Чудовищната мръсотия на съвременната войнаЧета тук и там. Както обикновено. И прочитам в някакъв безкритично противен сайт. „Добри новини“ – по гнусно нещо не бях чел отдавна – „Добри новини за въоръжението на Украйна“!

Норвегия щяла да увеличи двойно доставките си, Финландия също щяла да ги увеличи значително. „Добри новини! Боже Господи!“, потръпвам от погнуса аз.

Печалбите на военнопромишления комплекс – те са всъщност „добрите новини“. Нима не е така?!

Да, длъжен съм да попитам малко по-възрастните читатели: забравихте ли тази мръсна в миналото комбинация от думи, която настоящето с гнусната си и безсрамна любов към парите напълно реабилитира? Военнопромишлен комплекс!

И сега не се говори за подлия, мръсен, алчен и безчовечен военнопромишлен комплекс, а просто ако се спомене въобще – се говори за него като за нещо положително – все пак „правят се пари“, а това е единственото важно нещо в наше време, нали така?

И други добри новини – преди няколко дена – рекорд на убитите руски войници.

С това се хвали щабът на украинските въоръжени сили. Размислям се, изпълнен с ужас и горест – та нима цивилизованият човек… та нима цивилизованото общество от нашето време не даваше симпатията си за тези, които са дали повече жертви? На губещите?

Как изведнъж като „положителна новина“, като скрит, но очевиден повод за доволство се предлага съобщението, че „си убил повече врагове“?

Това не е ли ужасяващо връщане към първобитните времена, в които герой е бил кръвожадният, победителят на всяка цена, този, който тържествува над врага си и се радва на страданията и смъртта му?!

Все едно гледам продължение на Конан Варварина, в което един от варварските вождове казва с благ и мъдър глас, приседнал с другите варварски вождове край огъня, обсъждащ кое е най-хубавото нещо в живота на един варварин: да слуша писъците на децата и плачовете на жените на убития си враг…

Да, вече би трябвало да сме приели, и то съвсем сърдечно, без критичност и съпротива, че „руснаците не са хора, те са мръсни, отвратителни, зли, обезчовечени от водката, уродливи, чудовищно жестоки животни, които заслужават само да бъдат убивани“, както ни учи ортодоксалната западна пропаганда, която е всъщност единствено достъпната у нас; наричана с мекия и нежен, прозрачно фалшив евфемизъм „обективна информация“.

Но аз не съм приел.

От много големия си опит с хора от всякакъв вид, социално ниво, народност, включително такива с психични отклонения, както дори и с такива, претендиращи да са напълно нормални (което е съвършен критерий за налична патология), аз знам, че всички хора са, общо взето, еднакви! Хората са… хората са – чуйте сега едно единствено нещо – същества, уплашени от мисълта за своята смъртност и опитващи се да се справят с този чудовищно, безжалостно неразрешим екзистенциален проблем. Всеки по свой си начин.

Знам също твърде добре, че добри или лоши народи няма и че в различни ситуации и народите, а и абсолютно всеки отделен човек (без изключения) може да се прояви и като дявол, и като ангел.

Така че дали умира руснак или украинец, за мен е все едно и е еднакво чудовищно. И бих казал, ако ще да ме изгорят на клада неолибералите, че бих отронил сълза и за Путин, ако бъде убит или осакатен.

Няма човешко, а и въобще живо същество, което, страдайки, да не заслужава цялото мое състрадание!

Но ето – аз, като пацифист, и то безкомпромисен и твърд като кремък пацифист, съм изложен на толкова много омраза, неприемане, изолация… че просто се чувствам понякога като прокажен.

Отхвърлен и неприеман до степен, че след като бях може би най-популярният писател в България и всички медии ме канеха с удоволствие, граничещо с хищност, в резултат на което за около шест години дадох над хиляда интервюта в най-различни български и европейски медии, сега заради безкомпромисната си пацифистка позиция, позиция на един ненасилник толстоист, християнин (но от тези, които мръсната, кръвожадна официална църква обикновено отлъчва, както е направила със самия Толстой), а също и будист – което в никакъв случай не е в противоречие с моето християнство – та благодарение на принципния ми пацифизъм, аз съм включен в черните списъци на повечето медии и над гласа ми е поставено плътно медийно затъмнение.

Защо? Защото не си позволявам да си и помисля, камо ли да напиша гадост от сорта: Добра новина за украинското въоръжение… ще се увеличат двойно доставките на смърт за Украйна!

Никога не бих си позволил и да говоря лошо и със злоба за целия руски народ, както не си позволявам да говоря така и за украинския, както и за американския.

Никога не бих си позволил да приема, че което и да е оръжие – подарено, продадено, доставено за „благородна кауза“ (от такава фраза настръхвам от погнуса и ужас!), е нещо „добро“!

Не бих приел който и да е начин да се продължи една война за приемлив, камо ли за правилен!

Никога не бих приел който и да е начин да се спре една война, какъвто и да е той – бяло знаме, отстъпване на територии и всякакви отстъпки, за срамен или лош, или безчестен!

Аз обичам Далай Лама заради думите му (поне така съм ги запомнил): Не може да бъде накърнена честта ми, защото аз нямам никакво такова чувство у себе си като „чест“!

Велико! Защото това, което наричаме чест, не е нищо повече от гнусна, първобитна смес от егоцентризъм, кръвожадност, предразсъдъци, безчовечна дресировка в детството…

А това, което наричат „воинска чест“, е всъщност нашийникът с шипове, с който откарват нещастните невинни момчета, пушечното месо, право в окопите, за да бъдат там съвършените им, създадени с огромно внимание от Господ беззащитни тела разкъсани от шрапнели и куршуми с изместен център на тежестта.

Да, това писание се получи доста нецентрирано и разпиляно.

Но се надявам да е пълно с горест и патос – моя антивоенен, ожесточено ненасилствен патос.

Мога да кажа за край само това: не на войната. Войната трябва да бъде спряна – по какъвто и да е начин. На каквато и да е цена. Просто войната е напълно недопустима. Тя е най-отвратителното и нечовешко човешко деяние.

В една война никога няма невинни. Който държи оръжие и не го пуска на земята веднага, вече е виновен. Затова – не на войната! Не на войната. Не!

Автор: Калин Терзийски, filternews

Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews