Български принос в кампанията срещу Тръмп. „Стажантът“ заслужава да бъде видян. В неделя, както всеки друг ден, салонът на мултиплекса на Apple с 10 киносалона беше празен. Предишното кино фалира по време на ковид, след което от Apple са решили да инвестират в киносалони.
И те вероятно ще фалират, защото зрителите са пред компютрите и мониторите.
По някаква причина кредитната ми карта не минаваше и докато разпитвах касиера откъде да изтегля кеш, за да си купя билет, той каза, че за да не закъснея за прожекцията, киното ме черпи.
Представете си гигантско фоайе, каквото в България няма, от двете страни редица пусти монитори на касите и един касиер. Освен обичайните пуканки отляво има сериозно меню с всякакви неща. Сърдечно благодарих и казах, че ще се опитам да си купя нещо за ядене.
Самотното момче зад хранителния щанд любезно ме попита какво желая и аз му обясних, че преди да слага да се готви каквото и да било, трябва да проверим дали картата ми ще мине. Мина. Поисках си пилешки крилца. Той ми даде избор дали да са 3 или 5. Поръчах 3. Подаде ми малка чаша за кола.
Учудено го погледнах и той каза, че това е детското меню.
След което през 2 минути ме уведомяваше за прогреса на готвенето на крилцата. Нямаше как да не го похваля, че в това кино са изключително мили. Той благодари и каза, че в Манхатън не са така. Не знам какви са в Манхатън, но в България със сигурност не са така.
Има и любезни и възпитани млади хора в обслужването, но преобладават вглъбените в себе си, незаинтересувани от клиентите си мрачни лица, които присъстват само физически на работното си място. Похвалиш ли ги, цъфват, но за да ги похвалиш, както похвалих служителите на това кино, трябва да има причина.
Услугата трябва да е извършена перфектно. Никой не е ничий родител от момента, в който напуснат дома си. Както и да е.
Нещата в Родината са доста изостанали, но в пъти по-добри отпреди 20–30 години.
Добрата новина за България е вече твърдо успялата Мария Бакалова. Тя чудодейно се измъкна от токсичната българска среда, което я спаси от живот в киселеене за клетата й съдба на актриса. Колко пък да е клета, след като прочетохме какви пари правят доста български актьори от незаконното си съдружие с държавата през театрите.
Оказахме се наивници в постоянното си жалене за ниските доходи на артистите.
Същевременно е чудесно, че правят добри пари от масово глупавите си постановки. Демокрацията не ни задължава да ги гледаме – и не ги гледаме. Гледаме само качествен театър, поставен в качествени театри, където има екипи, решаващи коя пиеса да се постави, градейки сериозен репертоар. Нито за секунда не завиждаме за печалбите им, защото е прекрасно и артистите да живеят добре, а не да мизерстват, както беше дълги години.
Но системата на дотациите от държавата явно дава възможност за престъпления като тези в Русенския и Смолянския театър, които ни удивиха и шокираха с крупните суми на злоупотреба, съответно се налага тази система да бъде променена.
Да се върнем на Мария Бакалова, която е една доста по-нежна Ивана от истинската Ивана Тръмп.
Трудно може да се обясни на тези, които не са живели през 80-те и 90-те, какво беше Ивана Тръмп за Америка. Кичозна мадама от Източна Европа, която имаше достатъчно голямо самочувствие, както Мелания, да не се опитва да прикрива силния си акцент. Тя беше уникална и често иронизирана фигура заради големите си прически, бижута и лъскави тоалети.
Бизнес талантът й печелеше симпатиите на американците, защото Ивана беше символ на постигнатата американска мечта. Съпругът й обаче е друг случай. Той е „принц“, както го нарича неговият ментор Рой Кон, изигран блестящо от Джереми Стронг в „Стажантът“.
Истинската Ивана излъчваше много повече властност от Ивана на Мария Бакалова, но пък акцентът и органичността на Бакалова компенсират разминаването с реалния образ. Любовта на Доналд Тръмп и Ивана беше не по-малко легендарна от начина, по който той я изостави заради сладникавата хубавица Марла Мейпълс, която неизвестно защо е пощадена да не присъства във филма с името си.
„Стажантът“ не е нищо изключително.
