Бивша водеща от бТВ обяви истинската инфлация на храната от 2022 г. до днес! Данните са шокиращи. Бившата водеща и репортерка в бТВ Биляна Гавазова отново изгря на хоризонта.
SafeNews припомня, че освен съводеща на сутрешния блок с Антон Хекимян, дамата водеше потребителска рубрика „Чети етикета“. Години по-късно тя вече не работи в частната национална медия, но очевидно продължава да се вълнува и интересува от безкрайната тема за потребителските цени и качество. Ето каква е нейната констатация за цената на основните хранителни стоки, които пазаруваме от високоинфлационната 2022 година до началото на 2025 г.
Важно е да се отбележи, че продължаващата и сега инфлация се появи през есента на 2021 г. Съпроводена и от драстична спекула буквално гръмна през 2022 г., и се успокои през 2023 до есента на 2024 година. Тогава цените макар и по-плахо тръгнаха отново нагоре.
„В началото на 2022 г. направих сравнение спрямо края на 2021 г. Тогава измерих как са се променили цените от октомври до декември 2021 г., за да видим дали през декември има спекула.
Проследих цените на хляба, яйцата, олиото и кашкавала. Тогава имаше повишение на цените, но декември кошницата излезе по-евтина спрямо октомври, защото имаше промоции. Оказа се, че за два от артикулите имаше промоции.”
Това каза журналистката Биляна Гавазова. Тя специално подчерта, че сравнява едни и същи стоки, на едни и същи марки, купувани от един и същи места.
„Сега се върнах отново на същите продукти – правим сравнението две години по-късно. Моята проверка от снощи показва:
яйцата през 2022 г. са стрували 53 ст. вчера тя – 68 ст. Това е увеличение с близо 30 %.
Олиото обаче през 2022 г. е било на цена 5,49 лв., сега е 3,99 лв. Това означава, че е поевтиняло с около 28-30 %.
Хлябът през 2022 г. е струвал 1,99 лв. за 830 г, тип „Добруджа“. Сега е 3,63 лв.”, посочи тя.
Гавазова специално напомни още веднъж, че става въпрос за един и същи продукт на един и същи производител. Тоест – скокът е с близо 80%.
„Всъщност увеличението се е случило в рамките на тези две години – то не е „чакало“ да падне нулевата ставка ДДС, за да говорим сега за скок на цената“, подчерта анализаторката.
Тя напомни, че в момента производители, експерти и пр. говорят, че се очаква още по-голямо увеличение. „Бизнесът трябвало да устои на изкушението“ – да няма спекула.
„Колкото по-къс е етикетът – толкова по-добър и качествен е продуктът – посъветва тя. – Всички добавки, „Е“-та, стабилизатори, които виждаме на етикета – ако има такива – означава най-малкото, че пшеницата, от която е направен хлябът, не е най-добрата.“
Статистика
Българите харчат най-много пари за храна и безалкохолни напитки – 20,7 на сто от общите разходи на домакинствата са за това перо, сочат последните данни на Евростат.
На второ място в класацията се нареждат харчовете за поддръжка на жилището и плащането на сметките за вода и ток, газ и други горива с 20 на сто. За сравнение – средно в Европейския съюз домакинствата харчат най-много за жилищните и режийните разходи – 27,5%, а за храна и безалкохолни заделят 14,8 на сто.
Третото перо, което у нас „гълта“ най-много от общите разходи на домакинствата, е транспортът – неговият дял е 11,7 на сто при средно 11,6% в Европейския съюз.
За ресторанти и хотели българските домакинства заделят 4,9 на сто от общите си разходи, а за алкохолни и тютюневи изделия – 5,7%. За въпросните показатели останалите европейци заделят средно по 6 и 4,4 на сто. Статистиката разкрива още, че най-значителни разходи за храна и безалкохолни напитки правят домакинствата в Румъния- 26,4 на сто от общите им разходи. По този показател България е на пето място сред държавите-членки на Европейския съюз.
