Доц. Борислав Цеков, експерт по конституционно право и собственик на „Галъп интернешънъл Болкан“, в специално интервю за SafeNews поясни, че с отказа да подпише указ за назначаване на служебния кабинет президентът е превишил правомощията си. Според него от този акт на президента произтича съсредоточаване на правомощия и власт, които Конституцията не му дава.
SN: Доц. Цеков, в безпрецедентна заплетена ситуация изпадна държавата. Президентът отказа да издаде указ за предложения от Горица Кожарева състав на кабинета, заради оставането на Калин Стоянов като вътрешен министър. Как ще се разреши тази ситуация?
Президентът очевидно превишава своите правомощия. Вкарва страната в изключително тежка политическа ситуация. Която има опасност да прерасне в конституционна криза. Съгласно гласуваната конституционна промяна президентът има правото на преценка само по отношение на служебния министър-председател, когото следва да избере от измежду висшите длъжностни лица, посочени в този изчерпателно и лимитативно изброен каталог в Конституцията.
Структурата и съставът, обаче, на служебното правителство е в дискреционната т.е. в свободната преценка на служебния министър-председател, поясни доц. Цеков.
Това не означава, че в хода на формирането на тази преценка на служебния министър-председател той не може да изрази отношение или преценка към една или друга структура на Министерския съвет. Но той не може да бламира, не може да отказва предложението на служебния министър-председател. В случая това, което видяхме като политически и конституционен акт в администрацията на президента, бе: президентът изрази несъгласие, но служебният министър-председател потвърди своето предложение и заяви, че това е състава на правителството, което предлага.
След като служебният министър-председател го е потвърдил, президентът вече няма право да оспорва, но той превиши властта си. Дори нещо повече, опита се да се постави в ролята на началник на Народното събрание и да разпорежда какви решения да взима или не Народното събрание, отбеляза доц. Цеков.
Това е изключително тежък акт, който трябва да се обсъди много внимателно от отговорните политически фактори в държавата. Защото когато една висша институция, още повече държавният глава по толкова флагрантен начин от територията на своите конституционни правомощия и си присвоява, узурпира власт и роля, която Конституцията не му предоставя, това вече е опасно за Конституционното управление. Опасно е и за демокрацията.
SN: От това, което казахте, идва въпросът: може ли да се стигне до импийчмънт на държавния глава заради този му акт?
Това вече е решение на парламентарните групи. Те трябва да преценят, дали има политически и Конституционни условия, но най-вече воля за подобна стъпка в такава ситуация. Дали такова действие няма да задълбочи кризата, която президентът създаде. Това е много отговорно решение. От гледна точка на спазването на Конституцията днес президентът Радев наруши Конституцията.
SN: Очевидно е, че спорната фигура е Калин Стоянов. Какво ще се случи и ако останалите кандидати според „домовата книга“ откажат да го сменят?
Тук нещата се смесват, за съжаление. И един персонален въпрос, политически противоречия по повод на дадена кандидатура се превръщат едва ли не в повод за нарушаване на Конституцията. Това е недопустимо. Разбра се, че ПП-ДБ и г-н Радев имат критики към този вътрешен министър. Разбра се също, че всички останали нямат критики. Но това е политическата страна на нещата. Там е възможно да бъдат свободно изказвани всякакви аргументи. Но когато става дума за Конституционната процедура за назначаване на служебното правителство, дали вътрешният министър се казва Калин Стоянов или Стоян Калинов няма никакво значение. Президентът е длъжен да назначи предложения от служебния министър-председател състав на служебното правителство.
SN: Поради ограничения избор ще се стигне ли до спешно гласуване на Омбудсман? Както се говореше?
Това е изцяло в правомощията на Парламента. Но Парламентът не бива да действа като институция, подчинена на президента и озоваваща се на повикванията на президента.
SN: При това положение как ще се излезе от тази криза, доц. Цеков?
Това е въпросът, на който трябва да отговорят политиците. Защото в момента ситуацията е извън рамките на нормалността и извън рамките на легитимното конституционно управление.
SN: Казахте, че влизаме в конституционна криза. В какво вече се изразява тя?
