„Темата с националния празник, поднесена заедно с конституционните промени, крие много пластове и точки на обсъждане. По темата нямаше дебат, тя беше представена като едно от предложенията за промени в Конституцията. Датата 24 май обединява повечето българи, тя е вълнуващ празник, не казионен. Този ден не е обърнат само към миналото, а и към бъднините ни. Това са важни достойнства, но те бяха обезценени от поднасянето им заедно с един политически въпрос“.

Това каза пред БНР Боряна Димитрова от социологическата агенция „Алфа Рисърч“.

И подчерта, че националният празник е част от идентичността на един народ, затова не може да се сменя често, защото това поставя въпроси и за неговата собствена идентичност.

„Така поднесен, няма да осъществи целта – да има по-скоро обединение, отколкото разединение. Дебатът за националния празник трябва да бъде разделен от разговорите за конституционни промени“.

Социологът изрази съмнение дали промените в Конституцията ще гарантират реализиране на целите – по-висока справедливост за българските граждани, премахване на феодализацията по места от различни структури на съдебна власт, прокуратурата.

„Остават съмнения, че се правят бързи конюнктурни промени, обратното на това, което е било досега. Рязката промяна в една или в друга посока, за да се избегне една констатирана слабост, не сме сигурни дали ще гарантира качество и справедливост, която хората биха желали“.

По думите ѝ обтегнатите отношения между премиера Николай Денков и президента Румен Радев са израз на конкуренция между алтернативни и различни политически проекти.

„Вижда се все по-отчетливото позициониране на президента в определено поле. Бавни и предпазливи заявки за политически проект“.

Във връзка с предстоящите местни избори Димитрова очерта силни конкурентни битки и напрегната кампания.

„Ще видим дали управляващата коалиция ще издържи на бурята на електоралните сътресения“.
За това – накъде се движи „Възраждане“, тя цитира социологията, според която партията запазва устойчивия си резултат – около 12-13%, няма индикации за натрупване на сериозен електорален ръст.

„Стават по-шумни, по-интензивни като говорене и позиции, но това не увеличава броя на хората, които гласуват за партията. Те стават по-сплотени, по-радикални, по-себеизявяващи се. Българинът не обича крайните, радикалните, напоените с омраза говор и позиции“.