Новоизбраният президент Доналд Тръмп обмисля оттегляне на САЩ от НАТО. С такава новина гръмна той в дадено интевю.

В неделя Доналд Тръмп настоя руският лидер Владимир Путин да предприеме действия за незабавно прекратяване на огъня с Украйна, като го определи като част от активните си усилия като новоизбран президент да сложи край на войната, въпреки че до встъпването му в длъжност остават броени седмици.

„Зеленски и Украйна биха искали да сключат сделка и да спрат лудостта“, написа Тръмп в социалните мрежи, визирайки украинския президент Володимир Зеленски.

В телевизионно интервю, излъчено в неделя, Тръмп също така заяви, че би бил отворен за намаляване на военната помощ за Украйна и за изтегляне на Съединените щати от НАТО.

Това са две заплахи, които разтревожиха Украйна, съюзниците от НАТО и мнозина от общността за национална сигурност на САЩ. На въпрос в предаването „Среща с пресата“ по NBC дали работи активно за прекратяване на близо 3-годишната война в Украйна, Тръмп отговори: „Работя.“ Той отказа да каже дали е разговарял с Путин, откакто спечели изборите през ноември.

„Не искам да казвам нищо по този въпрос, защото не искам да правя нищо, което би могло да попречи на преговорите“, каза Тръмп.

Призивът на Тръмп за незабавно прекратяване на огъня излезе извън рамките на публичните политически позиции, заети от администрацията на Байдън и Украйна, и предизвика предпазлив отговор от страна на Зеленски. Той също така отбелязва, че Тръмп навлиза необичайно дълбоко в усилията преди встъпването си в длъжност на 20 януари за разрешаване на една от големите глобални кризи, пред които е изправена неработещата администрация на Байдън.
Киев би искал да сключи сделка, написа Тръмп в своята социална медийна платформа Truth Social. „Трябва да има незабавно прекратяване на огъня и да започнат преговори.“

„Познавам добре Владимир. Сега е неговият момент да действа. Китай може да помогне. Светът чака!“, добави Тръмп. Той има предвид посредническите усилия на Китай, които мнозина на Запад разглеждат като облагодетелстващи Русия.

Зеленски определи разговорите си в събота с Тръмп в Париж като „конструктивни“, но не даде повече подробности.

Зеленски предупреди, че Украйна се нуждае от „справедлив и стабилен мир, който руснаците няма да разрушат в рамките на няколко години“. „Когато говорим за ефективен мир с Русия, трябва да говорим преди всичко за ефективни гаранции за мир. Украинците искат мир повече от всеки друг. Русия донесе война на нашата земя“, заяви той в неделя в публикация в приложението за съобщения Telegram.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отговори на публикацията на Тръмп, като повтори отдавнашното послание на Москва, че е отворена за преговори с Украйна.

Песков се позова на указ на Зеленски от октомври 2022 г., който обявява перспективата за каквито и да било преговори за „невъзможна“, докато Путин е лидер на Русия.
Този указ бе издаден, след като Путин обяви четири окупирани региона на Украйна за част от Русия, което според Киев и Запада е явно нарушение на украинския суверенитет.

Бившият съветник на Тръмп по националната сигурност, генерал-лейтенантът в оставка Х. Р. Макмастър, предупреди, че няма такова нещо като бързо решение за прекратяване на войната на Русия с Украйна.

„Мисля, че е наистина важно президентът Тръмп да се придържа към инстинкта си в тази връзка … мир чрез сила“, каза Макмастър.

Макар че Тръмп и преди е казвал, че би искал да види бързо прекратяване на огъня в Украйна, предложението му в неделя беше оформено като директен призив към Русия. Бързите реакции от страна на Украйна и Русия показаха сериозността, с която те се отнасят към идеята на бъдещия американски президент.
Както Тръмп, така и президентът Джо Байдън посочиха този уикенд руското участие в Сирия, където руските военни до голяма степен се оттеглиха от пътя, докато сирийските бунтовници сваляха съюзения с Русия президент на страната, като доказателство за степента, до която войната в Украйна е изчерпала ресурсите на Русия. Байдън заяви в Белия дом в неделя, че съпротивата на Украйна е „оставила Русия неспособна да защити основния си съюзник в Близкия изток“. Администрацията на Байдън и други поддръжници на Украйна се постараха да не се вижда, че натискат Украйна за незабавно примирие. Съюзниците на Украйна се опасяват, че едно бързо споразумение ще бъде до голяма степен съобразено с условията на по-мощния й съсед, което може да принуди Украйна да направи вредни отстъпки и да позволи на Русия да възобнови войната отново, след като възстанови военната си мощ.