Ако президентът Радев продължава да нарушава Конституцията, а пък служебният министър-председател г-жа Кожарева не промени своето решение и продължава да държи на него, означава, че ситуацията влиза в тупик. Да, кабинетът Главчев продължава да изпълнява пълноценно своите функции. Но разбираме, че подобна обструкция от страна на държавния глава, включително и опита му да се разпорежда с Парламента носят вече някои авторитарни внушения. А те са вече недопустими в една европейска държава.
SN: В предложения състав на кабинета трима министри от досегашния не запазват постовете си: на здравеопазването, на околната среда и водите и на външните работи. От този състав можем ли да направим извода: кой стои зад подредбата на този кабинет? И каква линия щеше да държи занапред г-жа Кожарева?
Едни фактори ще смятат, че техни опоненти стоят зад кабинета и обратното. Виждаме, че в продължение на десетина дни явно г-жа Кожарева е предприела някакъв консултативен процес, запознала се е със ситуацията и на тази основа е предложела състава. Оттук насетне да се говори кой е стоял и кой не, това е хаосът в посланията, мисленето и интерпретациите. Този хаос е резултат от калпавата конституционна норма, която беше приета и за която предупреждавахме. Защото преди беше ясно, че президента носи цялостната отговорност за съставянето на служебен кабинет. Сега Христо Иванов, Кирил Петков, ГЕРБ, ДПС, тези, които гласуваха – ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ този конституционен текст, изведнъж се оказаха изненадани. И дори започват да спорят, кой е стоял зад кабинета. Те са виновните за това, което се случва. Всички въпроси трябва да бъдат отправени към тази Конституционна самодейност, която причини на България това, което се случва.
SN: Горица Кожарева остава ли номиниран служебен премиер? Или след като тя отказа да размисли след обяд, нейната кандидатура вече не се разглежда като такава, доц. Цеков?
Очаквам, че президентът след като е тръгнал да върви отвъд своите правомощия, ще отмени формално Указа, с който е определил г-жа Кожарева като служебен министър-председател. По принцип той има такова право. Но при създалото се положение мисля, че това превръща политическата ситуация по-скоро в драматична, отколкото в нормална.
SN: „Галъп интернешънъл Болкан“ преди дни огласи поръчано от БНТ изследване с резултати за електоралните нагласи, ако изборите бяха сега. Как ще им повлияе днешната ситуация?
Това трябва да отговорят социолозите на базата на данни, извлечени след като тази ситуация от днес се развие нататък. Моето лично усещане и впечатление е, че държавата навлиза във все по-дълбока политическа криза. Нещо повече. Упорито е тласкана от отговорните политически фактори натам. И тук за съжаление основният фактор за дестабилизиране на държавата се нарича Румен Радев.
SN: Каква ще е ползата на президента Радев, ако той тласка държавата към политическа криза?
Нелегитимна власт. Съсредоточаване и узурпиране на правомощия и власт, които Конституцията не му дава, но към които той очевидно се стреми.
SN: В следващия Парламент ще има ли редовно правителство? Можем ли да отскочим от тази ситуация или докато тя съществува, не е разумно да говорим за това?
Ако в следващия Парламент не се намери разум и не бъде възстановен политическият диалог, това ще бъде вече пълна катастрофа за държавата. И от днешна гледна точка на някому такава тежка прогноза може да звучи прекалено. Но аз мисля, че бедата е, че звучи все по-реалистично. Държавата вече четвърта година е оставена на свободно падане и в политически хаос. Очевидно е, че пета и шеста година вече това няма да бъде в рамките на нормалността.
SN: Вървим ли към смяна на модела на управление, доц. Цеков?
Очевидно факторите, тласкащи държавата в тази ситуация, се опитват да поставят въпроса за смяна на управлението с оглед на създаване на условия за еднолична, президентска власт. Но това ще означава край на демокрацията в България и по това не трябва да има никакви илюзии. Не случайно мрежите на ДС отдавна работят по варианта президентска република от евразийски тип и путинизация, за да могат да държат контрола. Защото когато цялата власт е в ръцете на един човек, тези, които го инсталират, е достатъчно да го командват него. Ще има и един парламент, който да решава важните въпроси. Той е сведен до маргинална работилница на закони, която не упражнява реална власт. Опозицията няма значение. И има един президент, който държи цялата власт, и старите мрежи на репресивните служби, които надничат зад него.
