Потайни и безмилостни, трафикантите, контролиращи търговията с бъбреци, процъфтяват от отчаянието на бедните и болните.
В началото на 80-те години на миналия век в Близкия изток, Латинска Америка и Азия се появява нова форма на трафик на хора, глобална търговия с бъбреци от живи хора за задоволяване на нуждите и търсенето на „трансплантирани туристи“. Първият научен доклад за феномена, публикуван в The Lancet през 1990 г., документира трансплантационните одисеи на 131 бъбречни пациенти от три диализни отделения в Обединените арабски емирства и Оман. Те пътуват със своите частни лекари до Бомбай (сега Мумбай), Индия, където са им трансплантирани бъбреци от живи донори, организирани от местни брокери, обикалящи бедните квартали. Голяма част от трансплантираните туристи претърпяват следоперативни усложнения и смъртност в резултат на несъответстващи органи и инфекции, включително ХИВ и хепатит С. Няма данни за последствията върху продавачите на бъбреци, които остават невидима популация от анонимни доставчици, подобни на починали донори.
ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪПНОСТ
Днес трафикът на хора за органи е обширен, усъвършенстван и изключително доходоносен бизнес, който включва около 50 държави. Брокерите на органи са трафиканти на хора, замесени в жестоки сделки, които се налагат с насилие, ако е необходимо. Много от „ловците на бъбреци“, които търсят нови кандидати в бедните населени места, са бивши продавачи, вербувани от престъпни босове. И въпреки че трафикът на човешки органи е незаконен в почти всяка нация, спецификата на законите се различава, което прави наказателното преследване, което може да включва три или повече нации, съдебен кошмар. В някои страни е незаконно да се продава бъбрек, но не и да се купува такъв. В други е незаконно да купувате и продавате в страната, но не и да купувате и/или продавате в чужбина.
НАЙ-МАЛКО 10 000 БЪБРЕКА СЕ ПРОДАВАТ НЕЗАКОННО ВСЯКА ГОДИНА
За разлика от други форми на трафик, които обединяват хора от сенчести среди, търговията с органи включва хора от най-високата, или поне от средната класа нива на обществото: хирурзи, лекари, лаборанти, туристически агенти до престъпници от най-нисък.
Професионалистите по трансплантации не са склонни да „назовават и засрамват“ онези свои колеги, участващи в търговията, като по този начин създават параван, който прикрива и дори защитава трафикантите на хора. И тъй като трафикът на живи донори за органи е трафик на „стоки“ (животоспасяващи „свежи бъбреци“), а не трафик на „лоши“ (наркотици или оръжия), има нежелание, дори от страна на съдебната система, да признае тази дейност за вредна за обществото и самата медицинска професия
Брокерите на органи са „стожерите“ на тези престъпни мрежи, като се справят с трудността на логистиката. Те координират трите ключови участника в престъпната схема: (1) пациенти с бъбречни заболявания, желаещи да пътуват на големи разстояния, независимо от това, че са изправени пред значителен риск и несигурност; (2) продавачи на бъбреци, вербувани и трафикирани от бедните градски квартали; (3) и хирурзите, желаещи да нарушат закона и професионалните етични кодекси.
„ДОБРИЯТ“ БРОКЕР
Брокерите с добри връзки имат достъп до необходимата инфраструктура като болници, центрове за трансплантация и медицински застрахователни компании. Те разполагат с двойни хирургични екипи, работещи в тандем, нефролози, следоперативни медицински сестри, лаборанти. Също така са в пряк контакт с местни ловци на бъбреци и брутални изпълнители, които гарантират, че „желаещите“ продавачи действително се качват на операционната маса, осъзнавайки какво всъщност включва операцията. Те могат да разчитат както на безразличието на правителството, така и на полицейската защита. Те имат на разположение „агенции за трансплантационни турове“, които могат да организират пътуване, паспорти и визи. В Близкия изток и в САЩ религиозни организации, благотворителни тръстове и групи за защита на пациентите често са параван за такива международни мрежи.
ТАКТИКИ НА УБЕЖДАВАНЕ
Някои брокери в Молдова използват уствършенствани подмолни тактики, за набирането на наивни молдовски граждани. Те предлагат възможност за работа в чужбина на безработни младежи или глави на домакинства, задлъжнели или нуждаещи се от пари за издръжка на болни съпрузи или деца. При пристигането си младите мъже са принудително задържани в тайни квартири, паспортите им се конфискуват, а дни по- късно разбират, че никой не се нуждае от тяхната работна ръка, а са необходими техните бъбреци. Един млад мъж от Молдова обяснява за „избора“, който е трябвало да направи в Истанбул с думите: „Ако не бях предал бъбрека си на онова куче на хирурга, тялото ми щеше да се носи някъде в протока на Босфора.“
Повечето брокери обаче се предлагат като безкористни посредници, обещаващи по-добър живот на дарителите и реципиентите. В Басеко, бедняшки квартал в Манила, известен като „селище на бъбреците“ Рей Арсела, известен брокер от района, често може да бъде видян с ръка, преметната свободно около раменете на младежи, някои от които го наричат техен чичо или кръстник, чиито съвет към многобройните му „братовчеди“ и „племенници“ е, че продажбата на бъбреци е най-добрият начин да се помогне на семейството.
ПРОДАВАЧИТЕ
Продавачите на бъбреци са предвидимо бедни и уязвими прослойни на обществото. Те са длъжници, бивши затворници или психично болни, закъсали източноевропейски селяни, турски търговци на боклуци, палестински бежанци, избягали войници от Ирак и Афганистан, афро-бразилци от бедняшките квартали на североизточна Бразилия и индианци от Андите. Повечето влизат доброволно в „сделка“, в която се съгласяват с условията, които са устни, но едва по-късно осъзнават как са били измамени. Малцина са достатъчно информирани, за да дадат съгласие. Те не разбират сериозността на операцията, условията, при които ще бъдат задържани преди и след операцията или с какво вероятно ще се сблъскат по отношение на дискомфорта или непосредствената невъзможност да възобновят обичайно физически натоварващата си работа.
КУПУВАЧИТЕ
Туристите с трансплантирани органи са разнообразно, но решително и поемащо риск население, готово да пътува до „отдалечени места“, за да купи бъбрек на непознат. Те плащат за пакетна сделка. Не знаят, нито желаят да знаят точната цена, която ще бъде платена на човека, който ще достави свежия им бъбрек. Единственото, което ги интересува е дали закупеният орган ще дойде от здрав човек, образован човек, човек с приемлива раса и етническа принадлежност (Етническата принадлежност има значение за тях, защото може да означава „по-близко“ или „по-добро“ съвпадение). Те искат бъбрек, който не е трябвало да работи усилено, за да си изкарва прехраната, и искат техният хирург да се увери, че получават най-здравият бъбрек.
Предпочитат се мъже донори на възраст между 20-30 години. От трансплантираните туристи се иска да платят между 100 000 и 180 000 долара, от които продавачите получават само малка част.
Някои купувачи отказват бъбреци от жени, изразявайки вид старомодно рицарство, други – старомоден сексизъм.
НОВОТО ПОКОЛЕНИЕ
В днешно време местата за незаконни трансплантации се разшириха. Такива вече се извършват в Азия, Близкия изток, Централна Азия, Източна Европа, Централна и Латинска Америка, Европа и Съединените щати. Що се отнася до набирането на продавачи на бъбреци, те могат да бъдат намерени в почти всяка нация. Една след друга световните кризи доставят на пазара безброй политически и икономически бежанци, които падат като зрели, ниско висящи плодове в ръцете на трафикантите на хора. Наказателните преследвания са трудни. В повечето случаи няколко виновници, обикновено брокери с по-нисък ранг и продавачи на бъбреци са осъдени, но хирурзите, без които не могат да се извършват престъпления за трафик на органи, и болничните администратори често се измъкват, като се позовават на невежество.
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ БЕЗ ЖЕРТВА?
Тъй като се смята, че трафикът на хора за органи облагодетелства някои много болни хора за сметка на други, някои прокурори и съдии го третират като престъпление без жертви. Те гледат с добро око на купувачите на бъбреци, защото са болни и искат да спасят живота си. Самите купувачи нямат никакви притеснения да вземат бъбрек от лишени хора без никаква медицинска застраховка, бъдеще, а понякога и без дом. Според експерти и анализатори, които през годините следят темата от близо, купувачите трябва да бъдат подвеждани под отговорност, както всеки по веригата в престъпната схема.
източник: New Internationalist