Тръмп се представя като готов за сключване на бързи сделки за разрешаване на конфликтите в Украйна и Близкия изток, които провалиха много от посредническите усилия на самата администрация на Байдън.

Няма забрана за срещи на встъпващи в длъжност или номинирани служители с чуждестранни официални лица и е обичайно и нормално те да го правят – освен ако тези срещи нямат за цел да подкопаят или по друг начин да повлияят на текущата политика на САЩ.

Законът „Логан“ забранява на частни лица да се опитват да се намесват в „спорове или противоречия“ между Съединените щати и чужди сили без одобрението на правителството.

В интервюто за NBC, записано в петък, Тръмп поднови предупреждението си към съюзниците от НАТО, че не смята продължаването на участието на САЩ в западния военен алианс за даденост по време на втория си мандат.

Тръмп отдавна се оплаква, че европейските и канадските правителства в блока за взаимна отбрана се издържат от военните разходи на САЩ, които са най-мощният партньор в НАТО. НАТО и правителствата на страните членки твърдят, че по-голямата част от държавите в блока вече постигат доброволни цели за военни разходи, което отчасти се дължи на натиска от страна на Тръмп през първия му мандат.
Запитан дали би обмислил възможността за излизане от НАТО, Тръмп посочи, че това е отворен въпрос.

„Ако те си плащат сметките и ако смятам, че се отнасят към нас справедливо, отговорът е, че категорично бих останал в НАТО“, каза той. Но ако това не се случи ще излезе ли от Алианса? Тръмп отговори: „Абсолютно. Да, абсолютно.“

Споменаването на справедливостта от Тръмп се отнася до ангажимента, поет от членовете на НАТО, да отделят най-малко 2% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за разходи за отбрана.

Този ангажимент имаше за цел да осигури справедливо разпределение на тежестта между съюзниците. Към 2023 г. обаче само 11 от 31-те държави от НАТО са изпълнили тази цел, като страни като Люксембург отделят за отбрана едва 0,58 % от своя БВП. Освен това страни като България настояват да увеличат разходите си за отбрана над прага от 2 % от БВП. В отговор на опасенията относно ангажимента на САЩ европейските членове на НАТО предприеха стъпки за укрепване на отбранителните си способности. Европейският съюз планира създаването на съвместен фонд на стойност 500 млрд. евро за финансиране на проекти в областта на отбраната и закупуване на оръжия, като целта е да се намали зависимостта от военната подкрепа на САЩ.

Тръмп изрази същата откритост, когато беше попитан дали Украйна трябва да се подготви за евентуално намаляване на помощта от САЩ.

„Възможно е“, каза той.

Американските оръжия и друга военна подкрепа са жизненоважни за усилията на Украйна да отблъсне нахлуващите руски сили, а Байдън рязко увеличаваше помощта за Украйна преди да напусне поста си.

В събота министърът на отбраната Лойд Остин обяви още близо 1 милиард долара за дългосрочна оръжейна подкрепа за Украйна.

Остин е разговарял с украинския си колега в неделя за състоянието на войната и американската военна подкрепа, съобщиха от Пентагона. Руските сили продължават да напредват в Източна Украйна, превземайки село Благодатне, според изявление на руското министерство на отбраната от неделя. Ако се потвърди, тази победа ще приближи руските сили до превземането на град Велика Новосилка и ще прекъсне ключов логистичен маршрут за украинската армия, твърдят военни анализатори.

Предизвикателства пред изтеглянето на САЩ от НАТО

През декември 2023 г. Конгресът на САЩ под ръководството на администрацията на Байдън одобри закон, според който изтеглянето от НАТО трябва да бъде ратифицирано с мнозинство от две трети от гласовете на Сената или да бъде разрешено чрез акт на Конгреса. Някои анализатори предполагат, че законът може да не е напълно надежден. Според Politico Тръмп би могъл да се позове на президентските правомощия в областта на външната политика – подход, който той е използвал и преди, за да заобиколи ограниченията на Конгреса за оттегляне от договорите.

Какво може да означава оттеглянето на САЩ за НАТО?

САЩ играят ключова роля във военните операции, финансирането и стратегическото планиране на НАТО. Потенциалното оттегляне на САЩ от НАТО вече породи значителна загриженост за бъдещето на алианса. Оттеглянето на Вашингтон може да отслаби механизмите за колективна отбрана, да окуражи враждебните действия на държави като Русия и да принуди европейските членове да поемат по-големи отговорности в областта на отбраната. При такъв сценарий е вероятна драстична промяна в баланса на силите. Може да се очаква и обществена несигурност и разочарование в Европа.

Източник – The Oregon Live, Firstpost/Превод:SafeNews