Атлантическият съвет в България с удар по патриарх +Даниил! Думата „безродници“ вбеси прозападната организация.

Атлантическият съвет на България изрази своето възмущение от коментарите на патриарх Даниил, направени в интервю на 13 декември 2024 г. в Българското национално радио, в което той нарича част от българското общество „безродници“.

Това определение е оспорено като недопустимо за духовния лидер на Българската православна църква (БПЦ), който трябва да бъде обединяваща фигура, а не да използва обидни епитети, заявяват от АС. От организацията посочват, че такъв език е несъответстващ на традициите на предшествениците на патриарх Даниил и призовава Св. Синод да вземе отношение към публичното му слово, се казва в позицията.

Конфликтът и изказването на патриарх Даниил се свързват с разгорещените обществени дебати около името на патриаршеската катедрала „Александър Невски“ и политическото напрежение в страната.

Освен това в позицията на Съвета се подчертава, че българската държава финансира БПЦ с милиони левове, включително от хора, които не са православни християни, и затова е неприемливо патриархът да обижда тези граждани. В заключение, Съветът изисква извинение от патриарх Даниил.

„Изискваме извинение от патриарх Даниил към всички българи, които се почувстваха засегнати от неговата изява в националното радио“, пише в позицията на Атлантическия съвет.

SafeNews публикува пълния текст на интервюто за БНР с патриарх +Даниил отпреди няколко дни, което е повод за острата реакция:

Илия Вълков: Ваше Светейшество, какво е отношението на Българската Православна църква към призивите за преименуване на храм-паметника „Свети Александър Невски“? Скоро той отбеляза голяма годишнина, но се чуват непрекъснато призиви, че трябва да се смени името му, както и на площада, където се намира?

Патриарх Даниил: Мисля, че става въпрос за едно голямо неразбиране. Хората, на които им се въртят такива мисли в главите, не знаят за какво става въпрос. И аз съм убеден, че това идва от нецърковни среди. Хора, които не ходят на богослужение в „Св. Ал. Невски“, но, видите ли, мислят, че знаят  как трябва да се казва храмът и как трябва да се казва площадът. Само няколко факта ще спомена.

От решението да се построи такъв храм, който да изрази радостта от Освобождението и да изрази благодарността за хилядите жертви – войници, които дадоха живота си за Освобождението на България. От това решение – да се построи такъв храм през 1879 година – от Учредителното събрание, до освещаването на храма през 1924 година – 45 години са минали.

Призивът на Александър Батенберг е през 1881 г. да започнат да се събират средства. В тази кампания са участвали държавни институции, различни министерства, различни комисии. Целокупният народ е откликнал към това да допринесе, да дари средства за построяването на този храм. Това означава, че от 1881 г. до 1912 г., когато се построява храмът вече – това са 31 години.

Минали сме през това време през различни политически трудности, противоборство между русофили и русофоби. Различни настроения и тенденции е минал политическият живот на страната, но хората, които са били натоварени с организирането и построяването на храма, са успели да осъществят това дело, минали са през толкова много трудности.

И аз питам: „Ние, техните потомци, зачитаме ли волята и усилията на дарителите за този храм. Мислим ли за това? Ние какви сме? Безродници ли ще се наречем?!“.

Утре нашите потомци ще кажат: „Тези бяха безродници. Техните предци даваха мило и драго, направиха един храм, на който всеки българин се радва. В продължение на близо 100 години няма по-великолепен, красив храм от „Свети Александър Невски“ на Балканския полуостров“.

И днес хора, които не познават църковния живот, да им се въртят такива мисли в главата – да променят името на храма. Такова нещо се е случило. От 1916 до към 1920 година името на храма е променено на „Св. св. Кирил и Методий“, поради такива конюнктурни политически въпроси. Но още тогава хората са осъзнали грешката си и са върнали името на храма – на светеца, който е положен основния камък.

С това име е осветен храмът, все едно кръщението на човека – става въпрос за тайнство, духовно раждане, в което човек получава име и някой си, който е извън Църквата, да започне да преименува този човек. При освещаването на храма той се миропомазва. Някои от Светите отци казват, че това е едно от тайнствата на Църквата.

Въобще става въпрос за едно голямо неразбиране, непознаване. Друго нещо, което е, това може би ще внесе допълнително разделение в обществото, ако не дай си боже тези хора продължат да настояват. В продължение на тези 100 години от освещаването на храма, ние сме имали Втората световна война, воювали сме – тогава Русия и България са били на противоположните страни.

В „Свети Александър Невски“ е опелото на царя. Там след това е възстановяването на Патриаршията – 1953 г. Целокупният народ се е събирал при всякакви поводи в общонационалния живот – било да се помоли в скръб, било да благодари на Бог, да Го прослави. През всичкото това време храмът е служил да събира хората, да подкрепя хората при техните нужди. И питам на кого му идват сега такива мисли? Какво е пречило името на храма, за да върши той своята функция през всичкото това време?

Илия Вълков: Вие казахте, че идва от политически среди тази инициатива. Какво може да я мотивира?

Патриарх Даниил: Най-вероятно, понеже редица университети и театри забраниха руски творци. Църквата за това ли е?! Църквата да бъде употребена за това ли, питам аз. Да не бъде такова нещо!

Източник: БНР