Бум в строителството, а няма строители! Остър дефицит и на хора за уважавана професия.
От няколко години проблемът с нуждата от работна ръка в България се задълбочава.
През последната година е особено тревожен. Това показва нов доклад, според който най-голямото притеснение е липсата на строители и учители. Според анализа това забавя икономиката и застрашава развитието на ключови сектори като строителството и образованието.
Миналата година са липсвали най-много работници за туризма и обслужването. Сега липсват учители и строители. Това показва доклада на Института за пазарна икономика, основан на проучване на Агенцията по заетостта. През 2024 г. голямата експанзия се случва по линия най-вече на строителния сектор.
„Въпреки големия ръст на цените продължава да има доста сериозен строителен бум, особено в големите градове”, каза Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
„Само при строителните работници, говорим за над 20 000 липсващи души. Ако добавим към тях и малко по-квалифицираните заварчици, монтажници, ВиК специалисти, специалисти по ел. мрежи, всичките тези заобикалящи строителството дейности, се качваме на около 35 000 липсващи работници. При преподавателите липсата е по-малка. Динамиката е по-сериозна, като при тях липсата е докъм 10 000”.
Според източници на SafeNews от строителния бранш причина за липсата на поне 20 000 работници е основно в заплащането и условията на труд. На много места в тази сфера строителните предприемачи плащат унизително смешни надници, което води до отлив и наемането на изключително нискокачествена работна ръка, включително и от чужбина. Част от някои нови строежи в София например се строят от работници от третия свят.
Николов допълва анализа си с разсъждението, че недостигът не означава, че тези сектори не могат да работят с настоящия си кадър, но особено в строителството означава, че експанзията на сектора до някаква степен е ограничена именно от тази липса на кадри, тъй като това е доста специфична дейност”, добави Николов.
По думите на Адриан Николов недостига на кадри се дължи на няколко неща. „Едно от може би най-важните е отвореният пазар на труда в ЕС. Българските работници вече от повече от 15 години са свободни да пътуват и да практикуват своята професия на практика в цяла Европа.
Резервът работна ръка сред безработните се оценява като малък: между 140 и 160 хиляди души. Над една трета от тях – между 50 и 60 хиляди, са на пазара на труда от над година в безуспешно търсене на работа.
„Това наистина са хора, които често са възрастни, в изолирана реалност, с много ниско образование и квалификация, дори и неграмотни в повечето случаи, което прави тяхното наемане на работа, дори и в много ниския сегмент на пазара на труда изключително трудно.
Хората, които подлежат на обучение и могат да бъдат относително лесно интегрирани в някаква форма на производствена дейност, вече са на пазара на труда и вече работят”, подчерта той.
Според анализа на Адриан Николов тенденциите не са необратими, но трябват мерки: да подобрим образованието, да насърчаваме ученето през целия живот, да активираме хората, които не работят, и да привлечем работници от други страни. Така гладът за кадри ще намалее, а строителството и образованието ще помогнат на икономиката ни да расте.
По другият болен въпрос за икономиката на България – регионалният дисбаланс, старши икономистът в Института за пазарна икономика Адриан Николов коментира, че се наблюдава нова тенденция:
„Определено имаме тенденция на отстъпване. София на фона на тези 43% от националния брутен вътрешен продукт, който създаваше, тази година виждаме 41%. Това най-вероятно е временно явление, тъй като забелязваме една силна, позитивна динамика при регионите, свързани с електроенергийната промишленост“, заяви той.
Новият доклад на Института за пазарна икономика, анализиращ икономическото развитие на областите у нас, показва, че столицата е водач с дял от 68 млрд. лева в БВП.
Веднага след това е Пловдив с 13 млрд. лв.
Новото – на трето място се нарежда Стара Загора с 10 млрд. лв. Не толкова добре справящите се области са Смолян, Кюстендил и Видин. И трите имат под 2 млрд. лева от годишния БВП.
По думите му на всеки четири години Националният статистически институт прави голямо структурно описание на заплатите и на разходи за труд.
„Тогава вече виждаме разликите между образователните степени на работниците, разликата по размера на предприятията и тогава се изчислява и медианата. Иначе, разбира се, би било добре ако имахме медиани стойности, но те са много по-представителни за средния работник“, уточни икономистът.
Експертът посочи областите, които могат да бъдат дадени за пример през 2022 г. в сравнение със София.
„Видяхме едно бързо възстановяване на туристическите икономики. Бургас по време на пандемията беше върнат назад с 5 години, тоест ако погледнем статистиката 2021 г. беше 2014 г. всъщност. Толкова назад се дръпна икономиката, но възстановяването на туризма ще помогне“, уточни Николов и допълни, че Пловдив, Враца и Габрово също са добри примери.
„Ако погледнем отново на регионите, които са с най-ниска заплата – от порядъка на 1 500 лв. бруто средномесечно към средата на 2024 г., покритието с новата минимална работна заплата ще е над 70 на сто. Очакваме, че един работник, който навлиза на пазара на трудна във Видин, Кюстендил или Благоевград, например, с ниски умения и квалификация, трябва да покрие поне 70% от това, което произвежда средния работен. Да не говорим за този с опит, биография и умения. Това очевидно се превръща във все по-голяма бариера“, обясни Николов.
Източник: Нова телевизия
