да търсят алтернатива в Народното събрание. Ако това беше обсъдено публично, нямаше да дразни толкова.
Идеята, че правиш таен заговор, подразни и самия Радев. Той също беше на път да бъде уличен, че участва в тези тайни преговори, констатира Цветанка Андреева.
Затова той нанесе удар по ПП-ДБ вчера, отказвайки да е участвал в тяхната колаборация. Говореше се, че служебната власт ще бъде разпределена между тях и президента Радев. Излезе информация за договорки, че той в това служебно правителство ще има негов министър на вътрешните работи. Освен това те се компрометираха пред партньорите си за евентуална следваща коалиция в следващ парламент. Не на последно място се компрометираха пред собственият си електорат. Излезе идеята, че тайно заиграват отново с БСП и с президента Радев, който е техен идеологически противник. Електоратът им провижда в тях по-скоро опонент на всичко, което те движат за България като визия. Излезе въпросът със заиграването, изнесено на публично ниво: „Нека да подкрепим Доган в борбата му срещу Пеевски.“ Идеолог на това беше не кой да е, а самият Христо Иванов. Това удря по лидерството в ПП-ДБ и по електората им. Намесата вътре в конфликта на ДПС изгаря този, който се намесва.
SN: А как ще приключи самият конфликт?
Единият вариант е: в предстоящите парламентарни избори регистрацията на ДПС да се реши съдебно. Да се чака ЦИК да внесе в съда и да се чака съдебно решение. Другият вариант е да се явят с две отделни регистрации и две отделни листи про ДПС. Третият вариант е да има ниво на договаряне между двамата много силни лидери. Защото конфликтът в БСП не е между двама съпредседатели. Тук конфликтът е между двама много силни лидери. Единият е Доган, който е в сянката на своята харизма, а другият е Пеевски, който вече не е задкулисието, в което беше обвиняван. Той е на първия ред в парламента. И безспорно също е много силен лидер в ДПС.
SN: Г-жо Андреева, какво ще се случи, ако 51-ият парламент се окаже огледален на този?
Сякаш от една страна можем да очакваме съвсем спокойно да се явим на осми поред избори. Но това много силно вече ерозира институциите и доверието в правовия ред и във функционирането на демокрацията. Това не са празни думи. Това е процес, в който наистина вече има дълбока пропаст между политици и общество. Надявам се политиците да се научат от собствените си грешки и в следващия парламент да се намери формула за редовен кабинет.
SN: Кризата в политиката прехвърля ли се и върху държавата?
Да. Тя се прехвърли още в началото на кризата. Това стана ясно, когато служебната власт в условията на криза започна да функционира по съвсем друга логика. Президентът Радев започна да я използва за прокарване на собствени политика и визия за развитието на държавата. И то без контрол от парламента. Това е нещо, което Конституцията не беше предвидила, че за това може да се използва институцията на служебната власт и последваха промените в Конституцията. Конституционният съд запази тези решения, които се отнасяха за президента при избора на служебен кабинет. От друга страна сякаш виждаме, че служебната власт е много по-стабилна от редовните кабинети, които представляват едни коалиции. Служебните кабинети са доста по-спокойни и жизнени, отколкото коалиционните, раздирани всекидневно от скандали. Така беше със сглобката, а така също и с кабинета на Кирил Петков.Това са парадокси на кризата. Затова основна грижа на политиците в следващия парламент е да изградят здрава коалиционна формула.
SN: Очаква ли ни сценарий за смяна на държавното управление на страната, г-жо Андреева? В крайна сметка ще се стигне ли до Велико народно събрание?
На този етап няма никаква логика да се свиква Велико народно събрание. Не е ясно, каква ще е целта и какви сили ще надделеят в него. Виждаме, че всички политици избягват тази идея. Много е рисковано в момент на криза да се свиква Велико народно събрание, без да е изчистена докрай идеята какво се очаква от този висок институт, предвиден в Конституцията. Едва ли ще станем свидетели на смяна на модела. Защото това, което се прокрадваше преди година – година и половина, за президентска република, според мен, вече не е състоятелно. То заглъхна. По-скоро се говори за партия на президента Радев, която може да участва. Но по тези правила и в този конституционен ред. Затова се надявам да не стигаме до никакви радикални завои.