Много добре направен филм и историята на възхода на Тръмп, която не е тайна за никого. Наследник на безскрупулен баща, натрупал състоянието си, дискриминирайки черните хора в Ню Йорк и възползвайки се от държавни субсидии за строежа на блокове за социално слаби.
Младият Доналд във филма е дори симпатичен с наивното си желание да създава велики неща за града си. Интересният образ е този на гей адвоката Рой Кон, който вижда в Доналд огромни възможности и се превръща в негов ментор.
Постиженията на Тръмп обикновено завършват с банкрут, а Рой Кон завършва живота си разочарован от ученика си, който го изоставя в най-тежък момент, цинично дистанцирайки се от него, защото „той се е учил от най-добрия“. Това е точно така. Кон изглежда като трагична фигура, но не е, защото всъщност най-големият му успех е успехът на усвоилия от него всички мръсни трикове Тръмп.
В този филм няма да видите невиждано чудовище.
Неморалността на Тръмп е очебийна, но тя не е новина. Той е публична личност от десетки години, чиято биография не изненадва никого с нищо. Някога дори беше симпатичен като предприемчив демократ със страхотен нюх за шоу бизнес. Има безброй хора като него в средите на световния елит. От филма обаче има един-единствен ясен извод – такъв човек не би трябвало да е президент на която и да било държава.
Това, че Америка се докара дотам, че Тръмп да се саморекламира като бунт срещу статуквото, прилича на процесите и в България, и по света. Бунтът срещу статуквото беше иззет от умни и безскрупулни хора със силен бизнес нюх. Бизнесът и политиката са две различни неща.
Политиката е задължение да се грижиш за благото на хората, които те избират.
Бизнесът не дължи нищо никому, той е сам за себе си. Два несъвместими свята, които неизбежно са зависими един от друг и в които напоследък бизнесът има все по-голям превес, което не е добре за хората.
От Тръмп се отрекоха 40 от неговите помощници, както и много от най-приближените до семейството му като Стефани Гришам, прессекретарката на Мелания Тръмп. В наскоро излязлата автобиография на Мелания тя отрича да е знаела какво се случва на 6 януари в Капитолия. Стефани Гришам публикува писмото, с което я уведомява за бунта и я подканва да реагира срещу него.
Още на следващия ден Гришам подава оставка, ставайки един от най-яростните критици на 45-ия президент. Наскоро тя изнесе реч срещу Тръмп на Демократическата национална конвенция. Никога, срещу никой друг президент не са се обръщали така ясно и категорично толкова много хора от екипа му.
Интересна е ролята на Мария Бакалова в този политически процес.
Нейният принос в разобличаването на Руди Джулиани беше ключов. Тя със сигурност не е имала идея за мащаба на приноса си, нито за цялостната картина около Джулиани, колкото и да са я подготвяли за ролята й на Тутар.
Впечатляващи са смелостта й да се втурне в това холивудско приключение, което е по-скоро авантюристичен дух, отколкото стратегия, както и очебийният й талант да се продава добре. Не влагам в това нищо отрицателно, напротив. Бакалова е широко скроен, търсещ човек, готов да се изправя срещу предизвикателства.
Интересно е, че тя играе Ивана Тръмп и със сигурност не е случайно, че точно тя е отново замесена в силно политически филм. Разбира се, че Бакалова е просто актриса, която е поласкана от предложението да се яви на кастинг за тази роля, макар и кастинг изобщо да не е нужен. От маркетингова гледна точка няма по-подходяща актриса не в Америка, а в света за ролята на Ивана.
Така политическият актьорски проект „Мария Бакалова“ срещу Доналд Тръмп има продължение.
Затова и тя завинаги ще остане любимка на Холивуд, който никога няма да забрави нейния индиректен, но всъщност съвсем директен принос в предизборните кампании срещу Доналд Тръмп.
Извън това тя е чудесна актриса с характерно излъчване, в чиито очи има тъга и хуманност, каквато и роля да играе. Органичността й може да не се оценява от малките локални авторитети, и какво от това? Радващо е, че има една актриса, заради която името на България винаги ще бъде свързано със световното кино.
Автор: Милена Фучеджиева, filternews
Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews
