Николай Телаллов, авторът на книгата „Да пробудиш драконче“, която разгневи родителите у нас, публикува коментар за създалата се ситуация във Facebook.
Ето какво пише той относно творбата си:
Здравейте. Мина кратката ми изява по радио Фокус, предаването „Денят на Фокус с Хари Агопян“. Планирах да кажа едно, получи се не съвсем същото. Чули сте какво съм казал – или ще го чуете от записите на радиото.
Нека обаче си изнижа приказката, която ми се искаше, но с поправки на несполучливия според мен диалог с радиоводещата:
1) НИКОГА, НИКЪДЕ и пред никого не съм се представял като ДЕТСКИ ПИСАТЕЛ. Нито съм казвал, че „Драконче“ е детска книга.
Нито пък наградата за втори най-добър фантастичен роман на последното десетилетие на 20-и век е определена като награда за „детско-юношески роман“.
2) „Да пробудиш драконче“ НЕ Е детска книга. Не е даже и юношеска. Героят ми в нея е 27-годишен. АЗ ТОГАВА бях на 29. И съответно писах за своята възрастова група – плюс-минус. И за тогавашните житейски и жизнени проблеми, като направих опит (както се оказа – добър) да изведа от тези тогавашни проблеми някакви „вечни“ изводи и, моля ви се, „послания“.
Забележка: вече след издаването се оказа, че романът се харесва и на доста по-млади от мен. Не го очаквах. Но беше приятно.
3) С издателя „Разказвачът на приказки“ подписах договор за преиздаване на „Драконче“ през 2020-а. В края на 2021-а той ми предложи да участвам в обиколки на училища, за да представям книгата си.
4) През пролетта на миналата година се състоя първата такава обиколка – първо в Плевен, после в Кърджалийско. Очаквах среща с ученици 7-8 клас, но се оказа, че от МОН или от дирекцията на училището са решили, че книгата е подходяща за петокласници. Бях разочарован, но свих рамене и направих представянето.
Тук вероятно някой би попитал: а защо, след като си писал книга за възрастни, не си се отказал да говориш пред хлапета, дори според теб в неподходяща възраст?
Ами заради следната случка:
Написах книгата през 1996-а, издадох я през 1998-а и я продавах на сергия на Орлов мост в София.
И един ден пред сергията ми застана цяло семейство: майка, татко, две момчета, голямото на около 11-12. Спомних си, че предишната седмица майката (на моите години или малко по-възрастна) бе минала и купила книжката. И ето – бяха дошли. Голямото момче ме попита: „Кака Верена кога ще дойде на работа?“
Разбирате ли? Хлапето, което сега е на поне 35 години, искаше да види героинята на романа. Беше убедено, че не съм писал измислици, че тя е реална.
И досега смятам това за най-висшето признание, което съм получавал за работата си.
Та ето тази случка ме накара да се съглася да говоря с деца 5-и клас. При все това подчертах и пред учителите, и после пред издателя, че по-уместно, а и на мен би ми било по-интересно, да се срещам поне с осмокласници.
Но, длъжен съм да кажа, че специално в Плевен останах приятно изненадан от реакцията, от смислените и нерядко дълбоки въпроси от петокласниците.
5) Следващата обиколка се случи чак в края на ноември 2022-а. в Габрово. И отново, за мое разочарование, бяха ме определили – дали директори, дали инспектори на министерството, нямам представа – за пред петокласници. И отново имаше множество адекватни реакции от страна на децата.
6) А сега нека сметнем: от срещите са минали между 1 година и 5 месеца. И ДОСЕГА не е имало „възмутени родители“ в медиите, нито закани за чупене на ръце в лични съобщения на профила във фейсбук.
КАКВО се е случило СЕГА? Как така цяла година НИКОЙ не ми писа, че има проблем с книгата? Защо цяла България прие романа, а Хасково – не?
И как така 25 години не е имало проблеми? При това от десетина поне години „Драконче“ е на свободен достъп в Читанка.инфо – как така нямаше досега гневни читатели?
Да, чувал съм какви ли не критики към романа: че е глупаво наивен, че е нереалистично романтичен, че е скучен, че си прави гаргара с митология и история, че няма нищо оригинално в него, че е на разговорен език… на последното лесно възразявах, че докато говорите по този начин, така ще ви описвам в книгите си. А останалите критики – ами въпрос на вкус. Но никога досега не бяха наричали книгата ми цинична, че и порнографска.
7) Друго важно: след обиколката през ноември 2022-а бях решил да прекратя сътрудничество с Разказвача на приказки. През декември му пратих мейл с предложение за късане на договора по взаимно съгласие.
Той отговори, че ще реши какво да прави след новогодишните празници и когато се консултира с адвокат.
И така стигаме до днешния „скандал“. Научих за врявата във вторник, т.е. вчера, малко преди обяд, бях на път, на жп гара. Обади се мой роднина, за да ме успокои, да не се разстройвам. Питам го: от какво? И той ми обясни. Когато се прибрах – а по пътя ми се обадиха от радиото – надникнах в интернет… и останах слисан.
Ситуацията мога да опиша единствено като нелепа. Досадна. И много далечна от мен.
Вижте, не върви обсъждане на моята книга и въздействието й върху деца. Става дума за нечии странни фантазии на тема какво СИ МИСЛЯТ някои, че пише в книгата ми. И я хулят. И ми обещават да ме изгорят жив върху клада от книгите ми – да, наистина така пишат. Но никой от тези мои критици не я е чел.
Съгласете се, това е странно.
9) Специално искам да благодаря на заканителите – дадоха ми добър писателски материал, непременно ще го използвам, при това стриктно ще цитирам и имена на акаунти, за да не рече някой, че плагиатствам. Наистина, за някои изказвания не бих се сетил с бедното си въображение на фантаст…
Май това трябваше да изрека след въпроса на радиоводещата „какво искате да кажете на слушателите“. В ефир отговорих, че нямам какво да кажа. Така е. По време на интервюто, а най-вече докато слушах началото на темата преди да ме включат, желанието ми някому нещо да обяснявам се изпари. Пиша всичко това просто защото съм анонсирал мнение, обещал съм публично. Не всякога успявам да си спазя обещанията. Но се стремя да ги спазвам. Затова се насилих да разширя бележките си, които се събираха на половин екран, до по-смислен текст. Който да публикувам за всички онези, които се заинтересуваха от „скандала“. Или кавичките са излишни?
Забележка 1: леле, видях че даже политици се из…ли по темата. Ъхъ, направо се надух от гордост, аууу…
Забележка 2: по повод на една от заплахите, която бе във фейсбука открито написана, не в лични съобщения, някой – в личните бележки – ме посъветва да се обърна към полицията, защото към закани човек трябва да се отнася сериозно.
Ох…
Съгласен съм, че към заплахи е редно сериозно отношение без никакво чувство за хумор. И точно защото се отнасям сериозно, не бих си и помислил да ангажирам полиция. Та тя има къде по-важни задължения от това да се занимава с безопасността на някакви си граждани!
Та това е.
П.П. ОХ, ИЗНИНЯВАЙТЕ! Заради втренчване в помията, почти забравих да благодаря на всички всички всички, които ме подкрепиха, които също са в недоумение, които бяха опръскани с излятата кал.
Не, да не казваме „спрете Земята, ще сляза“. Боклукът е това, което трябва да бъде ставарено, а ние оставаме.
ДРАКАРИС
